Нова Зора

При толкова „свобода на медиите“, за да научи българският консуматор на „евроатлантически ценности“ какво става в страната му и на Стария континент, трябва да чете американски публикации като долупредставената. Така разбира­ме, че нашите проукраински шарлатани, декларира­щи неизменно как България ще помага на Зеленски да доразруши Украйна в една безнадеждна война срещу Русия, вървят по същия път, който доведе до Народния съд управниците ни преди 9 септември 1944г.

Освен разобличаването на лъжата, че на тези европейски избори нищо не се е променило по отношение на войната в Украйна и Урсула фон дер Лайен отново ще седне на председателския стол в ЕК, американското издание The American Conservative, публикувало коментар за провала на политиците от мейнстрийма на Европа, ни уведоми за още една проява на атлантическия слугинаж. Става дума за изложбата в един музей във Вашингтон, посветена на жертвите на българския комунизъм. Тя, естествено, е реализирана с помощта на фондация „Америка за България“. По-не­приятното е онова, което българският посланик във Вашингтон Георги Панайотов е казал при откриването на поредната антиисторична манипулация. Според коментара на Анастасия Калиабакос и Мейсън Летю Сталлинг Панайотов обявил, че Русия е „заплаха“ и „опасност“ с оглед на текущата война в Украйна. „Ние бяхме демокрация преди Втората световна война и знаем какво е това“, лъгал на поразия българският амбасадор. И сравнил съпротивата срещу българския комунизъм с тази срещу Османската империя. За наш срам госпожа Калиабакос отбелязва, че Панайотов „заб­равил да спомене, че българската свободата е извоювана от Руската империя“. Що се отнася до нашата „демо­крация“ по времето, когато според Антон Страшимиров „клаха народа си, както турчин не го е клал“, от 19 май 1934 г. имаме забрана на политическите партии, поредното суспендиране на Търновската конституция, Закон за защита на нацията, депортация на близо 11 000 евреи от Беломорието и Македония, превозени под българска охрана и с вагони на БДЖ до пещи­те в Треблинка и Освиенцим. А от 1 март 1940 г. сме съюзници на нацистка Германия, като впоследствие сме обявили война на Америка и Англия. Благодарение на това София е разорана от бомбите на днешните ни съюзници в НАТО. И за разлика от Панайотов турчинът Мехмет Али Гюллер запита във връзка с честванията на 80-годишнината от десанта в Нормандия на 6 юни 1944 г.: „Кой спаси Европа от нацистите?“ И отговори, че Европа беше спасена от нацистите от съветските работници. („Джумхуриет“,10.6.2024). Какво търсеше на тези чествания украинският президент Володимир Зеленски, чиято страна се сражаваше в състава на Съветската армия? А формированието Трети Украински фронт мина през България и към него се присъедини Първа Българска армия, написала Дравската епопея. Срам, голям срам за целия български народ е този наш посланик, който вероятно е издънка на старата комунистическа номенклатура! Ето един дипломат, който отдавна е изгубил правото да представлява България! Господа Радев и Главчев, изпратете го да воюва за Украйна и Зеленски. Понеже беше за кратко служебен министър на отбраната, може като Тагарев да съветва украинското военно министерство, оглавявано от кримския татарин Рустем Умеров. Което се е превърнало в развъдник на корумпирани чиновници. Но това са щрихи от пейзажа. Вижте какво пише Дейвид П. Голдман за европейските избори.

Европа гласува срещу

войната в Украйна

Дейвид П. ГОЛДМАН

Малко преди гласо­подавателите да на­несат зашеметяващ удар на партиите от истаблишмънта на изборите от 9 юни за Европейски парламент, вътрешни анкетьори на общест­веното мнение за Алтернатива за Германия АзГ съобщиха, че войната в Украйна била върхов­на грижа за германските гласо­податели. Двадесет и шест про­цента от респондентите казаха, че „осигуряването на мира“ е тяхната грижа номер едно, след­вана от социалната сигурност (23%) и имиграцията - 17%, спо­ред един вътрешен документ на АзГ.

Партиите на мира в Гер­мания - АзГ и левият Алианс на Сара Вагенкнехт - спечели­ха 16 и респективно 6 процен­та от вота, докато управлява­щите социалдемократи полу­чиха едва 14 процента, а Зе­лените - сега най-гласовитите поддръжници на войната в Украйна - паднаха на 12 про­цента от 20,5 процента на из­борите през 2019 г.

