Нова Зора

 

Валерия Велева: - Може ли да се предотврати Третата све­товна война, или ядреният Ар­магедон няма да ни се размине, г-н Чуков?

- Боян Чуков: - За съжаление светът се движи неумолимо към ядрения Армагедон. Засмукани сме от мощния водовъртеж на войната. Ситуацията около ня­какво разбирателство за мир се развива неблагоприятно и е въз­можно да се стигне до употреба на тактическо ядрено оръжие, а след това и на стратегическо. За­сега не се вижда пречупване на опасната линия на поведение на нито една от двете воюващи страни.

Както винаги подчертавам, конфликтът не е между Москва и Киев, а между Москва и Вашинг­тон на територията на Украйна. Американците местят своите ев­ропейски „пешки“ и не се впечат­ляват много, че нещо би могло да им се случи в обозримо бъдеще.

В. В.: - Украйна обаче все- повече започва да прилича на изпепелена земя.

Б. Ч.: - Да, Украйна изгоря в пряк и в преносен смисъл. Пред­стои в играта сега да влезе и Из­точна Европа. Наред са Литва, Латвия, Естония, Полша, Румъ­ния, Молдова и България. След тях следват и западноевропей­ците. САЩ ясно тласкат своите „стратегически“ европейски съюзници към пряко въвлича­не във войната с Русия. Влади­мир Путин ясно каза, че агресив­ната политика на Запада във вой­ната за Украйна може да прину­ди Русия да посегне към ядрено оръжие.

Противопоставянето между Русия и САЩ се увеличи рязко, след като американците напра­виха преврата в Киев през 2014 г. Вашингтон буквално създаде конфликта.

И нека изговорим истината.

В. В.: - В смисъл?

Б. Ч.: - Западът колективно разполага с много повече конвен­ционални оръжия и икономиче­ски потенциал в сравнение с Ру­сия. Контактната група за отбра­на на Украйна се състои от около 50 страни. Числеността на вой­ските на НАТО плюс Въоръже­ните сили на Украйна (ВСУ) е над 4 млн. души. Украйна отдавна, още след 2014 г., е де факто член на НАТО. Защото членството не е само подпис, а реални послед­ствия. Такова видимо послед­ствие е огромната военна помощ за Украйна.

Франсоа Оланд и Ангела Мер­кел през 2014 г. подписаха Мин­ските споразумения с единстве­ната цел да предоставят време на Украйна да се довъоръжи и под­готви за война с Русия.

През 2015 г. щатските сена­тори Линдзи Греъм и Джон Мак­кейн заявиха пред украински во­енни, че те „са въоръженият юм­рук на Запада срещу Русия“.

В навечерието на войната БВП на Съюзната държава (Ру­сия и Беларус) е едва 3,3% от за­падния БВП (САЩ, Канада, Евро­па, Япония и Южна Корея). Един­ствено стратегическата ядрена триада на РФ превъзхожда съ­вкупната ядрена мощ на Запада.

Това означава, че Русия ще бъде принудена да употреби яд­рено оръжие, ако ще трябва да надмогва Запада. Ядреният Ар­магедон, който приближава, може да се предотврати само от „дълбочинната държава“ в САЩ, но засега сенчестите властови центрове считат, че могат да пе­челят от войната, дори и с цената на това да утилизират своите ев­ропейски съюзници. Затова не можем да сме си­гурни, че ще избегнем ядрения Армагедон.

В. В.: - След решението на Парламентарната асамблея в София да се разреши на Зелен­ски да използва западни оръ­жия за цели в Русия всички тръпнат какъв ще бъде отго­ворът на Москва. Вашите пред­положения? Може ли Путин да предприеме симетричен отго­вор, включително контраата­ки на територията на НАТО?

Б. Ч.: - Парламентарната асамблея на НАТО в София бе елемент от режисираната игра с продуцент Антъни Блинкен за оказване на натиск върху Мос­ква за замразяване на бойни­те действия преди „световна­та“ конференция за Украйна на 15-16 юни в Швейцария. Цел­та е „световната демократична общност“ да осъди Русия и Пу­тин. Но мероприятието се прова­ли. На него няма да присъства Си Дзинпин. И дори Джо Байдън ще го пропусне.

