Нова Зора

Продължение от брой 23

ЧЕТВЪРТИ ВЪПРОС: КОЙ ОПРАВДА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ?

Говорейки за мътните фи­нансови схеми по време на меж­дувоенния период, трябва да се направи едно историческо от­стъпление.

За реализацията на прие­тия през 1929 г. план на Юнг (видоизменена версия на вече споменатия план на Дауес) през 1930 г. в Базел е създадена Банката за международни раз­плащания (БМР), в която дори в годините на Втората световна война продължава сътрудни­чеството между директори­те от страните на Антихитле­ристката коалиция (Франция, Великобритания и САЩ) и от страните на фашистия блок (Германия и Италия). В рам­каите на това «общуване» става дума не само за изплащане на немските репарации от Първа­та световна война. Заинтересо­ваната от придобиване на стоки Германия, включително и таки­ва със стратегически характер, чрез неутрални страни, няма до­статъчно валута за тази цел. Ето защо БМР обменя златото, по­лучено от нацистите в концла­герите от убитите там хора, в свободно конвертируема ва­лута, за получаването на ко­ято са правени сделки в Шве­ция и други неутрални стра­ни. И още еди детайл, граничещ с цинизма. Всички тези плано­ве - на Дауес, на Юнг и др., така и не са осъдени след края на Втората световна война. Точ­но обратното. Никой не оспорва Нобеловата награда за мир, при­съдена на Ч. Г. Дауес през 1925 г. Нобелова награда за мир! А през 2019 г. е О. Юнг намира място в залата на славата на влиятела­та американска Асоциация на потребителските технологии, обединяваща повече от 2000 ключови технологични гиганти в САЩ. Коментарът е излишен. Любопитно е, че след Втората световна война лидерът на «чер­норизците» О. Мосли се завръ­ща към активната си политиче­ска дейност и през 1947 г. ос­новава Юнионисткото дви­жение, в което влизат повече от 50 малки крайно десни ор­ганизации и групи. През след­военните години той активно отстоява идеята за обедине­ниие на западноевропейските страни с цел противодействие на агресивните стремежи на СССР в Европа, като фактиче­ски подкрепя осъществяване­то на същите идеи, които из­дига и фюрерът на германска­та нация, но посредством «ре­инкарнация на Третия райх в четвърти». Впоследствие иде­ята му е въплътена в практика­та – достатъчно е да напом­ним, че Евросъюзът напълно сериозно е наричан от някои «четвъртият райх». В полити­ческия дневен ред на юниони­стите влиза и засилване воен­ната мощ на Великобритания до равнището на САЩ и СССР, и формиране на общоевропей­ско правителство за решаването на международните проблеми, въпросите на отбраната, иконо­мическата политика, финансите и националното развитие. Мос­ли не е съгласен с резултати­те от Нюрнбергския трибунал над нацистските престъпни­ци и е един от първите отри­цатели на Холокоста във Ве­ликобритания. Отново да под­чертаем: за това той не понася никакво наказании. Дори от­печатва станалата бестселър автобиография с провокаци­онното заглавие «Моят жи­вот» (до последните си дни Мосли е поклонник на фюрера, умира през 1980 г.).

Не по-малко благосклонна е съдбата и на друг английски мерзавец – А. Лиз, който през 1929 г. основава Имперска­та фашистка лига – политиче­ския конкурент на Британския съюз на фашистите. Арнолд Лиз е още по-голям поклонник на расовата теория и антисе­мит от Мосли. Това дори не кара британските власти да го подве­дат под отговорност за екстре­мизъм: той е един от последни­те лидери на фашисткото дви­жение, който е интерниран в Обединетото кралство в нача­лото на Втората световна во­йна. Заради лошо здраве през 1943 г. А. Лиз е освободен и из­дава своето списание «Готик Рипълс», в което процъфтяват човеконенавистническите му възгледи.

