Основен резултат от събитията, белязали противоречивото развитие на света през жестокия XX в. – век на двете световни войни, беше загубата на визия за бъдещето. Липсата на идеологическа алтернатива доведе до съживяване на стари митове и утопии, от една страна, и противно на преждевременния възторг на консервативно ориентираните либерали – до значително нарастване на ролята и значението на държавата като субект на икономическия живот, от друга страна. От „нощен пазач“ и политически гарант за сигурността на стопанските субекти (фирмите и домакинствата) държавата бе принудена от обстоятелствата да доказва и на практика да продължава да доказва и до днес, че нейната стабилизираща политика не е временна антикризисна дейност, а постоянен спътник на капиталистическата пазарна икономика на 21 в. И тази истина е еднакво валидна и лесно доказуема както за държави, които официално изповядват крайния либерализъм, така и за държави, които не прикриват подкрепата си за социалното пазарно стопанство. Няма съмнение, че активната роля на държавата като стопански субект се развива и се превръща в една от съдържателните характеристики на съвременното пазарно стопанство.
Държавата арбитър, държавата гарант, държавата стабилизиращ фактор в нестабилната пазарна икономика, държавата - гарант за заетостта на трудоспособното население, държавата - фактор за преодоляване и предотвратяването на инфлационните сривове - изброяването може да продължи и изводът е неизменно само един: в съвременното пазарно стопанство в новите условия държавата е не само опора на гражданското общество (!), но и необходим арбитър за решаването на социалните конфликти, опора на индивидуалната свобода.
Какво е разбирането на нашите управляващи за ролята на държавата, днес и трийсет и пет години след промените?
Определено не е. От времето, когато американските „приятели“ на Луканов след „задълбочен анализ“ на състоянието на икономическото ни развитие - 45 години, постановиха, че държавата е лош стопанин и всичко трябва да се приватизира, до днес управляващите страната - няма значение дали са „леви“ или „десни“, независимо от промените в света продължават да защитава тази провалила се либерална теория.
При обсъждането на бюджета, предложен от доминираното от ГЕРБ правителство, всички искат от държавата: заплати - за армията, полицията, учителите, актуализация на пенсиите и социалните плащания. Критикуват като нереалистична приходната част и пр. Всички в един глас говорят за доходите на хората, подчертавайки, че възможностите на държавата са крайно ограничени. Защо? Никой от така наречените представители на народа не се опита поне от трибуната да отговори на този въпрос.
ИЗДРЪЖКАТА НА ДЪРЖАВАТА СТАВА ОТ БЮДЖЕТА
А той се формира от събирането на данъци, мита акцизи, дивиденти и т. н. Ние сме една от малкото страни в света, където преките данъци са най-ниски (плоският данък е 10 % ), а основните приходи на държавата са от косвените данъци, които плащат от децата до пенсионерите – или казано направо - преди всичко бедните.
Най-използваният и най-резултатният начин на държавата (навсякъде по света) за промяна на доходите е данъчната система. Никой в НС в поредицата от избори не постави за разглеждане проблема за реформа в данъчната система, което е наложително. Приемането на прогресивно подоходно облагане (предлагано от БСП на Нинова) не значи вдигане на данъците, от което всички се пазят като от огън. Данъчната политика е един от лостовете, с който държавата може и трябва да влияе на промяна на доходите – като преразпределя тежестта както на приходната, така и на разходната част на бюджета; въвеждането на необлагаем минимум, на данъчна ваканция за младите семейства и редица други мерки, а не временното ограничаване на ръста на цените (предлагано от М. Манолова), причините за което не са само и преди всичко в спекулата.
Причините се коренят в политиката, която господства вече повече от трийсет години в държавата, в сбърканата визия за икономическото развитие на страната, за приоритетите, които се формулират на основа природните дадености, географското ни разположение и човешкия капитал. Ето някои проблеми, чието решаване може трайно да окаже влияние за промяна на доходите на населението и подобряване качеството на живот.
След 1989 г. на природните ресурси, които притежава страната, се гледа от управляващите като на богатство, с което могат да се задоволяват текущите нужди, богатство, което да спаси оставането им на власт в момента, а не като основа за бъдещо развитие. Примери - концесиите, пазарът на земеделска земя, притежаването на минералните води публичните услуги и пр.
НА КОНЦЕСИЯ СМЕ ДАЛИ ВСИЧКО
и богати (доказани) находища на злато и други ценни метали с договори, фиксирали обидно ниски цени и почти символичен контрол на дейността и доходите на компаниите оператори. Въпреки драстично променените условия за добив и реализация днес в сравнение с времето на сключените договори нито едно правителство не постави на преразглеждане проблема. Защо?
