Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2024 Брой 15 (8 април 2024) РЕКВИЕМ ЗА БЪЛГАРСКОТО СЕЛО

РЕКВИЕМ ЗА БЪЛГАРСКОТО СЕЛО

Е-поща Печат PDF

 

Дойде превратът (или както предпочита­те да го наричате) на 10 ноември 1989 г. Често съм си мислил – защо се случи той? Не можеше ли по- кротката, без такива разруше­ния. Без унищожаване на ин­дустрията, селското стопанство, социалната сфера. И винаги съм стигал до извода, че всичко беше подготвено от „другарите” на Тодор Живков в съглашател­ство и по поръчка на външни сили. Как иначе да си обясним, че основната парична маса от заемите, парите от приватиза­ция и от други канали се насо­чиха директно към джобове­те на перестроечната номен­клатура. Само че тя вече беше посипана с брашно като вълка, който с удоволствие би схрускал седемте козлета. Който от пар­тийните лидери се оказа срав­нително честен, почти веднага излетя зад борда. Може и така да е, може и да не е. За мен това е обяснението.

Спомняте си обясненията на Горбачов защо продаде СССР. Само че той даваше обяснения­та си пред аудитории в САЩ и западните страни, където го раз­веждаха като панаирджийска мечка да разправя колко лош бил социализмът и колко калпа­ви държавните му ръководите­ли. Е, получи си наградата – Но­белова награда за мир! Получи си и милиона. И млада жена му намериха. Само че получи и дру­га награда – руските хора дори не искаха да чуят да му отдадат последна почит в Москва. Надя­вам се и с нашите да се случи така един ден, когато си тръг­нат от този свят.

В началото на 1990 година в общи линии схемата за разгро­ма на България беше разрабо­тена. Указ 56 се подчини на пла­на „Ран-Ът“, който откри пътя за разграбването на икономи­ката на България. Започна реставрация на капитализма и то в най-дивата му и уродлива фор­ма.

Националната стратегия „Ран-Ът“, или планът „Ран-Ът“, е план за преход към пазарна икономика, изготвен в рам­ките на 6 месеца от Нацио­налната търговска камара на САЩ по молба на последното правителство на Народна ре­публика България (в лицето на Андрей Луканов), поръчан през март 1990 г. Разбира се, към двамата мастити ликвидатори – Ричард Ран и Роналд Ът - бяха прикачени за фасон и група от 18 „специалисти” от САЩ, как­то и 22 български, голяма част от тях функционери на БКП. Много от тях впоследствие заеха министерски кресла в раз­лични правителства.

Народното събрание прие­ма проекта с ръкопляскания за сведение. И май без да е съвсем наясно какво приема. За разме­ра на

НАДВИСНАЛОТО ЦУНАМИ

знаят само малцина избра­ни, които, както винаги, при­криват всичко зад фасадата на “реформите”, “пазарното сто­панство” и още ред благи при­казки. Всеки народен предста­вител получава по едно копие от доклада, а Андрей Луканов зая­вява, че „програмата съдържа рационални елементи и от две­те платформи – на БСП и СДС, както и съгласуваните меж­ду двете основни политически сили идеи в периода преди и след изборите“. Точно тук е разков­ничето на мнимото противо­борство между двамата основ­ни политически играчи – “ра­ционални елементи”, схемата на далаверата. И са само при­казки за наивници яростни­те спорове около Кръглата маса тогава. Всъщност тези спорове се въртяха месеци наред около това дали държавният глава да бъде наричан “президент” или “председател”. Което си е едно и също.

И сини, и червени са рабо­тели заедно с екипа на Нацио­налната камара на САЩ в ущ­ърб на България. А за очи пред камерите на телевизиите едва ли не се хващаха за гушите. Това е практическият план, по който се провежда разоре­нието на България от всич­ки правителства от 1990 г. до днес, изработен по по­ръчка на превратаджи­ите от 10 ноември 1989 г. (Че са били ортаци тогава, както са и сега, говори фа­ктът, че за председател на Народното събрание сини и червени гласуваха заед­но. Един вид – признаха си дълго спотаяваната тайна любов.) На бял свят изли­зат само псевдонаучните икономически доводи да се направи реформа, а истин­ските мотиви за това нико­га не виждат бял свят. От самото начало новите уп­равници са знаели всич­ко, което ще последва у нас. Това е най-стриктно пазеният документ в Бъл­гария от 1990 г. до днес.