Реално Киев отдавна използ­ва далекобойните западни ра­кетни системи, които се об­служват от натовски специа­листи. За поразяване на руски­те цели се използва космическо и въздушно разузнаване на стра­ните - членки на НАТО. Коорди­нацията се извършва от натов­ски центрове, които най-вероят­но не са на украинска територия, но отделно има и западни ин­структори, които присъстват на украинска територия. Целепола­гането се прави от натовски во­енни. Украинците не могат да уп­равляват спътниковото разузна­ване и останалото сложно военно оборудване. Полетното задание на ракетите и спътниковото раз­узнаване се осъществяват от тези държави, които предоставят и далекобойното ракетно въоръ­жение – САЩ, Великобритания, Франция, евентуално в бъдеще и Германия. Предстои използва­не и на самолети F-16. Руснаци­те заявиха, че ще считат всеки F-16 в небето за носител на ТЯО. Американският самолет е спосо­бен да носи термоядрени бомби В-61. Тоест Пентагонът ще може да преформатира конфликта в ядрен във всеки един момент, ко­гато прецени за целесъобразно.

НАТО планира F-16 да изли­тат от военните летища на страните – членки на НАТО, които са в непосредствена бли­зост до украинските граници. Такива са Литва, Латвия, Есто­ния, Полша, Румъния, България и Молдова, която не е член на али­анса.

В. В.: - Тоест влизането на F-16 във войната ожесточава военния конфликт до степен да няма връщане назад?.

Б. Ч.: - Считам, че с появата на F-16 на фронта ситуацията ще се влоши. При очевидния диспа­ритет на икономическия и вое­нен неядрен потенциал между Русия и западната коалиция само ядреното оръжие на РФ е гарант за суверенитета на руската дър­жава. Накратко, при задълбоча­ване на конфликта и включва­нето на F-16 става по-вероят­но Русия да употреби тактиче­ско ядрено оръжие. Предполага се, че при такава ситуация ру­ските ВКС ще унищожат всички значими обекти на САЩ и НАТО в Европа. Вероятно САЩ няма да посегнат към стратегическо яд­рено оръжие, ако ядрената драма се ограничи на европейска тери­тория. Не е случайна репликата на Путин, че редица европейски държави са „гъсто населени“.

В. В.: - Докъде ще стигне Ру­сия в атаките си на украинска земя? Всъщност - кога Путин ще спре войната? И изобщо стои ли сега такъв въпрос на масата?

Б. Ч.: - Войната на Запада сре­щу Русия започна непосредстве­но след падането на Берлинската стена. Разширяването на НАТО на Изток беше обявяване на вой­на на Москва и беше грешка от страна на Вашингтон. Забеле­жителният американски дипло­мат Джордж Кенан предсказва много точно какво ще последва от разширяването на НАТО за сметка на източноевропейската буферна зона. Хенри Кисинджър също предупреждава за последи­ците от разширяването на НАТО. Подобен коментар има даже ру­софобът Збигнев Бжежински. Така че Путин не е започвал вой­ната, за да я спира. Това, срещу което днес Путин се бори в Ук­райна, започна именно след па­дането на Берлинската стена.

Краткият отговор на въпроса ви е - войната ще спре, ако Запа­дът престане да въоръжава Ук­райна.

На 15 декември 2021 г. Русия с декларация на своя зам. външен министър Сергей Рябков поста­ви ясни условия на Запада с цел постигане на гарантирана вза­имна сигурност. Москва поис­ка НАТО да се прибере в свои­те граници от 1997 г. В проти­вен случай от руска страна ще последват действия. НАТО не ре­агира. И последва войната в Ук­райна.

В. В.: - Това означава, че залогът за войната е, от една страна, Русия, такава каквото е днес, или САЩ като хегемон?

Б. Ч.: - Руснаците са катего­рични, че сигурността на една държава не може да става за сметка на друга. Сигурността на САЩ не може да е за сметка на сигурността на Русия. Но това категорично се отхвърля от За­пада.

Русия иска да отмени тази Украйна, която умишлено беше конструирана като силно враж­дебна към Русия. Затова война­та е екзистенциална за Русия. Ако руснаците загубят войната, РФ ще се разпадне.

Необходимо е да осъзнаем реалното съдържание на случва­щото се днес. В момента Западът търси трескаво други форми за натиск срещу Русия, но не може да ги намери. Същевременно голе­мият проблем на Русия е, че ини­циативата все още е в ръцете на Запада. Руснаците над две годи­ни отговарят само постфактум. И това създава усещане за колеба­ние и слабост.