Земеделската земя и горите - преди да са частна собственост са национално богатство (и територия на държавата), за което грижата на държавата е повече от ограничена. Земеделската земя, това национално богатство, чието използване разумно е спасявало страна в кризисни ситуации, е предоставена на хора, които произвеждат това, което им носи печалба, експлоатират безмилостно земята кърмилница, без да се грижат за нейното съхранение, и произвеждат не това, което е нужно на обществото. Ние имаме политици и държавници, които стриктно спазват записа в Конституцията, чл. 17, ал. 3 „частната собственост е неприкосновена“ (може би единствения запис който спазват). След така наречената аграрна реформа, организирана и проведена от СДС и Ф. Димитров, България от нетен износител на сурова и преработена земеделска продукция, (която ни носеше валутни приходи) сега внася плодове и зеленчуци от Китай и Нова Зеландия, през Турция и Гърция – до Испания и Дания. В последните две страни климатичните условия са по неблагоприятни, а земята по-ниско продуктивна. Те внасят зърно от нас, за да си хранят животните, а ние внасяме от тях свинско и телешко месо, за да си изхранваме народа. Испания е най-големият производител на свинско месо, а Дания с територия около 43 хил. кв. км и население 5 387 000 отглежда в 5000 ферми 28 милиона прасета! Преди години БСП предложи да се създаде държавна структура, която да изкупува възстановената в реални граници земя, тогавашното ръководство на държавата категорично отказа. Сега частни фирми изкупиха и притежава стотици хиляди декари земеделска земя и я дават под аренда на печалбари, защото им осигуряват достатъчно висока печалба.
Преди 1989 г. земеделието и хранителната промишленост даваха 24 -29% от националния доход, сега под 4% … Държавата чака европейски субсидии, за да ги усвоява, а не да прави политика!
ЕНЕРГЕТИКАТА – ТРИДЕСЕТ ГОДИНИ ПЪЛЕН ХАОС.
От страна, заемаща 30-о място по производство на електроенергия на глава от населението в периода 1988-1989 г. след 2009 г. сега внася месечно1000 мгвт/ч електроенергия от съседите. Цените на електроенергията постоянно растат, а те са в основата на стойността на всяка стока и формирането доходите на държавата. Виновниците за това състояние на енергетиката – тези, които спряха изграждането на АЕЦ „Белене“, сред които на първо място Т. Петкова и Б. Борисов, вместо да са в затвора за потъването в пясъците край Дунава на 3 милиарда лева и пропуснати ползи от работата на централата за милиарди, Т. П. беше министър на енергетиката, а сега кърпи скъсания чувал на приходите като министър на финансите! Под натиска на нашите „благодетели“ от ЕС започна спирането на първите блокове на АЕЦ „Козлодуй“,тъй като не отговаряли на европейските стандарти за сигурност! За първите два нямахме готовност да реагираме, но за трети и четвърти имаше силна реакция от обществото. Поканихме специалисти от международните контролни органи, които след сериозно изследване състоянието на блоковете доказаха, че това е лъжа. Правителството на Сакскобургготски, вместо да проведе преговори за сроковете при евентуално спиране, с решение 641/1.10.2002 г. решава трети и четвърти блок да бъдат спрени в края на 2006 г. Актът на МС е обжалван пред ВАС, който отхвърля решението за закриването. Миглена Кунева , Милко Ковачев и Соломон Паси обжалват отново и отново и петчленен състав на ВАС отхвърля искането.
Правителството обаче не се съобразява с решението на съда! И Миглена Кунева подписва затварянето на глава „Енергетика“, където е записано, че трети и четвърти блок ще бъдат спрени в края на 2006 г.!
Сакскобургготски продължава да съди „обичания“ български народ за имоти, които са придобити от престъпника Фердинанд, изгонен от България заради двете национални катастрофи, а останалите трима се радват на привилегиите, осигурени им от благодетелите от Европа и отвъд океана за „добре свършената работа“.
Отказахме „Южен поток“ в период, когато беше започнало неговото изпълнение, той стана турски, отказахме Бургас -Александруполис, построихме „Балкански“ с пари на българските данъкоплатци. Всичко това става в някои случаи от неопитност и некомпетентност, но във всички случа - от слугуване на чужди интереси срещу добро заплащане. Защо никой не говори поне за това, господа представители на народа?
