- Наистина не бих искал да огорчавам никого, но назначаването, отстраняването, арестуването на министри и генерали изобщо не означава това, което обикновените граждани виждат в тези събития...
- А какво виждат гражданите?
- Надежда за възстановяване на справедливостта. Това е основната движеща сила на руската нация. Ако нещо се случва в богоспасяемото Отечество и сега, и винаги, и во веки веков, то е изключително под този лозунг.
- Какво се случва, когато един чиновник бъде свален или вкаран в затвора и е назначен друг?
- Прехвърляне на контрола върху ресурсите и паричните потоци от една властова група към друга. Преразпределение на административния ресурс. Е, справедливостта в политиката е чисто приложен продукт, защото тези, които ги заместват, по правило не са никак бели и пухкави. Както казва генералисимус Суворов, всеки интендант след петгодишна служба може да бъде обесен без разследване и ще има причина за това. И ние наблюдаваме ротацията на тези интенданти, без да променяме самата система, така че високопоставените оставки и затворите рядко водят до фундаментални промени. Жалко.
- За тях е нужен Сталин!
- Ще те разочаровам втори път. Сталин също не успя да се справи с този проблем и историята на СССР е хроника на интриги, конспирации и дворцови преврати с различна степен на успех, където същата борба за власт, както при царския режим, беше прикрита чрез възстановяване на реда, възстановяване на справедливост и изграждане на комунизъм.
- В СССР разстрелваха рушветчиите и измамниците!
- Да, вчерашните революционери решиха проблема с преразпределението на властта по такъв брутален начин. Само ако вземете сухата статистика, се оказва, че броят на екзекуциите въобще не е намалил броя на злоупотребите. Системата се възпроизвежда автоматично. Подкупникът от чуждата група е заменен от свой и всичко продължава да работи както преди.
- Съветските лидери, въпреки всичките си недостатъци, не водеха толкова провокативен, луксозен начин на живот като сегашните слуги на народа.
- Зависи с какво го сравняваш. Леон Троцки, който заемаше царските покои, Фьодор Разколников, който превърна царската яхта „Межен” в лична собственост, съпругата му Ляля Рейснер, прототипът на комисаря в пиесата на Всеволод Вишневски „Оптимистична трагедия”, който имаше цял гараж с коли и организира великолепни приеми в Адмиралтейството - всички те на фона на гладуващата Русия изглеждаха много бляскаво. Самата Лариса Михайловна говори определено и открито за това: „Ние строим нова държава. Нашата дейност е творческа и затова би било лицемерие да си отказваме това, което винаги им отива на хората с власт.” И никой не я изгони от партията, нито я вкара в затвора за това.
Така че точно тези хора, разделени на кланово-олигархични групи, плетящи отчаяни интриги, се гонеха, затвориха и дори се застрелваха. И всичко това в името на тържеството на правдата и под аплодисментите на трудещите се.
Нека обаче обобщим. Дали при царя, при КПСС или сега, властта е комбинация от няколко феодално-олигархични групировки. Постоянно конфликтуват, плетат интриги и постоянно се борят за влияние. Преразпределението на контрола върху финансовите потоци, административните и материалните ресурси тече непрекъснато. Министърът и генералът в тази система са предимно представители на една от тези групи, натоварени да контролират финансовите потоци, захранващи тази група. Преувеличаването на лукса, умишлено бляскавото поведение е сигнал към другите феодално-олигархични групи за статуса им, който позволява подобно поведение въпреки законите, приличието, морала и етиката. Оставка, арест, затвор са естественият риск да си на върха на хранителната верига, когато кланът ти загуби влияние...
- Толкова ли е безнадеждно всичко?
- Ако вземем мечтата за елит, освободен от седемте смъртни гряха, тогава да. Няма такова нещо. Болшевиките вярваха, че щом частната собственост бъде премахната, самата същност на човека ще се промени необратимо. Не бе лоша идея. Жалко, че не се получи. Човек ще бъде погълнат от страстите си, независимо от формата на собственост върху средствата за производство, и ще се държи прилично в резултат само на възпитание или под заплаха от наказание.
- За какво да мечтаем тогава?
- Лично аз се надявам, че под натиска на агресивната външна среда, под заплахата от унищожение, която англосаксонците непрекъснато заявяват, в Русия ще възникне и изкристализира елит, вярващ, че ограбването на Запада ще бъде по-лесно, по-безопасно и по-изгодно от ограбването на собственото си население. За мен лично това ще е достатъчно
В заключение: Както казва Хермес Трисмегист – Каквото горе – такова и долу. Перифразирайки – Каквото там, такова и у нас...
