Г-н Премиер, мога да Ви обещая две неща, че ще бъда кратък и ясен в следващите редове.
Седя си на стола и гледам новините. Чувам невероятно нещо. Бойко Борисов бил най-ниско платеният министър-председател в Европейския съюз. За миналата година годишният му доход възлиза само на 32 000 лева.
Понеже не дочувам вече добре, реших да попитам комшиите. Няма грешка. Те същото са чули. Сядам отново на стола и изпадам в състояние на „смешен плач”. Очите ми се напълниха от радост, а сърцето ми бие на мъка и не се съобразява с мен. Пийнах малко студена вода и се посъвзех. Вземам молива и започвам да смятам. Проверявам написаното – няма грешка. Доходите на моя министър-председател са само с 0,3 пъти по-високи от пенсиите на Желю Желев и Петър Стоянов и малко повече от три пъти от тези на един български пенсионер. Какво щастие, си казвам! Нашият министър-председател стои най-близко до народа си в сравнение с другите от Европейския съюз.
Помислих, помислих, пък ме обхвана ужасна мъка. Викам си, докъде сме я докарали ние, българите. Да допуснем наследника на нашите славни князе и царе да получава само 1300 евро на месец, което е даже по-малко от заплатата на една домашна прислужница от другите страни на Европейския съюз. Не е ли това срам? Що за хора сме? И изведнъж се сещам. Чакай бе, викам си, аз забравих, че сме страната на Хитър Петър. Колко му е на Бойко да ги смахне там онези в Европейския съюз, дето знаят само картофи да ядат.
Г-н Премиер, на мен ми е напълно ясно защо г-н Доган и неговата свита, защо г-н Паси, защо г-н Костов, защо единственият чужденец, който носи българското име Симеон, не обичат Русия и се мъчат всячески да ни откъснат от нея. Не мога да се начудя защо пък и Вие се стремите към същото, когато повече от всичко се вижда, че сте чист българин?! Русия ни подава отново братска ръка и иска да ни построи втора атомна централа. Вие блъскате тази ръка. За каква опасност говорите? Като е толкова страшно, защо не спрете Румъния, която строи само на 30 км от българската граница? Защо не спрете Турция, която планира трета атомна централа на самата ни граница? Защо ще плащате на английска фирма да ни консултира? Толкова ли ние, българите, нямаме специалисти, или сме толкова тъпи? Не може ли тези пари да отидат за бедните, които не могат да си купят лекарствата?
Ясна е работата – отново Хитър-Петрова история.
Наскоро ни броихте. Питам се защо другите народи не се броят? Отговорът е един-единствен. Другите народи нямат задачата да изпълняват програмата “Ран-Ът”, съгласно която ние българите трябва да измрем наполовина.
Резултатите са вече налице. За 20 години сме намалели с 1 700 000 – долу-горе около 20 %. Още 20 години и оставаме малцинство в собствената си родина. Правя Ви първото си предложение. Вижте кои партии са изготвили тази програма, обявете ги за антинародни и противоконституционни и поискайте да бъдат забранени със закон. Иначе нищо не може да стане!
Правя Ви и второ предложение. Съберете си кадърните министри, сред които не мога да не спомена г-н Дянков, и решете в страната ни да се разреши евтаназията. Уверявам Ви, че ще завали дъжд от молби. Покрай тях ще спечели и едрият, и средният бизнес. Възможно е и инвестиции да дойдат от чужбина. Ще се получи и допълнителен ефект. Като построите магистралите и дойдат чужденците, по-малко българи ще им се пречкат по пътя. Възможно е и до моята молба да стои и молбата на министър-председателя, то с такава ниска заплата – живот ли е? По зле от една прислужница. Не е ли това за смях и за плач?