С непрестанните реформи в образованието осакатихме две поколения и сега чуждите фирми предлагат производства за нискоквалифицирани работници поради липса у нас на специалисти. Липсват специалисти вече и на нашите бизнесмени, защото поради ниските заплати добрите специалисти, подготвени при „лошата държава“ работят в чужбина, а държавата с министри като Дянков ежегодно намаляваха бюджетите на БАН и ССА, както и на цялата образователна система, а Ив. Костов искаше дори да закрие БАН! Била създадена по съветски образец! А че постиженията на институтите на БАН се ползваха с уважение по света, Костов, Борисов и Дянков не ги интересува. Така бяха ликвидирани десетки институти, където работеха стотици висококвалифицирани специалисти.
През 1989 г. в България имаше 659 организации за изследвания и технологии, в това число 242 – НИИ 22 научно изследователски центрове във ВУЗ, 102 бази за внедряване и развитие. В тях работеха 12 800 научни работници в техническите науки; 4600 в медицинските; 5300 в природните; 2300 в селскостопанските; 6600 в хуманитарните и обществените науки. Науката постепенно ставаше двигател на техническия прогрес на онзи етап. Преди промените през 1989 г. България произвеждаше гъвкави автоматизирани системи, електрониката даваше 7% от БВП, бяхме петата страна с използване на атомна централа в света и т. н. Това богатство беше разпиляно, а повече от трийсет години със съдействието и под ръководството на „любимия“ ЕС упорито и целенасочено се ликвидираха структурите, където се подготвяха и квалифицираха тези кадри, този безценен човешки капитал.
Днес, когато икономиката стана икономика на знанието, икономика в която човешкият капитал е главна движеща сила, ние отново (за кой ли път) сме от последните в класацията.
Посочих някои проблеми, свързани с доходите на населението и подобряване качеството на живот на хората, живеещи все още (а, надявам се, и в бъдеще) на тази благословена земя, свидетелка на възход и развитието на хилядолетна България. Надявам се, че този търпелив и измъчен народ ще се събуди и ще потърси отговорност от тези престъпници. За престъпление срещу държава давност няма! Така както Стамболийски 1922 г. с референдум беше упълномощен от народа да съди и осъди престъпниците за националните катастрофи, така сега ще се намери политическа воля за търсене на отговорност!
Причините в разминаването на доходите с цените на пазара на дребно - „пазара на пазарите“, са основно в сбърканата икономическа политика на управляващите страната. Надеждата, че с влизането ни в ЕС нещата коренно ще се променят към по-добро, се оказаха илюзия, която продължава да владее не само тези , които с ентусиазъм на фанатици изпълняват указанията на бездарни и корумпирани чиновници в Брюксел, но и голяма част от населението. Вече повече от тридесет години се убедихме, че Западът гледа на нас като на територия, където може да се идва да се ловува във все още съхранената природа, да си разполагат военните бази и щабове на НАТО безвъзмездно и да плащаме за замърсената от тях атмосфера. Най-пресният пример - ЕС предлага решение да се превъоръжава, ще взима кредити, ще пренасочи средствата от кохезионния фонд (!) - 93 милиарда, и неусвоени средствата от плановете за устойчиво развитие също, които за нас са жизнено необходими. Всички те ще отидат за създаването на оръжия. За богатите западни страни, изградили социалната държава в периода на мир след Втората световна война, тези фондове нямат съществено значение, но тяхното отнемане от нас означава, че ни обричат никога да не ги достигнем. Но не е само това. Всъщност ни осъждат да задълбочаваме изоставането и да се доближаваме до страните от Третия свят с единствената привилегия да участваме наравно с тях в превъоръжаването на ЕС. Това е последното престъпно отношение на наследниците на Хитлер, Чърчил и Мусолини към България, а правителството на новата сглобка (на Борисов) приема едва ли не с овации това предложение, както правителството на Б. Филов през 1941!
Срам ме е, като ги слушам, и разтварям отново Тефтерчето на Левски!
Трудно ми е да повярвам, че тези, които рушат паметниците на нашата вековна покровителка, спасила ни от присъдата за участието през Втората световна война на страната на фашистка Германия, която помогна на една почти фалирала страна за 45 г. да се нареди сред първите 30 по качество на живот, която ни помогна да станем индустриално развита държава със забележителни постижения в културата, образованието, здравеопазването и пр., са успели вече да получават подкрепа от не малко българи. Този народ – руският, ни помогна от една почти фалирала държава да се наредим сред първите трийсет, а за 36 г. под крилото и грижите на ЕС по качеството на живот от 28-о място в света вече сме на 70-о, а от 27 членове на ЕС вече сме на 27-о, последното място, но сме първи по бедност!
Е, господа демократи, впрегнете българския народ в ярема на войнолюбците Макрон и Урсула, така както го направи фашисткото правителство на Филов и Борис Трети през 1941 г. Но препрочитайте историята. Този, която не се учи от нея, е осъден да я повтори!
