Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2024 Брой 43 (19 ноември 2024) Войната в Украйна: кой какво печели и какво губи

Войната в Украйна: кой какво печели и какво губи

Е-поща Печат PDF

Войната в Украйна продължава вече трета година. И не се знае кога ще приключи. Едни прогнозират, че краят й ще дойде още тази година, други – че това ще стане през следващата 2025 г., а трети – че ще продължи и по-нататък. Тези прогнози изхождат от субективните представи и желания на заявителите им и от тяхната преценка за съотношението на военните и материалните ресурси на воюващите страни. Обективните анализатори прибавят към това  глобалната мирова обстановка, предстоящите съдбовни събития, волята и стратегическите цели на нейните вдъхновители и т. н. Ако вземем  предвид  обаче характера й, а именно, че само привидно е война между Русия и Украйна, а реално е световен сблъсък между либералния глобализъм и пробиващия си път многополярен свят на суверенните държави, най-правдоподобно изглежда това да се случи, когато се изчерпят жизнените ресурси на едната или на двете от воюващите страни или настъпи критична умора от продължителните военни действия и последиците от тях.

Кога това ще стане, е трудно да се определи. Но изглежда почти сигурно, че на този етап решителна победа няма да е в състояние да постигне нито едната, нито другата от противостоящите сили. Една от причините е, че силите им  в една или друга степен изглеждат по някакъв начин изравнени, а другата – че и двете страни на този етап еднакво не са подготвени за решителен сблъсък и не го желаят. Това предполага, че в някакъв момент те ще са склонни да се договорят за компромис. Което означава, че глобалният конфликт няма окончателно да бъде решен, а само временно замразен. А в компромиса двете страни ще търсят своето възможно най-добро позициониране за предстоящата бъдеща решителна схватка.

Ако стъпим върху горната прогноза, изключително важно става да се прецени кой какво печели и какво губи от настоящата война.

Ползите и вредите вече са очертани, независимо от това, че военните действия продължават. Последните могат да добавят или да отнемат от тези ползи и загуби, но кардинално не могат да ги променят.

Да започнем с Русия.

Тя вероятно ще разшири територията си. Крим, естествено, остава нейно владение. Предвид военностратегическото му значение, а и имиджовото му такова, никой руски държавник не би си позволил да го разменя за каквото и да било.

Вероятно Русия ще препотвърди и включването в териториалните й граници на четирите нови, вече конституционно прогласени, области: Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска. Претенциите за Харков, Одеса, Николаев, да не говорим за населените места и земи западно от Киев и река Днепър, изглеждат по-скоро пожелателни. Впрочем, официално никой руски държавник и не ги е заявявал.

Допустимо е да се смята, че Русия няма да отстъпи от исканията си за неутрален статут на остатъчна Украйна, а и от това за отказ от официална или прикрита на държавно ниво толерантност към неонацизма в каквато и да било форма.

По-голяма полза за Русия от обявената и водена от нея СВО обаче е другаде – консолидирането във вътрешнополитически план на руските национално патриотични сили. Войната реално отвори фронт на проамериканските и  проглобалистки стремления и тежнения на руската олигархична върхушка и обслужващата я част от материално паразитиращата върху прозападния курс на страната част от руската интелигенция. Може да се каже, че силите и възможностите на тази върхушка са сериозно отслабени, нейното влияние намалява.

Като цяло е спряно неколкодесетилетното колонизиране на съзнанието на гражданите на Русия и е започнал процес на възвръщането на самосъзнанието и самочувствието им на носители на цивилизационна идентичност. Последното има огромно значение за постепенното възстановяване на страната като световна сила и равностоен на САЩ геополитически играч в близкото бъдеще.

СВО има положително отражение и върху икономиката на Русия. След горбачовския погром и елциновското прозападно сервилничене на Русия беше отредена ролята на суровинен придатък на американската и западноевропейската икономика. След събитията в Украйна през 2014 г. и последвалото провъзгласяване на Крим за изконна руска територия на страната бяха наложени редица ограничителни санкции, които трябваше допълнително да уязвят суверенитета на националната й икономика. А когато Русия беше принудена да започне военни действия за защита на рускоговорящото  население от източните предели на Украйна и да стопира превръщането й в плацдарм за натиск и повседневна заплаха, към това се добавиха невиждани и нечувани по обхват и размери санкции от целокупния Запад, които трябваше да сринат руската икономика, да породят повсеместно недоволство на населението и в последна сметка да предизвикат политически промени, водещи до разпарчетосването на страна и окончателното й превръщане в подвластна на Запада неоколония. Причините това да не се случи са комплексни. Но безспорно една от тях са започналите военни действия, които доведоха до осезаем възход на военноотбранителната индустрия, а във връзка с нея - и на редица други отрасли на руската икономика. Русия не само не се срути икономически, но и успя да постигне икономически растеж, значително по-добър от този на западните страни.

