• България ще намери сили
да роди отново своите герои
Уважаеми антифашисти, другари, изправени пред този паметник на нашата родна земя, ние си спомняме, че преди 135 години, тук, през нашата Златия, премина Ботевата чета, проляла кръвта си за освобождението на българския народ от петвековното турско робство. В този район, на запад от тук, е паднал първият Ботев четник, наричан и досега от населението в нашия край Стоян войвода. Спомняме си, че преди 67 години в Оряховската Златия, през пролетта на бурната 1944 г., в сражение с фашистките поробители, геройски загинаха 30 партизани и ятаци – верни синове и дъщери на народа.
Ние си помним, че основите на този величествен паметник са споени с кръвта на Певеца на равнината, на Златията, младия писател Васил Воденичарски. Споени са с кръвта на партизаните на водената от него група - Дафинка Чергарска, Лазар Драйчев, Петър Костов, Стефан Ликов.
Тук, на това място, до партизаните паднаха покосени от куршумите на наказателния взвод на Минко Найденов и двамата ятаци от с. Липница – Цоло Върбанов и Горан Буджански.
Всяка година на днешния ден ние се събираме на това свещено място, за да си спомним и да разкажем на поколенията за техния подвиг. И днес пак сме тук, но няма да разкажем за героичния им подвиг. Вперили поглед в този величествен паметник, гледаме дали не идват Васко, Дафинка и Лако, защото отново имаме нужда от тях - дълбока, драматична, спасителна за духа и държавността ни. И днес сме готови да извикаме: къде сте, станете от гробовете си, защото днес ни трябвате, на България трябвате, както тогава. Станете и елате, но няма да намерите народа и държавата, за която сложихте главите си.
Няма да се зарадват душите ви и стоплят сърцата ви от това, което ще видите, защото през последните години България имаше шанса най-после да бъде господарка на себе си, но е на път да си остане слугиня. Станете от гробовете си,Васко,Дафинке, елате да видите вашето лобно място, то не е място за поука и възпитание, до вчера беше развалина, а днес е тъмен затвор от бетон и желязо - рушат и крадат го, Дафинке за жълти стотинки. Станете от гробовете си, Лако, но не отваряйте днешните наши учебници и книги, защото в тях пише, че сте мрели не за правда и свобода, а заради махленска свада. Не разгръщайте нашите вестници, в които ровят костите ви, защото в тях ще намерите лъжи и измами. Станете от гробовете си, Стефане, но не отивайте в нашия парламент, където партийното мнозинство ще ви освирка и одюдюка, жадно за мерцедеси, имот и слава. По команда влиза и излиза, по команда гласува, и както изглежда, по команда бастисва България. Същата тази България, за която вие тръгнахте от Златията да дарявате светло бъдеще, да я правите република, да й носите свобода, равенство и правда.
Не търсете независимост в днешна България, защото няма да я намерите. Не търсете достойнство и гордост, защото и тях няма да намерите - и те са продадени на чужди търгове. Не търсете горди политически българи, защото и такива вече няма.Станете от гробовете си, бай Петре, но не търсете паметниците си - ще ги намерите на вторични суровини, осечени и осакатени – на кого главата, на кого ръцете и краката... Паметникът на Съветската армия и той им пречи – и него искат да съборят. Когато един народ не тачи гробовете на синовете си, той отваря място за нови. Свободна и демократична България, каквато ви се явяваше в мечтите и в смъртта, ви продава на парчета, за да си купи с изкъртеното и изскубаното скъпи автомобили, където се качиха внуците на Савовци, Костовци, Иван-Гочевци и цяла плеяда легионери.
Станете от гробовете си, но не идвайте в селата и градовете ни. В селата ще намерите – клана-недоклана, орана-недоорана, делена-недоделена българска земя. Преди тровена, днес изоставена, занемарена, заплакала за ръка и обич. Не идвайте - ще видите как брат брата убива за ограда и парче земя. Не идвайте, защото няма кой да ви посрещне. Хора не останаха, Васко!