В. В.: - Защо Зеленски така настойчиво иска да атакува цели в Русия при положение на видното й военно превъз­ходство? Смята, че така може да я спре, или чинно изпълня­ва сценария на САЩ?

Б. Ч.: - Зеленски няма друг из­бор, освен да се придържа плът­но към американската геостра­тегия по отношение на Русия. Като актьор той е наясно, че в цялата тази история не е сцена­рист, а изпълнител на главната роля и трябва да спазва спусна­тия му евроатлантически сцена­рий. Ако украинският президент, който на всичкото отгоре след 20 май е нелегитимен, се опита да се отклони от зададената му линия на поведение, той ще бъде свет­кавично утилизиран от неговите куратори. Зеленски нищо не смя­та. Той се опитва да оцелее в ли­чен план. Това, че Киев губи вой­ната, е публично известна тай­на за всеки трезвомислещ човек. В пропаганден план Зеленски може и да подготвя парад на ВСУ на Червения площад.

Но реалността е друга. Украй­на загуби всичко. Безвъзвратно. Украйна загуби преди всичко око­ло 50% от своя демографски по­тенциал, който след разпадането на СССР беше от порядъка на 52 млн. жители. „Незалежната“ се превърна в призрак, който броди по света и търси оръжие, а вече и хора за война срещу Русия. И каз­вам това наистина с болка.

В. В.: - В същото време виж­даме, че Байдън не иска да стигне докрай, засега няма да позволи на Украйна да удари Русия с ракети ATACMS. Какво го спира?

Б. Ч.: - Когато говорим за За­пада, то трябва да имаме предвид ясното разграничаване на ролите между САЩ и техните съюзни­ци по линия на НАТО, ЕС, Г-7 и други. Много точно посочихте, че Джо Байдън не иска да стиг­не докрай. Но ако бъда точен, то днешният американски прези­дент е само един празен етикет. Байдън нищо не решава. Човек, който бърка своята балдъза със съпругата си, няма как да е тво­рец на американската външна политика. Всичко във вътрешен и външнополитически план в САЩ се решава от „дълбочинна­та държава“. Тя командва все­ки и всичко в Америка. Каквото разпореди тя, стриктно се изпъл­нява и от демократи, и от репу­бликанци. Погледнете как репу­бликанците се преобърнаха като пощенски гълъби по указание от „дълбочинната държава“ в Ка­марата на представителите на САЩ. От противници на финан­сова помощ за Украйна се прео­бразиха в подкрепящи. Даже До­налд Тръмп синхронизира своите предизборни речи с генералната линия, спусната от „дълбочин­ната държава“. Битката между републиканци и демократи е шоу за електората.

В. В.: - Да се върнем на въ­проса - кое спира америка­нците да стигнат докрай срещу Русия?

Б. Ч.: - САЩ не желаят да се стига до обмяна на стратегиче­ски ядрени удари между Москва и Вашингтон. Но янките нямат нищо против да жертват някой друг във войната срещу руснаци­те. Даже и да се употреби такти­ческо ядрено оръжие на Стария континент. Важното е американ­ската територия да остане непо­кътната. Затова трябва да се раз­духва „руската заплаха“.

Руската федерация е око­ло 140 млн. жители. Срещу нея колективният Запад е с около 1 млрд. население. Руският военен бюджет е около 15 пъти по-ма­лък от този на НАТО. При този очевиден икономически и военен (без ядрения потенциал) диспа­ритет е интересно как се появява „руската заплаха“. Не мисля, че с атомна бомба в ръка някой може да обере банка. Но американците се боят да не се стигне до реализа­ция на крилата фраза на Путин: „За какво ни е свят без Русия?“. И точно това ги спира. Защото и САЩ няма да ги има. В американ­ската геостратегия европейци­те са обикновени съчки. Важното е да се нанесат максимално щети на Русия. Британският адмирал сър Тони Радакин, началник на щаба на отбраната, ръководи­тел на Британските въоръжени сили, оповести през май британ­ската гледна точка към основни­те конфликти по света. Той обър­на внимание на цената, която е платила Русия до този момент в пари и хора. И посочи, че основна­та задача на Запада е да увеличи човешките и материални загуби на Русия. В тази задача украи­нците и източноевропейците не значат нищо. Европейците раз­читат, че при опасност САЩ ще помогнат. Но вече не е така! На САЩ не им е изгодно да има чл. 5 в НАТО, американците се отдръп­ват от Европа, но я подстрека­ват и насочват да се сражава с Русия. Като цяло няма общопри­ета стратегия на всички страни – членки на НАТО, за сблъсък с Ру­сия. Има геостратегия на САЩ. Северноатлантическият алианс и отделните страни членки са само инструменти на въпросната аме­риканска геостратегия.