От гледна точка на логи­ката на историческия процес Втората световна война има кръгова композиция – «от дворец до дворец». Бойните дей­ствия, започнали на 1 септември 1939 г., са предхождани от оже­сточена дипломатическа борба в европейските дворци и рези­денции. В хода на различнните срещи и закулисни прегово­ри в Берхтесгаден, Фюрербау, Бад-Годесберг, Париж всяка от страните преследва няколко цели. Нацистка Германия тър­си реванш за наложената й уни­зителна парадигма на Версай­ско-Вашингтонския ред. Държа­вите победителки в Първата све­товна война – Великобритания и Франция – имат намерения чрез набиращата сила Герма­ния да се избавят от «призра­ка на комунизма». Като макси­мумът е да насочат агресивните германски претенции на изток, а минимумът – «да правят сдел­ки с агресорите за сметка на трети страни»18. А на всички, които изказват недоумение от­носно хищническите стремежи на нацистите, включително и в ръководството на Чехословакия и Польша, лицемерно е заявено, че «в обозримо бъдеще на Берлин не му е изгодно да ги напада»19. От политико-юридическа гледна точка войната също завършва (ако не се вземе пред­вид проточилото се във времето формално скрепяване на съз­дадения след войната ред чрез Хелзинкския акт, подписан едва през 1975 г.) също в дворец – в Нюрнбергския дворец на пра­восъдието. Благодарение на усилията на съветското обвине­ние суровите присъди на Меж­дународния военен трибунал прозвучават по отношение на ред високопоставени нацисти, обвинени в престъплени против света, престъпления против чо­вечността, в нарушение на во­енните закони и в заговор с цел извършване съответните пре­стъпни действия. Но дали всич­ки нацистки престъпници са осъдени? Ако става дума за ос­новните идейни подпалвачи на войната, ръководителите на на­казателните органи, то резул­татът изглежда справедлив. Ро­зенберг, Щрейхер, Рибентроп, Калтенбрунер, Фрик и др. са екзекутирани. Но сега, когато минаха почти 80 г. става ясно, че незаслужено меки наказания получават онези, които стоят в самото начало на формира­нето на икономическата осно­ва на националсоциализма, на ускорената милитаризация на фашистка Германия. Нито един от икономическите лиде­ри на Третия райх не получава смъртно наказание. Бесилка­та успяват да отърват: райхс­министърът по въоръжаване­то и военното производство А. Шпеер, райхсминистрът на икономиката (1938–1945 г.) и президент на райхсбанката (1939–1945 г.) В. Функ, райхс­министрътъ на икономика­та (1934– 1937 г.) и президент на райхсбанката (1933–1939 г.) Я. Шахт, главният счетово­дител на партията оберстгру­пенфюрер от СС (това звание е присъдено само на четирима членове на тази престъпна орга­низация) Ф. К. Шварц. От неми­нуемото възмездие ги защита­ват някакви невидими могъщи сили, не желаещи да предадат «своите». Кои са те, тези раде­тели на нацизма? Отговорът е съвсем ясен.

През 1942 г. на среща със Сталин британските дипло­мати изказват пожелание без много шум да се ликвидира нацистката върхушка посред­ством диверсионни акции. Съветският лидер не се съгла­сява, като настоява за организи­ране на открит и гласен трибу­нал. Ситуацията се повтаря и на конференцията в Ялта, където темата за съдбата на главните фашистки военнопрестъпници, разпалили войната, е повдиг­ната отново. Като прозорлив и хитър политик Чърчил е про­тив съда. Рузвелт заема поло­винчата позиция – той смя­та, че трябва да има процес, но кратък и при закрити врата20. Не случайно вече по време на про­цеса на делегациите е раздаден специален списък с политиче­ски въпроси, които е недопу­стимо да бъдат поставяни на обсъждане. Сред тях фигурират Мюнхенският сговор, актив­ното сътрудничество на аме­риканските концерни с нем­ски компании, агресивната колониална политика на Ве­ликобритания през 19-20 век, геноцидът над бурите, нечо­вешките бомбардировки на немските градове от страте­гическата авиация на съюз­ниците (на този фон САЩ не се решават да обвинят Гьо­ринг за военните престъпле­ния на Луфтвафе). Още тогава държавните глави на аглосак­сонските страни прекрасно раз­бират, че един справедлив и от­крит трибунал може да осъди не само германския милита­ризъм и нацизъм, но и запад­ния свят като цяло. Защото по време на трибуна­ла здравомислещите хора биха могли да се си зададат въпроси­те: Как Европа можа да роди бер­линското чудовище? Дали това не е било целенасочено? Кой е изиграл ключова роля? В такъв случай на подсъдимата ска­мейка напълно справедливо биха се оказали министърът на външните работи на Вели­кобритания лорд Е. Халифакс (за политиката на умиротворе­ние на агресията и за Мюнхен­скиия сговор от 1938 г.), а за­едно с него клановете Дюпон, Морган, Рокфелер и даже Х. Форд (за финансовата и мате­риално-техническата подкре­па на националсоциалистиче­ския режим). Англосаксонски­те елити не могат да допуснат това. А след осем десетилетия е невъзможно да бъдат подведе­ни под отговорност всички, ко­ито имат отношение към въз­висяването на нацизма. Но пък има напълно основателен резон да се направят съответните смет­ки: колко е спечелила конкрет­на английска или американска компания (много от които и до днес си съществуват блажено необезпокоявани) от дългого­дишното сътрудничество с на­цистите. Тези суми да се пре­изчислят към днешна дата – и на «наци-комерсантите» да се предявят репарационни пре­тенции за геноцида над съвет­ския народ през годините на Великата отечествена война 1941–1945 г., която не би била възможна без англосаксон­ското подпомагане на хитле­ризма по време на междувоен­ния период. И най-вече – да се придаде максимална гласност на най-позорните страници от историята на колективния Запад и негодите отношения с Хитлеровия нацизъм. Всъщ­ност – всичко се повтаря. Алч­ността е бесмъртна, както и пре­ди, за много бизнесмени пари­те не миришат, а прехваленият англосаксонски морал са само празни приказки. Същите оне­зи, които правят «изгодни инве­стиции» в Хитлеровия нацизъм, и днес се хващат за същия за­наят – с упоение и за своя изго­да отглеждат наследниците на Хитлер в същата тази Украй­на. Подбуждат неонацистите, екстремистите и терористите към нови и нови престъпления, като самите те се стремят да оста­нат целите в бяло.

