Три навремнни въпроса
Владимир Илиев
Всеки ден от синия екран ни говорят за войната в Украйна, за агресора Русия, който води една с нищо непредизвикана война срещу миролюбива държава, показват ни разрушения, смърт, украинци, останали без дом, внушават ни, че Русия е заплаха за мира, че след Украйна Русия ще нападне Европа, дори мой познат поет напълно оправда обругаването на руския посланик и цапането с боя на руското посолство, като нарече режима в Русия фашистки. Дори стигна дотам да се премахне руското посолство. За моята позиция ме нарекоха руска подлога, русофил и путинист и т. н., което не ме обижда, но ми говори достатъчно за демократично мислене. Няма да влизам в спор, но искам да изложа факти, които са неоспорими.
1. Крим окупиран от руснаците. Както е известно Крим е изконна руска територия и Кримската война се води срещу Русия, а не срещу Украйна. Украйна съществува като държава едва след Октомврийската революция, и то в състава на СССР. През 60-те години украинецът Хрушчов направи подарък Крим на Украйна, но тогава това нямаше значение, защото държавата беше една - СССР. След отделянето на Украйна от Русия, в Крим се проведе референдум и мнозинството от населението гласува за отделянето от Украйна. Това нито Украйна, нито Западът го прие и днес счита Крим за окупиран от Русия. Интересно защо преди това да стане, исторически сръбското Косово се отдели с референдум от Сърбия и Западът веднага го призна като изконно право на самоопределение.
2. Безпричинна ли е намесата на Русия с военни средства в Украйна? Моят приятел поет който твърди, че в Русия е фашизъм, знае ли нещо за идеологията на фашизма? Като иска закриването на руското посолство, знае ли, че дори по време на Втората световна война България като съюзник на фашистка Германия не е закрила руското посолство в София? Оплака ли жертвите от бомбардировките и ракетите на украинската армия в Донбас, Луганск, Запорожие? Отиде ли да положи цветя на руското посолство, когато в Одеса затвориха и изгориха живи 57 руснаци в Дома на профсъюзите в Одеса? А тези, които се опитваха да излязат, бяха разстрелвани от главорезите на „Азов“? Знае ли моят приятел поет, че отличителните знаци на „Азов“ са същите, както на украинската хитлеристка дивизия „Галичина“? Знае ли, че ежегодно в Киев върви шествие с портретите на украинските военнопрестъпници от Втората световна война Степан Бандера и Сухевич, честват се годишните от рождението и смъртта им? Знае ли, че далече преди войната в Украйна започнаха издевателства над всичко руско, събориха паметниците на Пушкин, Лермонтов, маршал Жуков? И дали не без основания Кремъл твърди, че в Киев се възражда фашизмът?
3. Защо, когато всички демократи са възмутени от войната в Украйна и анатемосват Русия, не си спомнят за близкото минало? Разбира се, войната е бедствие, там гинат млади хора, разбиват се съдби, нима Русия иска война? Нима там не гинат руснаци? Още повече че там гинат синове на два братски, славянски народа! Но някой отиде ли да цапа с боя американското посолство, когато бомбардира Белград? Някой обвини ли Вашингтон, когато нападна Панама, Гренада, Ирак? Които никога не са били заплаха за САЩ? Някой позволи ли си да ругае американския посланик като последен каруцар и това да се счита за нещо нормално и културно?!
4. До преди 35 години имаше два враждуващи лагера - НАТО и Варшавския договор, и вървеше надпревара във въоръжаването. Днес Варшавски договор няма, защо съществува НАТО? Защо под диктовката на това политическо недоразумение Урсула се приема колосалната сума от 800 млрд. евро за въоръжаване на ЕС? Кой ни заплашва? От кого се пазим, от Русия ли? Тя ли иска да ни завладее? Защото й липсва жизнено пространство? И защо като сме демократична държава, нито веднъж не даваме думата на другата страна в конфликта? В съда винаги след обвинението на прокурора се дава дума на подсъдимия. Тук, у нас, се радваме на демокрация, на различни мнения, но в случая на Русия думата не се дава. Тя е обвиняемата без право на дума. Нещо повече, преди няколко дни написах отговор на обвиненията в русофилство, но коментарът ми веднага беше изтрит. Както може би и този, който пиша сега. Може още много да се каже, но и това стига, ако човек се замисли и се опита да гледа обективно на нещата.
