На 28 април т. г. ОС на БСП в гр. Мизия и в гр. Хайредин и ППО на БСП в с. Липница, съвместно с кметовете и председателите на общинските съвети на Бяла Слатина, Криводол и Хайредин и на кметствата в селата Ботево, Липница, Крушовица, Алтимир, Рогозен, Бързина и др., организираха поклонение пред паметника на партизаните антифашисти край с. Липница, който отбелязва гибелта на Васил Воденичарски, Лазар Драйчев, Дафинка Чергарска, Петър Костов, Стефан Ликов и техните ятаци от Липница Цоло Върбанов и Горан Буджански, загинали геройски в сражение с полицията и жандармерията на 24.04.1944 г. В късния следобед на 28 април, пред мемориала с величествен обелиск, на който са изписани имената на падналите, издигнат от признателните потомци на лобното им място, се събраха повече от 400 души, хора от съседните села и гости, както и сестрата на Васил Воденичарски.
Васил Георгиев Воденичарски (роден на 12.01.1918 в с. Хайредин, Врачанско, загинал на 28.04.1944 г.) е деец на младежкото революционно движение. В перирода 1937-1941 г. следва педагогика в Софийския университет, и е член на ръководството на Българския общ народен студентски съюз (БОНСС), активно сътрудничи в прогресивния печат (в. „Заря”, сп. „Гребец”, в. „Академик” и в. „Литературен критик”, както и в литературните сборници „Жажда” и „Зимна тетрадка”), автор е на три сборника с разкази и репортажи („Равнината тръпне”, 1939; „Искри”, 1940; и „Земя и хляб”, 1940).
След нападението на Германия над Съветския съюз през 1941 г. Васил Воденичарски е интерниран (до 1943 г.) в концлагера „Кръсто поле” (край с. Еникьой, Ксантийско, Гърция), където става член на БКП. След като излиза от концлагера, минава в нелегалност и се включва във Врачанския партизански отряд „Гаврил Генов”. В паметния ден 28 април Воденичарски ръководел партизанската група, осъществявала срещи с ятаци и агитационо-пропагандна дейност сред населението във Врачански окръг.
След химна на Република България, под звуците на „Вий жертва паднахте в неравна борба”, изпълнена от сборната духова музика от селата Рогозен и Бързина, множеството падна на колене и с едноминутно мълчание почете паметта на загиналите герои антифашисти. После думата бе дадена на Иван Даков, секретар на община гр. Бяла Слатина. Бяха поднесени венци и цветя на паметника и пред портретите на загиналите герои партизани. Изпълненията на няколко певчески и танцови колективи бяха посрещани и изпращани с бурни аплодисменти от множеството. Настроението на хората ясно свидетелстваше, че „никой не е забравен и нищо не е забравено”!
По пътя към мемориала и особено след прочувственото слово на Иван Даков, разговарях с проф. д-р Кръстю Брусарски за смисъла на жертвите, дадени в антифашистката борба, и за отговорността на потомците за онова, което днес представлява родината ни. Как се стигна до потъпкването на изконните морални ценности на нацията и кой е виновен. Тези, чиито имена са издълбани в гранита, ни гледат с укор, защото се бориха за победата на един по-справедлив строй, а ние, техните потомци, се оставихме да бъдем „впримчени” в желязната хватка на капитала!? Къде е онази комунистическа партия, в чиито идеали се клеха хилядите антифашисти !? Къде са днешните ръководители и какво правят, за да не помръкне комунистическият идеал и да не се забрави пролятата кръв?! Защо днешната социалистическа партия не заеме достойното си място под националните и червените знамена, които могат и трябва да обединят всички патриотични сили срещу социалното неравенство, срещу срива на обществото и постепенното ликвидиране на българската държавност?! Защо в навечерието на изборите за президент и местни органи на власт БСП не подава ясни сигнали към обществото, зажадняло за социална справедливост и солидарност!? Защо, както и през 1942 г., партията не подема инициативата за създаване на структура, подобна на Отечествения фронт и защо на опитите за създаването на такъв фронт за спасение на Отечеството от страна на ПП „Нова Зора”, комунистически, работнически и патриотични партии гледат с пренебрежение!? Въпроси, въпроси, въпроси, без адекватни отговори от страна на „партията майка”, каквато все още е БСП, и от нейните ръководители. В новите условия обаче не може да се призовава за революция и въоръжена борба, но българският народ разполага с едно мощно демократично оръжие – изборите, които не трябва да се допуска да бъдат манипулирани. Всеки честен българин, като пред олтар, трябва да реши окончателно кой няма да го измами отново. Едва тогава да даде гласа си!
Тодор ПРЕДОВ,
доктор по право,
зам.-председател
на ПП “Нова Зора”
