Зимно въздушно есе
Пламен Павлов
И отново летя и си пиша есето.
Този път имам време - да пиша, изтривам, пак да пиша и поправям, и както ме апострофира един бивш министър на енергетиката, със заслужен псевдоним “пари в брой”, чета бавно, но задълбочено.
Едва вчера в дискусията за „Лукойл“ в “Референдум” по БНТ Явор Куюмджиев и Светослав Бенчев направиха опит да разкажат приказката, породена от санкциите на OFAC върху активите на „Лукойл“ и „Роснефт“.
То не бяха национализатори, особени търговски управители, опашка от кандидат-членове на бордове, но нито един настръхнал от мерак псевдоексперт не анализира правомощията на носителя на Златната акция в “Лукойл Нефтохим Бургас“.
Циркът е пълен, защото освен името на носителя на правата на държавата Цветан Цирков, няма данни какви са му правомощията, може ли да блокира разпореждане с активите, пред кого и кога се отчита, секретно е дори възнаграждението му.
Тогава не разбирам какви продажби, национализации и особени управители се разпределят на цирковия манеж.
Малко исторически факти:
“Нефтохимическият комбинат” Бургас е открит през 1963 г. първо с етиленова и пропиленова инсталация, а през 1966 г. инсталации за бензол, полиетилен, ксилоли, етиленов окис, етиленгликоли и полиакрилнитрилни влакна.
Мястото на „Нефтохим Бургас“ се определя от няколкото нефтопровода от Русия, Казахстан и Азербайджан до източните брегове на Черно море - Новоросийск и Туапсе, - в Русия, Иличовск - в Украйна, и Супса и Поти в Грузия.
В района на Новоросийск действат два ключови нефтопровода:
Транснефт (Южния коридор) транспортиращ нефт от Поволжието и Западен Сибир и Каспийския тръбопроводен консорциум (CPC – Caspian Pipeline Consortium) — международен тръбопровод, пренасящ нефта от Казахстан.
“Лукойл“ товари руския и казахстанския нефт на танкери от Новорусийск до Бургас на разстояние 864 км, изминавани за няколко дни.
Каква е алтернативата за доставка на петрол от други източници?
От Мексиканския залив до Черно море, през протоци, морета и океани: през Юкатанския проток и Карибско море, през Атлантическия океан до Гибралтарския проток, през Средиземно море, или около Африка, през Суецкия канал, Индийския океан, Червено море, пак Суецкия канал, после Дарданелите, Мраморно море и накрая през Босфора до Черно море.
Разстоянието между Мексиканския залив и Черно море по въздух е около 8900 километра, а по морските трасета още 1200-2000 км, т. е. 10 000-11 000 км, изминавани за месец, два, а в зависимост от трафика през Босфора може и повече.
* 10 000 км срещу 864 км;
* 2 месеца срещу седмица.
Кой ще е този потенциален купувач на рафинерията в Бургас, който ще пренася петрола от близо 12 пъти по далеко разстояние и 10 пъти по дълго време?
Ами в региона на Черноморския басейн освен руския петрол се доставя по нефтопроводи газ от Казахстан, от Азербайджан, Турция получава директно от Иран и Арабския полуостров.
А и колко голям, колко важен е пазарът на нефтопродукти в региона, та да се втурнат най-големите петролни играчи, каквото са химерите на продавачите?
Сега доставя нефтопродукти за България и Украйна, а после, когато Украйна престане на купува?
Казахстан си имат рафинерия в Румъния, нефтопровода в Новоросийск е предназначен за тяхното „Ромпетрол“, Азербайджан също имаха интереси в Украйна, които затихнаха заради чистотата на техните петролни находища.
Турция, да, турците са регионален играч, с амбиции за глобален, Турция е потенциален купувач, но придобиването от тях на най големия данъкоплатец, каквато е „Лукойл Нефтохим Бургас“, ни връща 147 години назад, когато бяхме едно...
