Сред постиженията на демократичния преход от 1989 г., които се броят на пръсти, без съмнение може да се отличи едно – свободата на словото и печата. Станахме свидетели на бурно развитие на СМИ, които заляха читатели и зрители с поток от информация, в който ориентирането стана все по-трудно.
В началото всички купуваха, следяха и четяха новите вестници, достигащи огромни за България тиражи. С времето социалните мрежи започнаха да изместват печатното слово на сериозните вестници и „техните сражения се превърнаха от авангардни в ариергардни“. Един по един вестниците от соца и от началото на прехода приключваха живота си, последвали съдбата на своите главни редактори.
И все пак може да се говори за вестници ветерани. „Нова Зора“ е един от тях и отбелязва своя 35-и рожден ден. Първият му брой излиза като „Зора“ на 14 май1990 г., точно в кипежа преди първите многопартийни демократични избори. Идеята на поета Минчо Мънчев Минчев за списване на независим патриотичен вестник веднага е подхваната от видни историци като проф. Орлин Загоров, проф. Божидар Димитров, акад. Илчо Димитров, проф. Николай Генчев, акад. Георги Близнаков и др. „Нова Зора“ стана трибуна на авторитетни писатели като Николай Хайтов, Венцеслав Начев, Борис Дерибеев, Здравко Недков, на дипломати като Христо Малеев, Димитър Попов, Венелин Мечков, на учени като проф. Станислав Станилов, проф. Нако Стефанов, проф. Тодор Мишев, на български офицери като проф. Евгений Гиндев, д-р Тодор Предов и Петко Петков и Митко Шопов. Художникът Тодор Цонев украсяваше страниците с десетки неповторими свои карикатури. Това бе интелектуалният елит на нацията, хора свободомислещи, лишени от автоцензура. Особеното достойнство на „Нова Зора“ бе, че осъществяваше това отговорно и честно, винаги и единствено през призмата на българския национален интерес.
Правдивото и открито слово на „Нова Зора“ не оставяше на мира нито старата номенклатура, нито новите демократи, прегърнали т. нар. евроатлантически ценности. Вестникът остана едно от малкото места за огласяване на присъщия на народа ни евроскептицизъм и яростна трибуна срещу членството на България в НАТО. През всичките тези 35 години той воюваше срещу пренаписване на националната ни история и за развитие на отношенията ни с Русия и балканските държави. Крайният резултат засега не е твърде обнадеждаващ. Оказа се, че тези, които контролират социалните мрежи, контролират и поведението на хората в държавата.
В живота само на едно поколение се промениха много неща. Настана време за „харалани“ и „харизани“. Либералната демокрация доведе до повсеместна деградация на управленческите структури в целия свят. „Залезът на Европа“ стана неизбежен, а това води до спадане на жизнения стандарт не само в България. Води до политическа поляризация и многополюсен свят с нови съюзи.
Старите парадигми за социалната държава изискват нов подход и нови измерения. Вестник „Нова Зора“, за разлика от медиите в другите страни от ЕС, остава привърженик на националната държава и на безапелационното запазване на българите като отделен православен народ, който не е съгласен с умишления трансфер на мигранти от Азия и Северна Африка.
За тази спасителна и трудно постижима цел на границата между християнството и исляма неуморно пишат авторите, които поеха знамето от големите имена, които споменахме: Валентин Вацев, Панко Анчев, Илиана Велева, Милена Върбанова, Боян Чуков, Григор Сарийски, проф. Иво Христов, проф. Боян Дуранкев; от чужбина като покойния вече генерал Пиер-Мари Галоа и Божидар Чеков от Франция; Александър Гочев и Пат Бюкенън от САЩ, Кольо Славов от Н. Зеландия; Андрей Фурсов, Александър Дугин, Николай Стариков, Олег Назаров, Сергий Бабурин от Русия, Сергей Хелемендик от Словакия и др.
Искам да честитя тази знаменателна годишнина на в. „Нова Зора“, на всички негови сътрудници, симпатизанти и читателите и да им пожелая здраве и оптимизъм до следващия юбилей! България заслужава тази самоотвержена защита!