В. В.: - Стратезите на НАТО готвят Алианса за пряк сблъ­сък с Москва - разработват се наземни коридори за бързо прехвърляне на 300 000 амери­кански войски в случай на го­ляма сухопътна война в Евро­па с Русия. Може ли да станем свидетели на сухопътна война НАТО-РУСИЯ на територията на Украйна?

Б. Ч.: - Да. Вие сте права! НАТО има план за прехвърля­не на американски войски на фронта за борба с Русия. Али­ансът се готви за бързо разгръ­щане в Европа на американски войници, пише Daily Mail. За подготовката на 300 000 амери­кански войници и офицери са не­обходими 2-3 години.

нето им до границите на Русия. Един от маршрутите минава през гръцки и турски пристани­ща, после през България войски­те достигат до Румъния и юж­ното крайбрежие на Украйна.

Не вярвам, че ще се стиг­не до сухопътна война НАТО – Русия на украинска територия. Варшавският договор нико­га не е планирал да се отбраня­ва от НАТО със сухопътни вой­ски. Още в самото начало се е планирало да бъде нанесен ра­кетно-ядрен удар по Северно­атлантическия алианс. Даже по времето на Елцин Русия е има­ла готовност за ядрен конфликт с НАТО. И руският отговор ви­наги се е планирал като удар с ядрено оръжие. Войските на за­падноевропейските държави не са подготвени за сухопътни битки с Въоръжените сили на Русия. Това е причината САЩ да искат връщане на Турция в аме­риканската орбита. И полагат огромни усилия да бъде свален Реджеп Ердоган, който пречи със своята многовекторна по­литика. Турската армия е втора­та по големина в НАТО. Но сухо­пътните армии няма да са ефек­тивни, ако се вземе решение за ядрен удар.

В. В.: - Чета анализи, че „ви­сшите лидери на Алианса пре­дупреждават западните прави­телства, че трябва да се под­готвят за конфликт с Русия през следващите ДВЕ ДЕСЕТИ­ЛЕТИЯ“. Възможно ли е Евро­па да живее във война десети­летия?

Б. Ч.: - Последните шест ме­сеца в Европа са най-тежките от времената на Студената война. За първи път Западът започва да се безпокои за своето бъдеще. И пак ще цитирам британския адмирал Тони Радакин, който казва, че в Европа започва война, чийто край не се вижда. Сами­ят Запад не вижда край на вой­ната. Но при един ядрен Армаге­дон всичко ще приключи за часо­ве. Затова американците тър­сят замразяване на конфликта чрез „корейско примирие“, което реално означава поражение за Русия. Идеята е Русия да се из­тощава години наред по начин, който да я разпадне и приклю­чи. Затова се говори за търпе­лив конфликт през следващите две десетилетия. Това е треса­вище. И точно това тресави­ще увеличава възможността Русия да приключи конфликта с тактическо ядрено оръжие. Ако Западът отлага истинското примирие, за да въвлече Русия в тресавище, ако планира да не отстъпва с цената на унищожа­ването на Европа и превръща­нето й в терен за война, то изхо­дът за Русия е този – употребата на ядрено оръжие, което ще съз­даде принуда да се вземе реше­ние.

В. В.: - Защо Макрон се явя­ва ястребът на Европа по от­ношение на Русия?