СВО, от друга страна, безспорно повиши отбранителните способности на Русия. В ракетно-ядрената област тя беше вече значително забягнала пред вероятно основния й противник – САЩ и НАТО, но в конвенционалните военни средства това не изглеждаше да е така. Първите 1-2 години от военния конфликт показаха, че руската армия системно е подценявала използването на безпилотните летателни средства например. Показаха и друго, а именно, че нейното разузнаване върху територията на бившите й републики, включително Украйна, е било недостатъчно и неефективно. Същевременно командването й е било задръстено със службогонци с пагони, а и част от него ни най-малко не е било лишено от стремления за лесно и бързо забогатяване, включително чрез корупция и подкупи. Морално-волевият дух на някои  от командирите и на редовия войнишки състав също се оказа, че не е безпроблемен. Всичко това даде отражение върху първоначалния ход на военните действия, което окрили украинското политическо и военно ръководство, а и модераторите на украинския национализъм за възможна бърза и категорична победа.

СВО накара отговорните за състоянието на държавата и на войската руски ръководители да направят трезва преценка на състоянието на военно-отбранителния потенциал на страната и да предприемат радикални  промени в него. Техническото изоставане беше бързо наваксано, немотивираните, слабо подготвени и нерешителни висши, средни и низови командири - заменени със знаещи и доказали се с действията си такива. Натрупан беше и значителен боен опит. Така стана възможно да се премине от отбрана в настъпление.

Разбира се, не всички недъзи в армията са преодолени. Главното, най-същественото обаче е направено. Другото е процес, който продължава.

Изводът е, че армията на Русия става все по-боеспособна  и ефективна в действията си. Това е изключително важно както за водените понастоящем бойни действия, така и с оглед на тези в очертаващия се в недалечното бъдеще евентуален глобален военен конфликт. С оглед на него върховният главнокомандващ Северноатлантическия алианс – американският четиризвезден генерал Кристофър Каволи, се видя принуден с притеснение да признае, че „в края на войната в Украйна, колкото и парадоксално да звучи, руската армия ще бъде по-силна от днес.“ И добавя: „Така че ще имаме враг с истински умения, маса войски и ясни намерения.“

Ала войната носи не само позитиви, но и негативи на Русия. И те не са малки. На първо място това са неизбежните и не малки загуби на човешки живот, временно или за постоянно осакатените други, пораждащи страдание за стотици хиляди семейства в страната. Колко са тези загуби, не знаем, защото официални сведения няма. Във всеки случай може да се предположи, че не са малки и че с времето неизбежно ще нарастват.

На следващо място, това са загубите на работна сила. В Русия беше извършена /засега една-единствена/ мобилизация за няколко стотин хиляди човека. Но към тях следва да се добавят и най-малко още толкова доброволци. Това ще рече, че повече от 500 хиляди работоспособни, много от тях и висококвалифицирани трудещи се са отделени от производствения сектор. Това създава хроничен дефицит на работна ръка в редица отрасли на икономиката, което видимо се отразява на невоенното производство. Следва да се отбележи също, че увеличеното военно производство изискваше и на практика доведе до пренасочване на част от работещите в гражданското към военното такова, което още повече задълбочи проблема с дефицита на работна ръка в първото. Не е случайно, че този дефицит се очертава като един от основните фактори, задържащи започналото и наложено от санкциите  преустройство на руската икономика. Без всякакво съмнение той ще дава отражение и занапред върху състоянието на руското материално производство, и чрез това – върху способността на Русия да осигурява надеждно и неотклонно потребителните нужди на нейното население, включително  и тези  на военните и компоненти.

В тактически план основният печеливш от войната в Украйна се оказаха Съединените американски щати. Желанието им да съсипят Русия или най-малкото да стопират нейното развитие не се осъществи. Но е факт, че в една или друга степен това развитие все пак се забавя по вина на САЩ и колективния Запад.