Проектът за прехода към па­зарна икономика в България не е нито неправилен, нито престъ­пен. Престъпни са скритите от обществото ни истински цели и средствата за постигането им, благодарение на които българ­ската икономика е в руини и България е върната със 100 го­дини назад в своето развитие.

Националната стратегия предвижда до края на 1990 г.: да се изготви приватизационна програма, написана от Роналд Ът, вицепрезидент на Нацио­налната търговска камара, която спонсорира проекта; да се започнат основни парични реформи; да се позволи сво­бодна обмяна на чужди валу­ти; да се премахне контролът над заплати и цени; да се пред­приемат стъпки за защита на най-бедните слоеве от населе­нието от трудностите; да се съ­гласува данъчна реформа; да се пригоди търговският закон от 1997 г. към тогавашните бизнес дела; да се преразгле­да Законът за социална поли­тика. Предвидени са били също така точни срокове за изпълне­нието на тези мерки.

В свой анализ за прехода към пазарна икономика д-р Пе­тер Бахмайер, доктор на фи­лософските науки, историк и политолог от Института за Из­точна и Югоизточна Европа във Виена, констатира, че при изпълнението на стратегията на Ран и Ът „бившият комунисти­чески елит участваше в неоли­бералния проект и става част от международната финансова система“.

Казаното от него има своя корен в

ДУМИТЕ НА АЛЪН ДЪЛЕС

при учредяването на ЦРУ през 1945 г. Нека ги припом­ним точно: “Ще свърши война­та, всичко някак си ще улегне, ще се утаи и уреди. И ние ще хвърлим всички сили, всичко­то си злато, цялата матери­ална сила за измамване и оглу­пяване на хората! Човешкият мозък, съзнанието са приспосо­бени към промяна. Посявайки в СССР хаос, ние незабелязано ще заменим човешките ценности с фалшиви, в които да вярват. Как? Ние ще намерим наши еди­номишленици... наши съюзници и помощници в самата Русия. Епизод след епизод ще се разигра­ва грандиозната по своя мащаб трагедия на гибелта на най-не­покорния на Земята народ - ру­ския, на окончателното нео­братимо угасване на неговото самосъзнание. От литерату­рата и изкуството им ние на­пример постепенно ще изтръг­ваме тяхната социална същ­ност, ще отчуждим творците, ще им отнемем желанието да се занимават с изобразяване, с из­следване на тези процеси, кои­то се извършват в глъбините на народните маси. Литерату­рата, театрите, кината, пре­сата - всичко ще изобразява и прославя най-низките човешки усещания, чувства и страсти. Ние по всякакъв начин ще под­държаме и издигаме така наре­чените творци, които ще запо­чнат да насаждат и втълпяват в човешкото съзнание култ към секса, насилието, садизма, пре­дателството - с една дума, вся­каква безнравственост. В упра­влението на държавата ще съз­дадем хаос и безпорядък. Незабе­лязано, но активно и постоянно ние ще съдействаме за своеволи­ето на чиновниците, рушвет­чийството, безпринципност и мотаене - всичко, което води до онова, което им скимне да пра­вят. Бюрократизмът и недо­бросъвестната работа ще бъ­дат въздигнати до добродетел... честността, порядъчността и почтеността ще се осмиват и ще станат никому ненужни, ще се превърнат в отживелици от миналото... Простащина и наглостта, лъжата и измама­та, пиянството и наркомания­та, животинският страх един от друг и нахалството, безсра­мието, предателството, на­ционализмът и враждебност­та между народите и най-ве­че враждебността и омразата към руския народ - всичко това ние ловко и незабелязано ще кул­тивираме и всичко това ще раз­цъфне с кичести цветове. Сега малцина, много малко хора ще се досещат или даже ще разбират какво става... Но такива хора ние ще поставим в безпомощ­но положение, ще ги превърнем в посмешище, ще намерим начин да ги оклеветим и да ги обявим за измет на обществото. Ще изтръгваме духовните корени на болшевизма, ще опошляваме, ще унищожаваме корените на народната нравственост. По този начин ще разклащаме по­коление след поколение, ще пре­дизвикаме ерозия и ще отстра­няваме ленинския фанатизъм. Ние ще се залавяме с хората още от детските и юношеските им години. Главният ни залог ще бъде на младежта, ще започнем да я разлагаме, развращаваме, да я лишаваме от чест. От младе­жите ще направим циници, вул­гарни хора, простаци, космопо­лити. Ето така ние ще напра­вим. Всичко това ще извършим под девиза: Защита правата на човека и гражданските му сво­боди”.

