135 години минаха от времето на величавия подвиг и саможертвата на българите през 1876 г. Сред всички, вдигнали се на бой за свобода, Брациговският район се отличава като един от най-добре организираните, с изключително високо подготвени отбранителни позиции и настъпателни действия в район от 5 до 10 км извън центъра.
Още в детските си години съм слушал разкази за онова време. Прадядо ми по майчина линия Илия Дънеков е член на Революционния комитет, водач и стотник на въстаниците от село Жребичко. Другият ми прадядо е бил заточен след въстанието.
Районът обхваща 7 селища. Ето какво е било стопанското състояние и броят на населението според някои данни от 1875 г. Село Брацигово – 3 054 жители, има църква, мъжко училище с 300 ученика, девическо със 150 ученички; село Бяга – 485 българи, 240 турци, има църква, училище с 20 ученика; село Аликочово (Капитан Димитриево) – 475 души, училище с 45 ученика; село Радилово – около 1000 души, има църква, училище с 40 ученика; село Козарско – 550 души, има църква, училище с 60 ученика; село Жребичко – 400 души, има църква, училище с 20 ученика; село Ясъ Кория (Равногор) – 542 души, има църква, училище с 66 ученика.
Обработваемата земя е 29 660 стари уврата (1 уврат – 5 декара). На едно домакинство средно се падат по 25,06 уврата. Говедата са 2782, конете са 510, овце 15 840, кози – 42 100, свине - 510. Общ брутен доход за година – 7 996 000 гроша; на човек – 1167. Данъци за година – 583 297 гроша, на човек около 78 гроша.
Според някои данни, събирани скоро след въстанието, броят на въстаниците е: с. Брацигово – 732-ма, пушки - 453 револвери – 14, пищови (пълнят се отгоре) – 803, ятагани – 683, фишеци – 140 хиляди, барут - 400 оки, 6 черешови топчета; с. Козарско – 120 въстаника, 61 пушки, 1 револвер, 150 пищова, 24 хил. фишека, 120 оки барут, 40 ятагана; с. Жребичко – 92 въстаника, 38 пушки, 48 пищова, 50 ятагани, 10 хил. фишека, 90 оки барут; с. Аликочово – 68 въстаника, 63 пушки, 1 револвер, 120 пищова, 50 ятагана, 10 хил. фишека, 100 оки барут; с. Радилово – 140 въстаника, 100 пушки, 3 револвера, 1134 пищова, 85 ятагана, 25 хил. фишека, 130 оки барут; с. Ясъ Кория – 119 въстаника, 102 пушки, 120 пищова, 50 ятагана, 28 хил. фишека, 100 оки барут.
Водачите на селата са хора, посветени в делото, авторитетни и решителни. Характерна за този въстанически пункт е активната дейност на свещениците, които не са само духовни водачи, но и участници в сраженията. Главният предводител е Васил Петлешков, душата и пламъкът на въстанието. Той лично се познава с Волов и Бенковски, с дейци като Петър Бонев, Константин Величков, Кочо Чистеменски от Брацигово. Има и 10-15 водачи, сред които свещениците Никола Соколов (поп Сокол) и Димитър Арнаудов, Ст. Юруков, Хр. Юруков, Ан. Миторков, Ник. Боянов, Ник. Налбантов, П. Ликоманов, Щерю Бъчваров. От село Козарско са йеромонах Нефталим, Мильо Николов, Ан. Пеев, П. Кръстев. От с. Жребичко са Илия Дънеков, свещеник Тодор Трифонов, Ан. Дангълаков, П. Кудев. От с. Бега - свещеник Илия Димитров, Н. Петров; от с. Аликочево са Лазар Илишев, Трифон Василев; от с. Радилово са Георги Ангелиев, свещеник Г. Димитров; от с. Ясъ Кория са свещеник Ан. Сандъкчиев, учителят Ат. Стоилов, Ан. Дабишев.
За Оборище като делегат заминава Васил Петлешков, след това остава в Панагюрище и при обявяване на въстанието взема няколко прокламации (кърваво писмо) и тръгва за Брацигово (оставя прокламации в Пазарджик и Пещера). В Брацигово пристига на 21 април и се вдига въстанието.
Формиран е комитет, комисии за организиране на отбраната, на прехраната, за настаняване на населението от шесте села. Изпратени са хора, за да се прибере населението в Брацигово. Започва изграждането на позиции около и вътре в селото. Правят се открити и закрити позиции с дебели дървени талпи, заслони, барикади по краищата на селото между къщите, по основните улици. Към 23 април повечето от населението на района се прибира в Брацигово. Завързват се първите боеве. Група от село Радилово, идваща към Брацигово, водена от Г. Ангелиев, влиза в бой и убива трима турци. От Брацигово излизат 2 чети към село Бега и село Козарско, влизат в бой и убиват 9 турци. На 24 април чета от 100 души, водена от Илия Дънеков и Ст. Гьошев, настъпва в посока Ясъ Кория, за да помогне на част от населението да влезе в Брацигово, прави и заслон към село Чанъкчиево (Розово), където е предимно турско население.
На 25 април отново около 100 бойци правят набег към село Бега – Айдиново (днес Исперихово). Край село Бега влизат в бой и убиват петима турци. Появяват се черкези и турци на коне. Тогава влиза в боя и конницата на въстаниците (формиран е отряд от 80 конника). Един от тях, Сотир Андреев, макар и ранен в ръката, се врязва в турската група и убива няколко души. Въстаниците дават 8 жертви. Сред тях са и 4 жени от село Аликочево. От турците падат 7 души.