Б. Ч.: - Еманюел Макрон е рожба на банковата група на Ро­тшилд. В исторически план Ро­тшилд винаги са ненавиждали Русия, а днес особено много и Владимир Путин. Макрон се оп­итва да се възползва от иконо­мическите проблеми на Герма­ния и липсата на лидерски ка­чества на канцлера Олаф Шолц. Френският президент се са­мопредлага за лидер на ЕС, но доста несполучливо. Той тласка Евросъюза в орбитата на гло­балистите и се поставя в услу­га на американската геостра­тегия. На европейските народи непрекъснато им се предлага да следват водачеството на три­виални щатски васали. Фран­ция е средна ядрена сила, но Париж отдавна няма самосто­ятелна външна политика. Ина­че военната мощ на Франция се класира непосредствено след американската в НАТО, докато британците са доста по-назад. Франция има и работещ ВПК. Именно затова точно Макрон е активиран да се репчи и да се прави на исторически „вели­кан“. Лекомислено е да се подце­нява Париж, когато е навигиран от САЩ за конфликт с Русия. Нека да припомня, че руската ЧВК „Вагнер“ наруши комфорт­ната обстановка на французите в Африка. Париж дължеше до голяма степен своето икономи­ческо благополучие на зверска­та неоколониална експлоатация на природните ресурси, принад­лежащи на народите от пояса на Сахел (Субсахарска Африка). Мали, Нигер и Буркина Фасо преди една година се обедини­ха срещу общия си враг Фран­ция. И се опънаха на французи­те. Техният пример беше зара­зителен и за останалите афри­кански народи. С помощта на руснаците африканците под­гониха французите. Как да не е зъл Макрон? Как да не се прави на ястреб? Путин от доста вре­ме не му вдига телефона. Чес­толюбието на френския прези­дент е засегнато. Има информа­ции, че отделни части от Френ­ския чуждестранен легион вече гастролират в Одеска област. „Съществува огромен риск Ев­ропа да бъде отслабена и сери­озно да изостане“, заяви наско­ро Макрон в реч пред Сорбона­та. „Основната предпоставка за нашата сигурност е Русия да не спечели тази агресивна война“, подчерта френският президент. Еманюел Макрон окончателно и безвъзвратно погреба наслед­ството на великия генерал Шарл дьо Гол. Френският народ нико­га няма да му прости това.

В. В.: - Вижда се, че САЩ и Британия искат да извлекат различни „дивиденти“ от тази война. Кой ще бъде по-силни­ят?

Б. Ч.: - Британските и амери­канските интереси са различни. Имаме дългогодишна нагласа да подценяваме влиянието на Бри­тания в света, че даже и в сами­те САЩ. Лондон не е обикновен подизпълнител на американ­ските геостратегически планове и действия в света. Британците имат своя собствена стратегия, наречена „Глобална Британия“. Те уверено напускат американ­ското геополитическо грави­тационно поле и играят своя собствена глобална игра. Имат своя собствена визия за случва­щото се по света. Британците не предполагат военна победа над Русия. Според тях бойното поле на Запада не е в Украйна. Бойното поле е ментално, ико­номическо, политическо и об­щоцивилизационно. Британ­ците са напълно наясно, че За­падът не може да победи Русия на бойното поле. Затова се тър­си това поле, което ще гаранти­ра победа на Запада. А то е идео­логическото и менталното. Зато­ва в последно време експертите все по-често говорят за „мен­тален суверенитет“. България например не притежава такъв. Китай обаче разполага със ста­билен „ментален суверенитет“ благодарение на политиката на Си Дзинпин. Русия в момента се суверенизира в ментален план. Тук е слабото място на русна­ците. То позволява чрез външен натиск да се разклаща ситуа­цията в Русия и така да се тър­си свалянето от власт на Вла­димир Путин. След което ще се преследва и разпадане на РФ по подобие на СССР.

В. В.: - Което би означавало тотално рухване на междуна­родния ред?

Б. Ч.: - Според британците събитията в Близкия изток раз­делиха света на две части на иде­ологически принцип. Основните репутационни щети от драмата в Газа понасят САЩ, които под­крепят Израел. Парадоксално­то е, че една значителна част от електората на Джо Байдън под­крепя палестинците. В този слу­чай Британия се явява удобен посредник. Глобалният Юг не е съгласен да живее в един фор­мат, доминиран от Запада, раз­бирай САЩ. Такъв формат съз­дава вакуум, а след това и зони, които са наситени с антагонис­тични интереси. Това предиз­виква конфликти с пълен раз­рив на комуникациите между съперниците. И при такива си­туации на преден план излизат специалните служби и техните ръководители. Тук е уместно да се спомене, че британците са тези, които координират ра­ботата на европейските съюз­нически специални служби. Си­гурността в евроатлантическия регион, която беше основана на досегашните договори и между­народното право, се разпада.