Но ако по отношение на Русия успехът им е частичен, то в друго отношение той е пълен и безусловен. Касае се за  фактическото отстраняване на условно наречената Западна Европа като американски икономически конкурент. Като изискаха и дори заставиха европейските си и отчасти азиатските си „партньори“ да въведат повсеместни санкции спрямо Русия и до голяма степен да се откажат от евтините руски енергоносители и суровини, САЩ си осигуриха безапелационно право за внос на американски такива при много по-високи цени. Последва изтичане на капитали от потърпевшите към глобалния хегемон и дори пренасочване на основополагащи производства към него. Така успешно беше захранено американското икономическо производство и за определено време отложена новата стопанска криза там, която изглеждаше вече неизбежна.

Въвличането на европейския Запад в украинската авантюра на САЩ има за последната и друго положително измерение. Част от този Запад беше успял да се сдобие с известен национален суверенитет. Отнася се за страни като  Франция, донякъде – за Германия, а също – за Италия, Испания и др.  Безусловното следване на американската политика спрямо Русия лесно превърна тези страни в послушни американски сателити, без ясно изразени национални цели и достойнство. А перспективата им в това отношение вещае само задълбочаване. Показателно е снишаването им в случая с безпрецедентното в новата история разрушаване на солидарната им с Русия доходоносна енергийна инфраструктура - северните газови енергопроводи. Всички те не само не посмяха да организират щателно разследване за намиране на злосторните извършители, впрочем ясни за всички – Съединените американски щати, но и с охота започнаха да припяват в един глас с последните за тяхната невинност.

САЩ печелят от войната в Украйна в още едно направление. Те политически консолидираха членовете на НАТО и вдъхнаха на тази организация нов живот. А това означава засилване на военното влияние на Щатска Америка в света. Защото не е тайна за никого, че НАТО, това са САЩ.

Войната в Украйна икономически възмогва САЩ и като резултат от на практика военното й участие там заедно с нейните съюзници, включително тези от Централна и Източна Европа. Последните бяха заставени първоначално да предоставят на Украйна наследеното от времето на Варшавския пакт свое въоръжение, бойна техника и снаряжение, а когато то бе изчерпано – и голяма част от по-новото си такова. Появилия се дефицит те са принудени да попълват чрез нови военни поръчки, разбираемо - от производители в САЩ. Така американският военнопромишлен комплекс получи шанс да генерира несметни печалби. И това ще продължава докато се води войната в Украйна, а и дълго след нея.

Без претенции за изчерпателност накрая ще отбележим и още една военна полза за САЩ от войната в Украйна. Отнася се за изпитанията в реално време и в реални бойни действия на американското и това на НАТО въоръжение и техника, съчетано с отиграване на бойното поле там на набор от военни стратегии и тактики.

Но войната в Украйна не носи само позитиви на САЩ, а и някои негативи. Повечето са в стратегически план.

Главният политически негатив за САЩ от тази война е загубата на влияние. Войната продължава, както вече беше отбелязано, трета година. Отвъдморската империя е включила в нея впечатляващ набор от възможности: военни, военностратегически, военнотактически, а и военно-политически, задействала е всичките си съюзници и сателити с цялата им икономика, ресурси и въоръжение, а победата все така не идва и не идва. Нещо повече. Става ясно, че тази победа е илюзорна, по-скоро – невъзможна. Това дава кураж и надежда на доскоро уплашените от мощта и влиянието на щатска Америка страни да започнат да провеждат по-суверенна и национално ориентирана политика. Показа го увеличаващият се брой страни кандидати за членство в БРИКС и ШОС, както и на тези, които, против волята на САЩ, подкрепят Русия, симпатизират й по някакъв начин и за нищо на света не желаят да се включат в санкциите против нея.

Стратегически негатив от войната в Украйна заплашва и икономическото влияние на САЩ по света. Досегашният хегемон в желанието си да умъртви икономиката на Русия включи във водената срещу нея хибридна война и долара като резервна световна валута. Наложените на тази страна всевъзможни ограничения и забрани, почиващи върху доларизацията, включително запорирането на руските резерви в подвластните на САЩ страни, показаха ненадеждността на повсеместното използване на американския паричен символ. Стана ясно, че той е бил, е и ще бъде едно от американските оръжия за саморазправа с ненадеждните, както и с конкурентите. Затова започна процес на ограничаване, постепенно намаляване, а по-нататък – и пълен отказ от преимущественото използване на американските пари при всевъзможните стокови разплащания. А това вещае повсеместното отслабване на американското икономическо влияние и на американския икономически контрол върху държавите.

Следва