Не идвайте и в нашите градове - там, където до вчера пушеха комини, днес бастисват фабрики и работилници, навсякъде стачки и недоволство, народът гневен, гладен, готов отново да извика предсмъртните ти думи, Васко - „Свобода или смърт!”
Станете от гробовете си, другари, но не ходете в българските училища, нито в българските книжарници. Там, където стояха портретите и се продаваха стихосбирките и словата ви – напразно ще ги дирите. Вашето, и нашето, поробено от фашистите отечество днес е поробено от бездуховност. Книжарниците вече ги няма. Вместо портретите и книгите ви, там днес се продават турски и американски стоки... Няма го и Липнишкото училище... А българинът гладен, гол и бос, стои и преглъща. До него също толкова обеднял и одърпан е турчинът и ромът, арменецът и евреинът. Не ходете по улиците на София и другите големи градове. Не слушайте радио и не гледайте българска телевизия. Защото на нашия български език, езика, на който ти, Васко, изпя най-хубавите песни за равнината, ще чуеш новини не за герои и борци, а за кражби, проституция, наркомания и убийства.
Станете от гробовете си, но не вдигайте поглед към небето – там вместо кръстове и куполи на български църкви, ще видите гора от джамии, строени под спящия поглед на сюрия демократстващи политици. Отънял и празен е джобът на българина, няма в него пари нито за учители, нито за лекари, камо ли за писатели, театри, артисти и наука. Растат цените на храни, горива и данъци. Данък колиби плащаме вече...
Ако по телата ви има, Васко, още незасъхнали рани, не ходете и в българските болници – ще ви върнат, ако не носите марли, бинти, потребителска такса и лекарства. Българските болници и тях ги няма.
България, каквато ще я заварите, мрази своя народ, мрази своите бедни, мрази своите болни, мрази своите учени - те са „феодални старчета”, мрази своите стари хора – те са второ качество. Станете, приятели, и кажете – имало ли е фашизъм в България и има ли го и днес?! Станете и вижте как умират майки, деца и невинни хора. Станете и вижте как се рови в кофите за боклуци... Станете бе, Васко, и най-добре пак легнете в тия черни гробове, за да не берете срама на днешните „господари”!
И въпреки това, и точно затова, ние пак гледаме този величествен паметник и се вслушваме не е ли гръмнала някъде пушка, чакаме нощем дали няма, Васко, Дафинке, Лако, да чуем стъпките ви, правите ли отново комитети и нелегални срещи?
Елате и тръгнете по българските къщи – народът и днес е така сащисан, несигурен и обезверен, както в ония времена, преди 67 години, когато вие, кой със слово, кой с пушка повдигаше надеждата и наливаше вярата, че няма кой друг да му помогне, ако той сам не си помогне. Нуждата на България от такова спасение е същата, каквато беше тогава.
Застанали сме на това свещено място, идваме да се поклоним, и да се покаем. До вчера демагогствахме с идеалите ви, Васко, днес ги омаскаряваме.
И ето ни, християни, мюсюлмани, евреи, пак гледаме в този паметник и търсим спасителния взор. Взираме се да те видим, Васко, вдигнал перчема си, развял българското знаме, тръгнал да носиш кураж, мъжество и сила на един народ, който досега винаги е намирал майки като твоята и тази на Дафинка и на Лако, годни да родят на България в кръстовен миг и в съдбовен час синове, каквито трябват на съдбата й.
Горе главата, антифашисти, изправете се и ме чуйте, ще минат години и векове, легенди и стихове ще се носят от поколение на поколение и ще разказват за славния подвиг на героите от Крайдунавския край. Младите поколения ще питат коя е била онази сила, която е вдъхновявала тези хора на героичен подвиг, която ги е карала да отдадат живота и младостта си? И винаги ще намират един и същи отговор - това е дълбоката вяра в делото на демокрацията, в тяхната безгранична любов към народа и Родината, в името на България !
„Помнете – един орел растеше в таз страна,
тоз орел Васил Воденичарски бе!
Помнете – тез времена на бури и метежи
- един орел от Дунавската
равнина,
геройски падна за свобода
и светлина!”