ПЕТИ ВЪПРОС: КАК ДА ИЗПЪЛНИМ ПРИСЪДАТА НА ИСТОРИЯТА?

Историята ни принуди да научим най-важния урок: на­цизмът никогда няма да из­чезне сам. Победата на нашата страна в най-кръвопролитната война на 20 век даде на човече­ството шанса за мирно и стабил­но развитие, сложи край на меч­тите на агресорите от всички по­роди за световно господство за сметка на геноцида цели наро­ди. Но чумата – включително и кафявата – е болест, чиито ба­цили могат дълго да се спотай­ват някъде надълбоко, без въз­дух и светлина, и въпреки това да останат жизнеспособни. За съжаление това не е само био­логично явление, но и полити­ческо. С общи усилия и с цената на хиляди животи човечеството все пак успява да обуздаде епи­демиите от бубонна чума. И няма никакви съмнения, че и кафява­та, въоръжена до зъби нейна раз­новидност, в обозрима перспек­тива ще бъде изолирана и окон­чателно унищожена. В това Ру­сия вижда своята историческа мисия. Нас ни подкрепя по-го­лямата част от населението на Земята – гражданите на онези страни, които не желаят да жи­веят по заповедите на самозва­ния «златен милиард», избират свой независим път, готови са да изграждат отношения изключи­телно на основата на равнопра­вието и взаимното уважение на всички народи и държави. От опита на миналото трябва да се извлекат горчивите поуки – за да не се допусне занапред подобно нещо. Точно да се ди­агностицират предвестници­те и първите симптоми на за­разата. Навреме и последовател­но да се проведе нужното лече­ние на глобалния организъм. И ако се налага – да се отстранят опасните огнища по хирургиче­ски път, без да се уповаваме на дипломатическата терапия. При­ключването на специалната во­енна операция, денацификация­та на ничията територия, нарече­на «държавата Украйна», е само първата, но много важна стъпка по дългия и труден път към но­вата архитектура на междуна­родните отношения. Към създа­ването на глобални инструмен­ти, които ще позволят да бъде осигурена безопасността на пла­неттата, стабилното развитие на всички държави и благополучие­то на милиарди хора. Ние няма­ме право да повтаряме греш­ките от миналото. Илюзиите ни по отношение на мнимите ни съюзници окончателно се изпариха. Сега вече добре зна­ем цената на техните лъжливи обещаия. Фашистите и техни­те помагачи не трябва да преми­нат в новото хилядолетие – «No pasarán!». Край на шикалкавени­ята, отстъпките и оправданията. И никакви шансове за реванш. За да бъде постигната победа над неонацизма, трябва да обе­динят усилията си всички, кои­то днес се противопоставят на агресията на колективния За­пад и на опитите за фашист­ки реванш. Заедно с нашите съратници и партньори стро­им нов, справедлив и много­полярен световен ред, в който няма място за натиск и потис­ничество, издигане на едни на­ции за сметка на други, за уни­жение и експлоатация на цели народи, за неоколониални за­машки и престъпни бизнес схеми. Ще бъде уместно по време на бъдещия «Нюрнберг 2.0» да се пресметне печалбата на всяка за­падна отбранителна фирма, кре­дитна организация, транспор­тно-логистична компания и на отделни бизнесмени, които са се награбили и продължават да го правят, отглеждайки «незалеж­ни» чудовища и бидейки тяхна икономическа опора. И да се за­пази място на подсъдимата ска­мейка за всички, които пряко или косвено са съпричастни към престъпленията против стотици мирни граждани. Да бъдат осъде­ни онези, чиито набъбнали бан­кови сметки са пропити с кръвта и сълзите, с руините на домовете, с разбитите съдби, ужаса и бол­ката на невинни хора, с оакате­ното бъдеще на цели поколения. Крайно време е да се приведат в изпълнение вички произнесени присъди, като не бъде позволено на никого от виновните да избег­не справедливото възмездие.

Убеден съм, че след побед­ния край на специалната во­енна операция правосъдието ще настигне не само непосред­ствените извършители – гла­ватарите на киевския режим, но и техните господари, спон­сори и идейни вдъхновители. Това ще означава окончателен залез на лъжливата ценност­на система на англосаксонския свят.