Да, международният ред се срути. Засега обаче не същест­вува и евразийска система за си­гурност. Тя тепърва се зараж­да около ШОС (Шанхайска ор­ганизация за сигурност). Основ­ни двигатели са Китай, Русия и Иран. Във възникналия хаос най-печеливша е Британия. Тя се стреми да вкара САЩ и Ру­сия в безизходни ситуации. По този начин да втвърди своя ав­торитет и да се центрира в све­товната политика. Британия си е поставила за цел отново да вле­зе в първа геополитическа лига. И това е реално, защото САЩ губят своето влияние, а Велико­британия изгражда позиции.

В. В.: - Впечатляващ беше Походът за мир в Будапеща. Ще се разрасне ли тази иници­атива и това в каква степен ще обърне нагласите в ЕС?

Б. Ч.: - Походът за мир в Бу­дапеща отразява въжделенията на всички европейски народи. Виктор Орбан и Роберт Фицо са едни от най-смелите и трезво­мислещи европейски политици и държавници. Мъже, които от­стояват националните интереси на своите държави. „Във война­та няма какво да спечелим, но можем да загубим всичко. В ми­налото сме били въвличани във войни против волята си. И сме губили. Така ще бъде и сега, през 2024 г. През Първата светов­на война загубихме две трети от страната си. През Втора­та световна война унищожи­хме унгарската армия на чуж­да земя. Не остана никой, който да защити родината ни, земята ни, жените и децата ни“, заяви унгарският премиер. Няма унга­рец, който да не помни трагич­ния Трианонски договор. След края на Първата световна вой­на Унгария остава без излаз на море и с 93 073 кв. км, това е едва 28% от територията на Кралство Унгария преди войната. Населе­нието се смалява три пъти - от 20,9 млн. души на 7,6 милиона. Виктор Орбан е държавник и разбира ясно опасността, коя­то произтича от войната в Ук­райна.

В. В.: - А дали нашите упра­вляващи разбират?

Б. Ч.: - Унгарската иници­атива за мир е отлична, но сре­щу нея застават всички глоба­листи и американски васали в ЕС. Скептично съм настроен, че Унгария ще промени безразсъд­ността на ЕС.

В. В.: - Какви са плановете на НАТО за България?

Б. Ч.: - Плановете на НАТО за България са повече от очевид­ни. На България се гледа като на разходен материал в битка­та срещу Русия. Нищо повече. Титлата „стратегически съ­юзник“ е за наивници и за тези, които поради лични облаги се правят на неразбиращи. Ние ня­маме силна армия и въоръже­ния, но притежаваме терито­рия и излаз на Черно море, кои­то са важни и удобни за агре­сия срещу Русия. Започва да се изгражда допълнителна военна инфраструктура на Балканите и в частност на българска тери­тория. В България се модернизи­рат летища, строят се военно­морски бази по черноморската ивица, създават се като легенда натовски „учебни центрове“, зад които се камуфлират командни военни центрове. С всички тези действия, които съответно ще произведат още действия, на­шата територия при определе­ни обстоятелства ще се превър­не в цел за руските ракетни уда­ри. Смешно е да разчитаме на чл. 5 от НАТО или да си мислим, че сме „стратегически съюзник“. Не, ние сме разходен материал.

А постигането на мир след евентуален ядрен Армагедон ще бъде проблем на оцелелите. То­ест никой няма да спечели, ще загубят всички, които няма да ги има на този свят.

В. В.: - Кой би загубил от един евентуален мир в Украй­на?

Б. Ч.: - Въпросът ви е много­планов. Всичко зависи от това какво разбирате под понятието „евентуален мир“. В планетар­ната битка между САЩ&Ко и „великолепната четворка“ Китай, Русия, Иран и КНДР може да има само един победи­тел. Битката явно се оформя като формат западните стра­ни срещу незападните. Ако за­губят САЩ&Ко, то тогава Pax Americana отива безвъзвратно в историята. САЩ престават да бъдат глобален хегемон. Започва да се изгражда нова архитектура за сигурност в света. Светът ще се разпадне на панрегиони, фор­мирани на цивилизационна ос­нова. Ядрото на англосаксонска­та цивилизация ще се прехвър­ли в Азиатско-Тихоокеанския регион с център Австралия.