На 26 април е формиран щабът на въстанието. За главен командващ е определен Георги Ангелиев (той е хайдутувал няколко години и има боен опит). Помощниците му са Лазар Илиев и Иван Банчев. На 27 април се пробват черешовите топчета – 6 броя. Едното се пропуква и е направено ново. Барутът за тях е в торби по 100 драма. За снаряди се слагат топузи от кантар, оловни куршуми в малки цилиндри. Три топа са на позиции в местността “Грубето”, два - на пътя към Пазарджик. Командир на артилерията е Георги Шаров. На 28 април се проваля идеята за връзка с батачани и придвижване на въстаниците към Батак. От Батак идват няколко човека със 180 коня, но край Чанакчиево турците, макар и да е вече тъмно, откриват стрелба. Конете се пръскат, 60 са заловени от турците. На 30 април се прави опит да се разбият турците в Чанакчиево. Формират се 3 бойни групи от по над 100 въстаника. Лявата колона се води от Ил. Дънеков и Ив. Петлешков, дясната от Г. Ангелиев и Лазар Илиев, центърът - от Н. Боянов и Тр. Василев с 2 топчета. Завръзва се ожесточен бой. След известно време идват сигнали за настъпващи групи турци откъм Кричим, Пещера и четите се прибират в Брацигово.
В късния следобед, турците налитат от юг и запад. Те са въоръжени с по-добри и далекобойни пушки. Започва жесток бой, стрелят и черешовите топчета, които първоначално стряскат башибозука със силния си бумтеж. Падат убити 6 турци. Загиват и 4 въстаника.
Според някои очевидци на събитията извън Брацигово, към въстаниците настъпват около 600 души от Татар Пазарджик, 200 - от Барутин, 200 - от Неврокопско и Лъджене, както и около 500 черкези.
Нека да внесем някои пояснения относно тезите, че въстанието в България е потушено от башибозук и че кланетата и убийствата също са от него. Башибозукът по същество също е част от войската по време на военни действия. Събират се при нужда около 40-50 хиляди души. В запаса има и една категория опълчение, т. нар. мустахфъз – мъже от 32 до 40 г. с военна подготовка. Всъщност още преди въстанието в Западна България се прехвърлят редовни войски заради въстание в Херцеговина. Пряко с военни действия се ангажират – валията на Одрин – Акиф паша; на Русе – Хасъм паша; назначеният на 27 април валия на Пловдив – Хамид паша, с пехота, конница и планински оръдия. В Пазардшишко и Пловдивско действат около 15 хиляди души редовна войска. Тук оперира Рашид паша - срещу Перущица, а после с Хасан паша са в Брацигово.
На 1, 2 и 3 май се водят ожесточени боеве. Турците понасят загуби от “снайперистки” огън на въстаници, въоръжени с шишанета, дълги пушки, пълнени с 8-10 драма барут. Другата тактика е да се изчаква приближаване и се открива залпов огън по команди. Така загиват и няколко главатари на прииждащите орди. Прави се опит от турците за нощна атака, но и тя е отбита.
На 5 май след обяд идва отряд, воден от Хасан паша. Открива се огън с планински оръдия. Налитат черкези и башибозук. Атаките са отбити. На 6 май сутринта атаките са подновени, стрелят и оръдията. Сред въстаниците се появяват различни мнения – да се бият, или да се сложи оръжие след преговори? При Хасан паша е пратен парламентьор – Милю Николов от Козарско. На някои участъци обаче башибозукът продължава да налита. Втори път идва делегация. Решава се да се предадат . Събира се оръжието и се предава за около 3-4 часа, 2 топчета били унищожени, а 3 са предадени. Заловени са и някои водачи – Лазар Илиев, Тр. Василев. Другите се скриват. Моят прадядо Илия Дънеков бил подмамен от свои познати турци от Устина и Кричим и е убит извън Брацигово.
Вечерта Хасан паша се изтегля към Пещера, Пазарджик. През нощта Г. Ангелиев, А. Арнаудов, Н. Боянов се срещат с Васил Петлешков и предлагат да тръгне с тях и да минат през кордона, като излязат в Балкана. Петлешков казва, че няма да бяга, защото той е вкарал народа в огъня и ще остане с него. Минават през кордона на войската и башибозука и се изтеглят чак към Рила. На 7 май част от населението излиза от Брацигово. Много от тях са избити. На 8 май Хасан паша с бегове от Пещера и Татар Пазарджик се връща отново. Търсят водачите. Тогава е намерен и хванат Васил Петлешков. С войниците има и 50-60 българи, които им помагат. Петлешков глътва отрова, преди да го заловят. Измъчват го между пламъци, високи 3-4 метра. На всичко той отговаря: “Аз водих, аз заповядах. Сиромашията няма грях.”
Полужив го повеждат по пътя. Пада. Пробождат го с ножовете на пушките. На 9 май брациговци вземат трупа и го погребват. Населението и въстаниците поотделно са подкарани към Пловдив и Татар Пазарджик. После участниците са пратени по затворите или на заточение.
На 24 юни поп Тодор Трифонов е обесен на моста на Марица в град Пловдив!
Ето и броят на загиналите и обесените: Брацигово – 43; Козарско – 15; Бега – 1; Аликочово – 17, Радилово – 16, Ясъ Кория – 20, Жребичко – 28. Затворени и заточени: Брацигово – 66, Козарско – 43, Бега - 5, Аликочово - 13, Радилово - 16, Ясъ Кория – 47, Жребичко – 60.
Според данни на Димитър Страшимиров в Брацигово са изгорени 50 къщи, в Радилово – 177, Жребичко – 90 (всичките), Аликочово – всичките, Козарско – 98, Ясъ Кория – над 70, повече от половината.
Светла им памет и вечна им слава на героите и мъчениците от април 1876 г., предвестители на свободата на България! Непочетени дори с ред в учебниците на днешните българчета...