Президентът на Франция Еманюел Макрон, най-нетър­пеливият европейски лидер да изпрати войски в Украйна, пре­търпя изненадващо униже­ние. Неговата партия получи по-малко от 15% от вота, до­като крайнодесният Национа­лен сбор спечели 31%. За раз­лика от Германия, където пар­тиите на мира бяха най-голе­мите победители, френската десница промени своята по­зиция за войната в Украйна. Но репутацията на лидера на Европа, най-много желаещ да ангажира западни войски, е един измерител на антивоен­ното настроение.

ВОТЪТ В НЕДЕЛЯ БЕШЕ ПРОТЕСТ, НО ВСЕ ОЩЕ НЕ Е РЕВОЛЮЦИЯ.

Националноконсерватив­ните партии на Западна Евро­па изхвърлиха едностранната антиимиграционна плесен, но все още не са готови да упра­вляват съответните си страни. В Източна Европа Унгария, Словакия и Сърбия формират антивоенен блок, към който е възможно да се присъедини Чешката република след из­борите през октомври 2025 г. Още повече че политическото земетресение, което удари Ев­ропа в неделя, може да има да­леч стигащи последици преди края на тази година.

Следващият километри­чен камък за националкон­серваторите на Европа идва през септември с местните из­бори в три германски провин­ции - Саксония, Бранденбург и Тюрингия, където АзГ води решително. Партиите от ис­таблишмънта на Германия де­кларират, че при никакви об­стоятелства няма да форми­рат коалиция с АзГ, но едно възможно мнозинство на АзГ в три германски провинции може да пробие блокадата.

Коментатори от мейнстрий­ма отхвърлят националконсер­вативния прилив в Европа като болезнен отговор на имиграци­ята, но данните показват про­тивното. Електоралното земе­тресение в неделя беше отговор на загрижеността на гласопо­давателя относно заплахата, че войната в Украйна ще ескалира в един европейски конфликт.

Европейският парламент има ограничени пълномощия и германката Урсула фон дер Лайен, политик от истаблиш­мънта, ще запази едно мно­зинство въпреки популистко­то надигане. По-важното е, че Европейският парламент като такъв е тектоничното прев­ключване в националните по­литики в най-големите страни на Европа, Германия и Фран­ция.

Само 30 процента от гер­манците гласуваха за социал­демократите, зелените или свободните демократи, парти­ите които формират управля­ващата коалиция. Тази, която се представи най-зле, беше Зе­лената партия с 12 процента от вота, спад от близо 20 про­цента на изборите за Европей­ски парламент през 2019 г. Со­циалдемократите, някога най- голямата партия на Германия, имаха само 14 процента. Една нова партия, сформирана от Сара Вагенкнехт - съпруга­та на бившия лидер на лява­та СДП Оскар Лафонтен, взе 6 процента. Малката Свободна демократична партия влезе със само 5 процента, точно на ръба за парламентарно пред­ставителство.

Ако тези числа се запа­зят до следващите национал­ни избори на Германия през октомври 2025 г., няма поли­тическа аритметика, с която партиите от истаблишмънта биха могли да формират едно парламентарно мнозинство. Християндемократите, водени от бившия изпълнителен ди­ректор на Blackrock - Фридрих Мерц, заемат една по-ястребо­ва позиция към Украйна от уп­равляващите социалдемокра­ти, които отказаха да изпратят „треньори“ на Украйна, или да й предоставят термански крилати ракети „Taurus“, за да бие цели във вътрешността на Русия. Но една коалиция CDU/ CSU (ХДС/ХСС) със Зелените би имала само 42 процента от парламента. Свободните де­мократи може да не преминат 5- процентовата бариера и да изпаднат от Бундестага. Тео­ретично е възможно за разби­тите партии от мейнстрийма да формират едно правител­ство с незначително мнозин­ство, но страната във всички отношения би била неуправ­ляема.

Ето защо септемврийски­те местни избори могат да ста­нат повратна точка в герман­ската политика. В Саксония, най-голямата източногерман­ска провинция, АзГ стана първа на европейските парламентарни избори с 31,8 процента от вота, а християдемократите са на второ място с 21,8 процента. В Тюрингия АзГ има 30 про­цента, а Алиансът на Сара Ва­генкнехт има 16 процента, сре­щу само 20 процента за хрис­тияндемократите и 7 процента за германската SPD (СДП). Тя води също така с 25 процента от вота в Бранденбург. Съвсем възможно е АзГ и партията на Вагенкнехт да имат достатъчно гласове, за да управляват една или повече от тези три провин­ции. По-вероятно е една от ос­новните партии да разкъса бло­кадата и да сформира управля­ваща коалиция с АзГ.