Това е казано по адрес на СССР и Русия, но то важи в съ­щата степен за бившите социа­листически страни, съюзници на Русия по това време. “Неза­падните, комунистическите” страни. Едно към едно.

ШОКОВАТА ТЕРАПИЯ

през първата половина на 90-те доведе до размиване и от­слабване на икономиката, до дестабилизиране на финансо­вата система и до фалит на про­изводството и огромни пораже­ния върху научно техническия потенциал. Огромният техни­чески и научен потенциал от специалисти, експерти в свои­те области и научни работни­ци беше изритан на боклука от партийната простащина. И отново най-потърпевшо беше селското стопанство. Земеде­лието беше доведено до пред­писания и съзнателно търсен хаос чрез прибързано разпус­кане на земеделските произ­водствени кооперации (ТКЗС) и връщане на земята на би­вшите собственици или на техните наследници. България се приближаваше успешно към икономическа ситуация, от коя­то Комисията на ЕС в Брюксел доволно потрива ръце. Колони­зирането и подчиняването на България на световната фи­нансова върхушка, която след 1990 г. се устреми към разру­шаването и завладяването на Източна Европа, вече необра­тимо е в ход.

Според нобеловия лауре­ат Джоузеф Стиглиц, оправда­вайки се с „условията на МВФ“, политическите лидери, вместо да продават държавните пред­приятия, по-скоро „подаряват“ енергийните, водните, транс­портните и телекомуникацион­ните компании на своята стра­на. „Да можехте да видите как им светват очите пред перспек­тивата да получат 10% коми­сиона по сметка в швейцарска банка срещу смъкване на цена­та на националните активи с няколко милиарда“ – пише той.

В България съществува „кон­спиративна теория“ за прикри­тите цели на плана Ран-Ът. Спо­ред нея българите трябвало да се стопят до 5 милиона, тъй като за толкова души стигат ре­сурсите в страната. Единият от начините за постигане на тази цел е с насаждане на етническа нетолерантност и прерастване­то й в гражданска война с хиля­ди жертви. Неин пряк резулта­та е появата на ДПС. Друг начин е воденето на мнима социал­на политика от правителство­то, която да поддържа мизерно нисък стандарт и така хората сами да се изселят от родината си. Изпълнено бе суперуспеш­но. Като трети вариант е соче­но масово разпространяване на болести, зарази, аерозолни прес­тъпления, които да причинят смъртта на част от население­то. В публикувания план такива текстове не присъстват, но пос­ледвалите събития показват, че вероятно е имало и апокрифен “Ран-Ът 2”.

Според Александър Хайтов, син на писателя Николай Хай­тов, стратегията е съдържала „секретна част“, която била да­дена на баща му от Андрей Лу­канов (тогава двамата живеят в една къща). В нея се описвали „грабежите на прехода, ужас­ната безработица, изтичането на мозъци, проблемите със здра­веопазването, корупцията“.

А сега да видим как наши­те си, доморасли откриватели на топлата вода се заеха с по­ставената задача. Издигна се лозунгът за декомунизация, а това на практика бе демодернизация на селското стопанство.