И кой ще бъде водещ - Бри­тания или САЩ? Трудно е засе­га да се определи, има много не­известни. Но идеята за създава­нето на организацията AUKUS (Австралия, Обединеното крал­ство и САЩ) е чисто британска. Преди повече от десетина годи­ни Клаус Шваб заяви в Давос, че глобалистите имат план. До 2025 г. те трябва да подчинят Русия, а до 2030 г. да се справят с Китай. Кратко и ясно заявено. Засега планът се проваля. Кла­ус Шваб се пенсионира. Вари­антът „замразяване на конфли­кта“, „корейско споразумение“ и всякакви други формули за вре­менно спиране на конфликта ще превърне в кратък срок ос­татъчна Украйна в ракетна пло­щадка на НАТО срещу Русия.

В. В.: - А ако Русия загуби войната?

Б. Ч.: - Ако Москва загуби войната, то Владимир Путин ще бъде свален от власт. В Кре­мъл ще влезе някой от типа на Михаил Ходорковски. И РФ ще се разпадне подобно на СССР, ще я разпарчетосат на множество малки държавици.

Вече 30 години в глобални­те медии се чертаят карти кой регион на Русия под какъв кон­трол ще попадне в обозримо бъ­деще. Американски, китайски, японски, полски и други. Насе­лението ще обеднее и ще нама­лее драстично. Руската цивили­зация ще бъде окончателно уни­щожена. В този план не мисля, че някой в Кремъл храни някак­ви илюзии, че евентуална загуба на битката на украинска тери­тория ще е просто една загуба. Тя ще е фактическо унищоже­ние за Русия. Затова тази вой­на е война за преразпределение на глобалните сили. А не война за Украйна.

Ако Русия вземе връх в кон­фликта със Запада, я очаква блестящо бъдеще. Територията на РФ е огромна и даже при яд­рена война вероятността една значителна част от население­то да оцелее е немалка.

В. В.: - Да погледнем още малко в кристалната топка - какво ще представлява Евро­па след края на тази война?

Б. Ч.: - Зависи каква ще бъде войната? Ако се употреби так­тическо ядрено оръжие, Европа ще бъде много тъжна картина. Но и без употреба на тактическо ядрено оръжие Европа ще бъде в изключително тежко положе­ние. Русия и САЩ вече нямат дружелюбно отношение към ев­ропейците. Американците ще изстискат и приберат всич­ки капитали от Европа, тех­нологии, кадри и производстве­ни мощности. После ще оста­вят европейците да се оправят с етно- и мигрантски конфли­кти. В Европа предстои и акти­визиране на ислямските радика­ли. Те са затихнали много подо­зрително в последно време. Ру­сия също не гледа с добро око на днешна Европа, която е патоло­гично русофобска. Изключение правят само Унгария и Слова­кия. А ако Азия и Америка не се интересуват от Европа, тя е об­речена на икономическа забра­ва и пълно изоставане.

В. В.: - Каква ще е Украйна?

Б. Ч.: - Въпросът ви е с пови­шена трудност. Държава, наре­чена Украйна, вече няма. Украй­на се самоунищожава във война­та с Русия. Мъжкият генетичен фонд на Украйна е почти лик­видиран. Аз не мога да си пред­ставя как Зеленски преживява истинските факти, които науча­ва. Истинските, не пропагандни­те. Путин затова не разрушава Киев. Защото иска да принуди Украйна за мирни преговори, да избегне сриването. Но Украйна е принудена да следва задачи­те на САЩ. Така територията й предстои да бъде разпарчето­сана окончателно. Поляци, ру­мънци, унгарци, словаци, белару­си очакват териториални при­добивки. Звучи зловещо, но това е реалността. И само яростна­та антируска пропаганда засега като смокинов лист крие реал­ността. Даже и Зеленски вече не вярва, че Украйна може да по­беди Русия, че ще бъде приета в ЕС, че ще настъпи мир и бла­годенствие. Тъкмо обратното. Виждаме, че дори ЕС се движи по пътя на саморазрушението чрез прегръщане на каузата на вой­ната. И забележете защо е всич­ко това. Защото Русия изисква­ше от Украйна да бъде просто една неутрална държава. Но САЩ не позволиха.

В. В.: - Пренаписва ли се ис­торията на Втората световна война с отказа Русия да бъде поканена в Нормандия, къде­то се честваше 80-ата годиш­нина от десанта?

