На т. нар. български политици никога не им е пукало за околната среда, отдавна се разбра. Но това, което очаква Крумовград, наистина граничи с екологичен апокалипсис.
На 9 февруари т. г. правителството даде на “Болкан минерал енд майнинг”, дъщерно дружество на печално известната канадска фирма “Дънди”, 30-годишна концесия за добив на злато и сребро в находището “Хан Крум”, над родопското градче, с площ 19 кв. км. Освен хълма Ада тепе, където са най-големите доказани залежи (около 27 т злато), концесията обхваща и съседните баири - Къпел, Къклица, Скалака, Синап и Сърнак. Така че цял Крумовград настръхна, с изключение на шепа екзалтирани фенове на Волен Сидеров.
Геолозите са категорични - на повърхността на Ада тепе има огромни количества арсен, а под него - уран. Самата технология на добива ще залее земята с цианиди. Въпреки че миналата година “Дънди”, притисната от вълната протести, официално се отказа от цианидното излужване, но дори и така, проблемите остават. След обработката на рудата се получава не метал, а златно-сребърен концентрат, който ще се преработва допълнително във фабриката на фирмата в... Намибия! Затова нямало да бъде строено хвостохранилище за отпадъците, а депо, в което шлаката ще се складира смляна на паста. За 10 години се предвижда в депото да бъдат струпани 7, 2 милиона т отпадъци.
И всичко това - само на 150 метра от река Крумовица, която запасява с чиста вода цялата община, а реката е една от най-водоносните в България. И при най-малкия порой излиза от коритото си... За тези неща вестник „Нова Зора” пише от години, но кой чува. Днес всичко в света се измерва с пари и печалби, това е повелята на новия световен ред и глобалната икономика. За хората, господ да се грижи...
Както съобщават и централните български медии, екоорганизации излязоха на протест на 29 април – петък, с послания срещу добива на злато край Крумовград. Те настояват и за отмяна на дадената концесия за находището „Хан Крум”, което включва общо 6 находища. Само в едно от тях - Ада тепе, както вече стана дума, има залежи от близо 27 т злато. Стойността им, по сегашните световни цени, е над един милиард долара. Водещ организатор на протеста е сдружението „Живот за Крумовград”. Към него се присъединяват и други екоорганизации от България, както и природозащитници от Турция и Гърция.
По данни на сдружение „Живот за Крумовград” преди две седмици Регионалният съвет на област Комотини, Гърция, е гласувал декларация срещу добива на злато край Крумовград. Протестиращите твърдят, че концесията е дадена, без да има доклади за въздействие върху околната среда за всичките шест находища – на този етап подобен доклад е приет единствено за „Ада тепе”. Иска се и отмяна на разрешителното за добив на фирмата „Болкан минерал енд майнинг”. Друго искане на природозащитниците е провеждане на местен референдум за бъдещето на златодобива в района.
Но има и още нещо много важно.
В продължение на 10 години Крумовград със сигурност ще заприлича на нещо средно между вчерашния Багдад и днешния Триполи. Защото се предвижда да се извършват по сто взрива годишно - всеки от по 7 т амонал. Което прави 700 т на година, или 7 000 хиляди тона за цялата експлоатация на рудника. Взривовете ще се осъществяват само на 800 метра от болницата и дома за стари хора.
Така “Дънди” ще изгребе злато за десетина милиарда лева поне, от което държавата ще получи трошици - между 1,44 % и 4 % годишно. Е, вярно, 30 % от сумата е за община Крумовград, но тя със сигурност ще я похарчи за вложения живот и здраве на собствените си жители.
Общината атакува решението на правителството пред съда. Но като знаем кой и откъде надува гайдата, все ни се струва, че скоро адът ще изригне на Ада тепе...