НАСТЪПИХА ЧЕРНИ ДНИ И ГОДИНИ

за българското земеделие . С „връщането на земята в реал­ни граници“ и ликвидацията на ТКЗС се разруши фундамента на модерното стопанство, колкото и екстензивно да изглеждаше в последните годи­ни на Народната република. Зе­мята се разпокъса на 20 мили­она парчета при 12 милиона през 1939 г. Министър С. Ди­митров цинично заявява: „Аз не различавам пшеницата от ече­мика, не съм дошъл да градя, а за да разруша всичко, свързано с комунистите.“ И успяваше. Разграби се техниката на ТКЗС, унищожиха се напоителните системи, които даваха живи­телна влага на 12 милиона де­кара земя. Изоставиха се трайните насаждения, изклаха се животните, бяха съборени сто­панските и производствени сгради, както и оранжериите. лата пустинна буря е трябвало да разчисти пътя за настаняване монопола на едри собственици, които сами си оп­ределят правилата на играта – например рентата за земята. Още по-лошо е друго – проме­ни се съставът на отглеждани­те култури, никой вече не го­вори за сеитбооборот. Залага се предимно на зърнени култу­ри, рапица и слънчоглед, кои­то се подават на изцяло меха­низирана обработка. Устано­ви се едностранчиво, небалансирано земеделие.

Шокиращо е, че в епоха­та на техническия прогрес у нас съществуват няколко ми­лиона декара пустееща земя. И колкото и да се пъчат послед­валите след 1990 г. правител­ства, цифрите са безпощад­ни, ето „триумфа“ на прехода в числа: през 1989 г. са произведени 9 650 000 тона зърно , а през 2012 г. 6 825 000 тона , с 30% или 2 835 000 т. по-мал­ко. За останалите показатели връщането е в пъти : производство на домати - 9 пъти, пипер - 5 пъти, ябълки - 10 пъти, гроз­де - 3 пъти, месо - 7 пъти.

Най-парадоксалното е, че българската земя, която е благословена от Бога да произвежда храна за своите чада, към днешна дата консумира цели 80% вносни зеленчуци, плодове, меса и мляко и то некачествен боклук, остатъци­те от трапезата на богатите.

Тук ми се иска да разкажа за един частен случай. Към края на 70-те години в родното ми село (вече град) – Тръстеник, Пле­венско, беше създадена 400 дка ябълкова градина. С модерни и качествени сортова, с модер­на агротехника, капково напоя­ване и добри специалисти ово­щари, които да се грижат за нея. Градината навлезе в активно плододаване и куцо и сакато от Плевенски окръг се изреждаше там да си купува ябълки. Оста­налото отиваше за консервната и спиртоварната промишленост. Та когато земята биде върна­та “в реални граници”, градина­та беше безжалостно изсечена, помощните й сгради разрушени и разграбени, както и модерна­та поливна система. 400 дка 10- 12 годишната ябълкова гради­на, даваща хляб на повече от 25 души. Последваха я стотици декари млади лозя.

И човек остава удивен от по­зицията на канцлера-христи­яндемократ и антикомунист Хелмут Кол през 1990 г. пред Бундестага, когато започва ин­теграцията на ГДР към федерал­ната република: “Няма да пипа­те нито една керемида, нито една продуктивна крава, а само ще надграждате.“ Това се каз­ва националноотговорна пози­ция на един политик, само че той се казва Хелмут Кол, а не Желю Желев, Филип Димитров, Иван Костов и прочие именни и бези­мени злосторници на България. Така стана и в Чехия, Полша, Унгария. Те не си разрушиха стопанствата, а ги преустроиха на акционерна основа. Запази­ха едрото земеделие и надграждаха. Не си поръчаха и не из­пълняваха план „Ран-Ът”…

Години наред планът “Ран- Ът” се изпълняваше безпрекос­ловно. Много години. В съответ­ствие с него България единстве­на в света извърши

100 % РАЗРУШИТЕЛНА ПРИВАТИЗАЦИЯ.

Лекомислено се изоставиха традиционни пазари. Чрез “пре­структуриране” бяха разбити социалната, здравната, обра­зователната и културната ни система. Разрушено беше всич­ко, което ни свързваше със съ­временния промишлен и земе­делски свят. А можеше да бъде иначе, по-иначе… Само че как­то казва министърът по-горе: моята работа е да разрушавам, не да създавам.

НАДВИСНАЛИ НАД ИКОНОМИЧЕСКА ГРОБНИЦА ДНЕС,

можем само да кажем: “Без­родници, изпълнихте поръчение­то”. Време е за наградата. Нея ще ви я даде народът. По-късно.