Успехът на АзГ на изборите в неделя е още по-забележите­лен след месеците на очерняне от германската мейнстрийм преса и агенциите за сигур­ност. Еквивалентът на ФБР в страната, Федералното бюро за защита на Конституцията, етикетира по-рано тази година АзГ като „крайно дясна екстре­мистка организация“. АзГ даде под съд правителствената аген­ция, но загуби делото в Адми­нистративния съд на 13 май. Водещият кандидат на АзГ за Европейския парламент Мак­симилиян Кра ( интервюиран в това издание миналия ок­томври) отнесе повече крити­ки, отколкото която и да било политическа фигура, да не на­зоваваме Доналд Тръм. На 23 април един нает в парламентар­ния офис на Кра беше арестуван за уж шпионаж за Китай; впо­следствие „Билд Цайтунг“ раз­кри, че така нареченият шпио­нин, натурализиран германец от китайски произход, е бил дълго време информатор на службите за сигурност на Германия.

„Дер Шпигел“, топновинар­ският седмичник на Германия, озаглави една публикация за АзГ на 26 април „Голамата измяна“, твърдейки - без никакво доказа­телство - за плащания от Мос­ква и Пекин. „АзГ се представя като патриотична“- декларира Шпигел, но възможни плащания от Русия и уж един китайски шпионаж ги показват като из­менници на тяхната страна“.

Очернянето на АзГ последва познатия ръкопис за Русия гейт на Тръмп, увеличен чрез ехо ка­мерата на германските медии месец преди изборите. Въпреки това АзГ се представи по-добре на изборите в неделя, отколкото очакваше нейното ръководство. Най-важното, много млади гер­манци гласуваха за АзГ, както и за християндемократите. Тези 30 процента от младежкия вот според екзитполовете, отразя­ват дълбоката неудовлетворе­ност сред младите германци

ТЕ НЕ ЖЕЛЯТ ДА ХОДЯТ НА ВОЙНА

ЗАРАДИ УКРАЙНА.

Те се сблъскват с агресивни имигрантски банди в ежеднев­ния си живот. И роптаят за 3000- те евро на месец Bürgergeld, или изплащането на социална по­мощ, която тяхното правител­ство дава на четиричленно се­мейство: повече от онова, кое­то един обикновен дипломи­ран от университет носи у дома след изплащането на данъците. Три четвърти от получателите на Bürgergeld са чужденци.

«Защо има такава негатив­на реакция от някои към АзГ?” туитна Илън Мъск на 9 юни. «Те продължават да казват «крайно дясна», но политика­та на АзГ, за която аз съм чел, не звучи екстремистки. Може би аз пропускам нещо.“ Оби­дата към АзГ не е заради десния екстремизъм, а заради нейната промоция на германския суве­ренитет вместо един атлантиче­ски дневен ред.

При един обмен на мне­ния през август 2023 г. с Тъкър Карлсън премиерът на Унга­рия Виктор Орбан отбеляза, че неуспехът на Германия да разубеди Съединените щати относно бомбардирането на газопровода „Северен поток“ беше „фактически доказател­ство за липсата на суверени­тет“. Унгарският премиер-ми­нистър говореше с уточнението: Американската дълбока държа­ва има необикновено влияние в службите за сигурност на Гер­мания, медиите, тинктанкове­те и други институции на об­ществения живот. Съединени­те щати имат само 38 000 воен­ни в страната, по-малко от 200 000 в пика на Студената вой­на, но виртуалната окупация си остава.

Политиките на АзГ не мо­гат да бъдат класифицирани в про, или антизападните ка­тегории. Нейните лидери са съгласни с унгарския Орбан относно безсмислието на ук­раинската война. Подобно на Орбан АзГ изрази твърда под­крепа за Израел в конфликта в Газа. Тя е отворена за тър­говия и инвестиране с Китай, но социалдемократическият канцлер Шолц е този, който взе дузина германски изпъл­нителни директори в Пекин в средата на април.

Повечето лидери на АзГ са бивши християндемокра­ти, които се идентифицират с партията на късния Хелмут Кол, недооценения канцлер, който председателстваше пов­торното обединение на стра­ната. При 16-годишното ца­руване на Ангела Меркел CDU дрифтна наляво, подкрепяй­ки масовата имиграция „Ние можем да се справим“ от 2016 г. и закривайки ядрената енер­гетика на Германия, за да успо­кои зелените.

АзГ иска да бъде партията, която християн демократите би трябвало да бъдат. Някои от нейните топ лидери при­знават, че тя няма още дълбо­чината на лидерството да уп­равлява. „Това е маратон, а не спринт“, ми каза един лидер на АзГ. Нейните вероятни изборни победи в трите провинции, кои­то ще гласуват през септември обаче, ще дадат на АзГ първия шанс да вземе властта на ниво провинция. Лидерите на АзГ се надяват, че това ще подготви партията да управлява на на­ционално ниво.

The American Conservative, 12.06.2024