Б. Ч.: - Историята на Втора­та световна война започна да се пренаписва още след 1945 г. Нищо чудно, че Русия не е по­канена в Нормандия, където се чества 80-та годишнина от де­санта. Помислете, че днес не­малко японски младежи вяр­ват, че атомните бомби вър­ху Хирошима и Нагасаки са хвърлени на 6 и 9 август 1945 г. от руснаците, а не от амери­канците. Ядрената бомба „Де­белака“ хвърлена над Нагасаки, е имала 21 килотона тротилов еквивалент. Втората наречена „Малчугана“, която избухна над Хирошима, е имала 12 килото­на тротилов еквивалент. Руско­то тактическо ядрено оръжие варира днес в порядъка на око­ло 70-100 килотона тротилов ек­вивалент на бомба. Правя този паралел, за да си представим това, за което говорихме по-го­ре. Какво би станало, ако в Евро­па се хвърли една такава бомба? А Русия може да реши да пора­зи тези, които държат диригент­ската палка, а не украинците, които са жертви на първо мяс­то на своя президент-актьор Зе­ленски. Актьорът Зеленски вече не може да откаже войната, за­щото той е войната, той е оръ­жието. Той няма да оцелее, ако откаже войната, няма да оцелее и ако продължи. Но ако откаже войната, поне милиони от него­вите съграждани ще оцелеят.

В. В.: - Вашата прогноза за двубоя Тръмп-Байдън? Пред гражданска война ли са САЩ?

Б. Ч.: - В САЩ президентска­та надпревара става все по-ин­тересна. След произнасянето на присъдата срещу Доналд Тръмп американското общество се раз­дели на две равни противоборс­тващи части. Това е учебникар­ска предпоставка за граждан­ска война. В САЩ се наблюдава релефно разграничаване меж­ду глобалистката и транснацио­налната икономика на демо­кратите и републиканската национална икономика. Сега те са изравнени. Населението също е разделено на две части с различно възприятие за това какво трябва да е бъдещето на Америка. В случай че Доналд Тръмп загуби изборите, той ще отиде в затвора. Но и ако Джо Байдън загуби електорал­ната надпревара, най-вероят­но също ще му наложи да оти­де в затвора. Съдебната сага на Доналд Тръмп е като анекдот. Той е осъден за случка с 28-го­дишна давност. Само престъ­пленията срещу човечеството нямат давност. А обвинение и присъда за сексуален „харас­мънт“ (тоест задяване, попъл­зновение и пр.) след 28 години звучи напълно бездарно и ис­тински малоумно. С това два­мата кандидати за Белия дом прекрачиха своите „червени линии“. И си обявиха война до дупка. Още по-интересно е, че след произнасянето на присъ­дата сайтът на Доналд Тръмп се срина. Но не заради хакер­ска атака. Просто желаещите да подкрепят неговата пре­дизборна кампания се оказа­ха толкова много, че сайтът не издържа. По този начин До­налд Тръмп събра най-много дарения в сравнение с всички други американски кадидат- президенти за цялата амери­канска история. Американски­те избиратели гласуваха със своите пари. И избраха Доналд Тръмп. Сред тях има и немал­ко демократи. По този начин те показаха на Джо Байдън, че е допуснал стратегическа и много груба грешка с този про­цес срещу своя противник.

Сегашният американски президент със своето поведе­ние прилича на късния Бреж­нев. А САЩ наистина прили­чат на късния СССР. Вероятно някой глупак на средно ниво от американската съдебна систе­ма е решил да направи подарък на своя любим президент и да прати в затвора Доналд Тръмп. Затова сега имаме вече съвсем нова ситуация. И тя е, че До­налд Тръмп е задължен да побе­ди! Малко е вероятно Джо Бай­дън да обърне ситуацията в своя полза. Ако и този път на из­борите се извършат фалшифи­кации в полза на Джо Байдън, то ще последва колосално възму­щение от страна на всички, но и на тези влиятелни финансисти и бизнесмени, които финансират кампанията на Доналд Тръмп и подкрепят републиканския ин­дустриален вектор. Както мно­го често става в живота, в край­на сметка американският съд, вместо да изпише вежди на Джо Байдън, му извади очите. Доналд Тръмп ще спечели изборите през ноември, ако не го застрелят по стара американска традиция.

АКТУАЛЕН ГЛАС

БЪЛГАРИЯ

АКТУАЛЕН ГЛАС