Унищожихте плодовете на десетилетния национален труд, продадохте на безценица граде­ното с труд и кървав пот народно стопанство, акуширахте на раж­дането на хиляди нови богаташи, ограбили милиони бедняци, съз­дадохте най-голямата безрабо­тица в Европа, разпръснахте по света стотици хиляди мла­ди хора, направихте от специа­листите улични продавачи и охранители, превърнахте бок­лукчийските кофи в спасите­лен изход, намалихте нацията с близо 3 милиона жители, съ­кратихте средната възраст на българите с 10 години, върна­хте забравената детска негра­мотност, отворихте широк път на младите хора към престъп­ността, наркотиците и прости­туцията!

Не може да се винят само СДС и десните партии за всич­ки неблагополучия. През 90-те години изгряваща звезда на БКП, преминала после през ред други “леви” партии, за да стигне и до българския футбол - Александър Томов, заявява в Москва на то­гавашния член на политбюро на КПСС Яковлев: “Решили сме да се разделим с всички кадри, надхвър­лили 35-годишна възраст”. Дори дълбоко законспирираният атен­татор на социалистическата сис­тема се смутил: “Помислете, това ще ви лиши от най-опитните специалисти!” Такива бяха тога­ва “реформаторите” – и отляво, и отдясно. Готови да газят и ру­шат, приемайки себе си за алфата и омегата на икономическата нау­ка. Знаем подвизите на Томов – и в далаверите с “Кремиковци”, и в затриването на ЦСКА. Добре поне, че не се захвана със земеделието – сигурно щяхме да садим домати­те нагоре с корените…

Да се върнем към „успехите” ни в селското стопанство. Овощ­ните насаждения през 2013 г. представляват пренебрежимо малък процент спрямо 1989 г. и продължават да намаляват, смесените трайни насаждения са по-малко с 34%, лозята бе­лежат намаление с 28%. Сред­ните добиви са малки, което е обяснимо заради монокулту­рието. През 2020 г. средният добив от пшеница е 392 кг./дка, спрямо 612 през 1989 г., царе­вица за зърно – 510 спрямо 760 (през 1984 г. бригадата на Ди­митър Горанов в Тръстеник с прилагане на висконаучни ме­тоди получи по 2120 кг/дка ца­ревично зърно, и то на площ от 3500 дка!), слънчоглед – 209 спрямо 354… Няма култура до­бивите от която да са по-висо­ки спрямо 1989 г.

ДНЕС ТЕЗИ ЦИФРИ СА ОЩЕ ПО СТРЯСКАЩИ!

Унищожено е поливното зе­меделие. В България по време на комунизма са построени около 6000 язовира, 2000 от тях мик­роязовири. В края на шестде­сетте години на двадесети век България е била на трето място в света след САЩ и Япония по броя на изградените язовирни стени. Всички изградени тогава язовирни стени функционират и до днес, а нов голям язовир не е строен. Днес малките са пресуше­ни, на тяхно място растат тръни и магарешки бодил, от средните са оцелели едва една трета. Пре­ди 1990 г. в България са създаде­ни голям брой напоителни сис­теми с обща площ над 12 мили­она декара. Част от тях са и отво­днителни. Поливните площи в България през годините в мили­они декари са: 1944 - 0,386 мили­она, 1950 - 1,263 милиона, 1952 - 2 милиона, 1957 - 4,2 милиона, 1963 - 8,8 милиона, 1987 – близо 12 милиона, 2003 - 5,88 мили­она, 2012 - 1,02 милиона, 2020 – около 0, 250 милиона.

Постоянно се „разработват“ стратегии за поливното земеде­лие. Както се казва - работи се по въпроса. Не се вижда и финалът на дискусиите за бъдещето на на­появането. Откакто сме европей­ци, обещанията на земеделското министерство и мечтите на фер­мерите за поливно земеделие все са на масата за решаване и все не се започва да се работи по тях.

През цялото това време, за което говорим, че и назад, лакър­диите и обещанията са твърде много, за да ги изредим, но

ЕДИНСТВЕНО КРАСНОРЕЧИВИ СА ФАКТИТЕ:

„Напоителни системи” ЕАД през 2013 г. има сключени дого­вори за поливане на около 340 000 дка. А през 1999 г., при по­следното официално преброя­ване на годните поливни пло­щи е установено, че те са 5 375 000 дка. И още един факт - през последните 15 г. действително полетите площи са между 5% и 10% от годните за напояване и са 1,38% от използваната земе­делска площ! Това е истината, но не цялата истина. Към горчивата реалност трябва да се добави още нещо - критично е физическо­то състояние на голяма част от главната напоителна и разпре­делителна инфраструктура. Въобще не говорим за другия се­риозен сектор - защита от вред­ното въздействие на водите, кой­то е друга огромна тема, за която се сещаме само когато прелеят реки и дерета.

Доколко земеделските произ­водители са готови и ще могат да отглеждат поливни култури и да плащат за напояване? Малцина от тях вярват, че поливният сек­тор може да се изправи на крака. Какво пък, ще отглеждаме вече маслини и лимони – те не искат толкова много вода. Пък може заради тези култури да ни дадат субсидия от ЕС колкото на гър­ците... Защо пък не - към днешна дата реално напояваните площи са се свили още повече - до 250 000 - 300 000 дка, в зависимост от годината и валежите.

30 години след „демокра­тичните” промени селското стопанство не може да изхран­ва населението при наличието на благоприятните климатични условия, богатата и плодородна земя. След 14 години членство в клуба на богатите - ЕС, стра­ната е най-бедната в Европа, народът е най-болен, на първо място сме по смъртност, по не­равенство, най-бързо топяща­та се нация сме с перспектива след 50 години тя да изчезне; 50 на сто от децата ни са функ­ционално неграмотни, пенси­ите и заплатите на нашите ро­дители са най-ниски в ЕС.

Още по-обидно е, че са по- ниски от тези на нашите съ­седи. Според индекса „Джини”, измерващ неравенството, през 1989 г. държавата е с показател 21,7, което показва, че сме били общество с висока справедли­вост и високо равенство; през 2006 г., преди влизането ни в ЕС, той е 32,1; през 2018 г. инде­ксът вече е 39,6 - най-високият в ЕС, откакто се мери неравен­ството. Днес разликата между най-богатите и най-бедните в страната е осем пъти.

И, разбира се, най-потърпев­ши от всичко това са


За тях винаги се отделя най- малко, за тях се мисли, ако се ми­сли, най-накрая. А накрая за тях няма нищо! И когато те се опит­ват да си помогнат сами, защо­то на Господ явно не му е до тях, тогава се появяват мародерите от ЕС. Нали си спомняте последни­те напъни на умиращото ни жи­вотновъдство да възроди някои традиционни производства. Съз­дадени бяха няколко десетки го­леми животновъдни стопанства, стопаните на село се захванаха да се спасяват с отглеждането на ня­колко кокошчици в двора си, пра­сенце, козичка или друго живот­но. Само че господарите ни от ЕС не можеха да допуснат това – ако го допуснеха, кой ще купува ГМО пилетата или 20-годишни­те червени меса от военните им складове? И на хоризонта се по­явиха птичи грип, свински грип, луда крава, чумава овца, вър­тоглава коза, шашаригаво пра­се, крякаща патица… И настана поголовна сеч. Избити без дока­зателства за зараза бяха милиони птици, стотици хиляди животни. Демократичният башибозук вил­нееше по села и ферми. Заповяда­ха на хората да си изколят прасе­тата през юли и август, при 36 гра­дуса средна температура!

Ще цитирам един кратичък репортаж на Мария Кехайова, кореспондент на в. „Труд” в Бургас (става дума за село Шарково, Ямболско, годината е 2018-та): „Избиха и животните на баба Дора. През няколко къщи сме и виждаме какво се случва. Линейка спря пред дома й и й биха инжек­ция. Сега горката седи на стол под едно дърво, а ветеринарите гонят козичките й по двора, за да ги умъртвят.“

Това разказаха хора от ям­болското село Шарково, пожела­ли анонимност. Фермерите вече не искат да казват имената си, но продължават да изнасят инфор­мация какво се случва.

„В момента е 15 часа следо­бед в неделя. Наоколо има много жандармерия. Доубиват живот­ните, които са останали живи. А толкова време вече мина, откак се почнаха разправиите, няма ни едно умряло животно. Къде е чу­мата?“, питат риторично ферме­рите.

Сутринта в Шарково пристиг­нали полицаи и жандармерия, които показали на пазещите ста­дото на баба Дора заповед. Про­тестиращите пазители я прочели и си тръгнали. Тогава влезли вети­ринарите.

„Тук е ужас и трагедия“- така описват ситуацията местните жители на село Шарково.”

НА КАКВО ВИ ПРИЛИЧА ТОВА?

Не ви ли прилича на вилнее­щи кърджалийски орди? Невол­но си припомняме думите на Ан­тон Страшимиров: „Клаха на­рода си, както и турчин не го е клал…” Навярно си спомняте тв репортажа за ветеринарните протоколи, които бяха намере­ни в канавката край голяма жи­вотновъдна ферма. В канавката, не във ветеринарна или друга са­нитарна служба. Което не попре­чи да бъдат избити стотици жи­вотни. Какво показва това? Тези „хора” са дошли да убиват, не да търсят истината и да помагат. На тях документи не им трябваха. Те си имаха верую: „Брюксел наре­ди…”

На финала да припомним още една тъжно-смешна случка от 2018 година.

„Кравата Пенка избяга в Сър­бия! Върна се, но я чака... смърт!” Първо си помисляш, че това е ня­какъв нелеп скеч. После си даваш сметка, че става дума за истинска крава. И още заглавия от пресата: „БАБХ иска да бъде умъртвена, защото е излязла от ЕС”, „Мно­го хора изпращат на собствени­ка картички и пари за животно­то”. И когато схванеш накрая, че става дума за истинско живот­но, казваш си: „Юнак крава! Защо и на мен не ми стиска да го на­правя?”

ДА ПРИПОМНИМ ИСТОРИЯТА:

„Кравата Пенка, една от многото в стадото на кюстен­дилското село Копиловци. Днес обаче съдбата й вълнува хиля­ди. Преди дни Пенка избягала от стадото и преминала бъл­гаро-сръбска граница. Собстве­никът й, Иван Харалампиев от Копиловци, я търсил в продъл­жение на две седмици. В крайна сметка животното било от­крито в близост до Босилеград и върнато у нас. Уведомили сто­панина, че кравата е открита от мъж в Сърбия, който се гри­жел за нея. Сръбските власти се свързали с него и преди да влезе на българска територия, кравата била прегледана от ветеринар. Иван показва и служебна бележ­ка за това. У нас обаче живот­ното било спряно от гранични­те служби. Митничарите каз­ват: „Трябва да дойде доктор”. Идва доктор от БАБХ и казва: „Тази крава веднага трябва да бъде умъртвена”. Мотивите да се иска умъртвяването на кравата - напуснала е Европейския съюз и е отишла в друга държава, не­европейска, разбирай варварска, при това благосклонна към Русия. Иван все пак бил пуснат да преми­не у нас с кравата, но с уговорка­та, че до няколко дни тя ще бъде умъртвена. Мъжът е отчаян, за­щото кравата скоро ще роди те­ленце. Кравата придобива светов­на популярност, правят се телеви­зионни репортажи за нея, светът е удивен от оруеловската аб­сурдност на ситуацията. За Пен­ка се застъпват и евродепутати. Докато нашите блюдолизци уму­ват какво да правят, многостра­далната, осъдена на смърт Пенка ражда теленцето си. То се казва Джон и носи името на британ­ския евродепутат Джон Флак, който лично се застъпил за бре­менната Пенка и я спасява от сигурна смърт. Интересът към Пенка не стихва с месеци. Много хора изпращат на Иван картич­ки и дори пари за кравата.” Тази история нагледно показва абсурдната ситуация, в която се е озовала България, държава, претендираща за суве­ренност на решенията. Защо тогава да се учудваме, че посте­пенно управляващите превръщат китната ни земя в пустиня. И демонстрират незачитането на човечността, на съпричасти­ето, на правото ни сами да решаваме съдбините си.

И когато се сетя за Пенка, която с рогата напред избяга от Европейския съюз, винаги ми се иска да кажа: „Юнак крава! Защо и на нас не ни стиска да направим като нея!”