Може би не сте забелязали, но в последните десетина години постепенно, без самохвалство от едни или обвинения от други, без дискусии в международните организации и без протести от защитниците на човешките права, се извършва тиха революция в начините за водене на война. Става дума за използването на безпилотни въздушни военни апарати – дистанционно пилотирани въздушни системи или просто “безпилотници” – не само за разузнаване, но и за свръхточни ракетни и бомбени удари по противника в хода на обявени или необявени бойни действия.
Новите оръжия, както можеше да се очаква, бяха разработени, произведени масово и внедрени от най-силната в икономическо отношение държава – Съединените щати. Няколко други страни, претендиращи за величие, като Китай, Великобритания и Русия, осъзнаха значението на безпилотниците и се втурнаха да догонват американските конкуренти. Израел, Турция и други по-скромни играчи на световната сцена се опитват да не изостават от големите “батковци”. Така че колелото вече се е завъртяло и връщането назад ще е трудно, за да не кажа невъзможно.
Появата на това футуристично оръжие стана възможна в резултат на върхови постижения в областта на електрониката, телемеханиката, лазерните и космическите технологии, телевизията, оптиката, изчислителната техника и други сложни области на знанието. Съединените щати, които са най-напред и в това отношение, пазят като зеницата на очите си своето научно и техническо преимущество. Дори техните английски съюзници, които имат “специални отношения” с големия задокеански брат, са изпратили операторите си за управление на няколкото закупени от САЩ безпилотника “Рийпър” в базата ”Крийч”, откъдето са командват и американските “гарвани на смъртта”. Тоест, Англия все още няма нито техническите възможности, нито американско доверие, за да действа от своя територия със закупените в Америка машини. Такива са реалностите на днешния свят, такава е и военната самостоятелност на Европа.
Ако се абстрахираме от моралните, юридическите и другите хуманитарни аспекти на темата за безпилотниците, като се ограничим с техническите им характеристики, вероятно ще трябва да се възхитим на творческия гений на човека, който би направил чудеса, стига да се насочи не към мрачното царство на смъртта, а към зелената градина на живота. В района на Пакистан-Афганистан, където американските безпилотници се използват най-отдавна и най-масово, те не са под контрола на армията на САЩ, нито на “коалицията на желаещите”, а на Централното разузнавателно управление, може би защото военните летци първоначално подценяваха възможностите на апаратите без екипажи. Както често се случва, хората от разузнаването се оказаха по-далновидни.
Опитът от безпилотната война в този район бе оценен твърде високо от Вашингтон. Командващият силите на коалицията в Афганистан генерал Дейвид Петреус бе назначен преди три дни от президента Обама за бъдещ директор на Централното разузнавателно управление, а сегашният шеф на Управлението Леон Панета след два месеца ще поеме поста министър на отбраната. Като особено качество на генерала се изтъква факта, че той е запознат с координацията на бойните действия с използване на безпилотници, чийто брой в Афганистан по негово време се е увеличил четири пъти. Леон Панета пък е ръководил рязкото нарастване на мисиите с безпилотници и промяната на отношението към тях от сегашната администрация. Показателен е фактът, че за две години управление президентът Обама е разрешил нанасянето на около 130 удара с безпилотници, което над два пъти надвишава подобните нападения, осъществени за осем години от президента Буш.
Своеобразна е техниката за използване на безпилотниците. При излитане и кацане те се управляват от местните летища, където са настанени апаратите. Останалите техни действия обаче се насочват и контролират от базата на американските ВВС “Крийч”, разположена на хиляди километри в щата Невада близо до Лас Вегас. “Екипажът” на всеки безпилотник се състои от двама души, пред които има екрани, а в ръцете им – т. нар. джойстикс, подобни на тези, с които нашите деца играят на различни телевизионни игри. Единият член на “екипажа” наблюдава с часове територията, над която лети безпилотникът, променя посоката, скоростта и височината на полета, мащаба на изображението от земята и другите показатели на операцията, а вторият идентифицира обекта, следи го непрекъснато, дава сигнал за изстрелване на ракетата или бомбата и я управлява до унищожаването на целта. След секунди взривът ликвидира танка, каруцата, къщата, групата от хора или дори нужният един-единствен човек, когото “вълшебният стрелец” от Невада е решил да анихилира. Безпилотникът може да кръжи над района до седемнадесет часа и да носи полезен товар от неколкостотин килограма. Оптиката му позволява да се разчете номер на автомобил от три километра височина, а сигналите, които го свързват с центъра в Невада през спътници в космоса пътуват 1-2 секунди.
Преимуществата за нападателя са много. Операторите на безпилотници се обучават по-лесно, по-бързо и по-евтино от пилотите на изстребители (подготовката на боен летец струва над един милион долара). Макар и облечени в костюми на пилоти, инструктирани преди “мисията”, подобно на истинските летци, и подчинени на военната дисциплина, операторите на безпилотници работят в комфортни условия, не са подложени на свръхнатоварвания, не са застрашени от смърт или попадане в плен. Безпилотниците са много по-евтини от модерните изстребители (цената на един “Придейтър” е към 10 милиона долара, докато изстребителя F-22 “Рептър” струва към 350 милиона), полетите им могат лесно да се прикрият, самите апарати са във въздуха почти непрекъснато, а “екипажите” им могат да се сменят в хода на операцията.
Развитието на науката и техниката в тази област е бързо, така че можем лесно да предвидим създаването на още по-модерни безпилотници, които ще работят безнаказано на всякакви височини и ще бъдат неуязвими за зенитните системи или пилотираните изстребители на противника. С малко фантазия, каквато не липсва на конструкторите на безпилотници, можем да си представим апарати, които летят, без да кацат седмици и месеци наред, които са въоръжени с всякакъв вид оръжие (дори и с атомно с малка мощност, което ще го направи “по-приемливо”), които имат “изкуствен мозък”, позволяващ им да вземат самостоятелни решения и какво ли още не.
Казано с други думи, перспективите пред безпилотниците са не само безпределни, но и безпределно опасни. Връх на абсурда на нашето абсурдно време би могло да стане унищожаването на човешката цивилизация или дори ликвидирането на живота на земята от някой дефектирал, остарял, прекалено сложен, неочаквано “самоосъзнал се” или нарочно програмиран от поредния психопат “независим” безпилотник, въоръжен с прекалено мощно оръжие, използвано не както трябва, насочено не където трябва и взривено не когато трябва.
Но – да се върнем към днешния ден и сегашните възможности на безпилотниците, които също така не са за подценяване.
Първите модерни безпилотници бяха произведени от американската строго секретна компания “Дженерал Атомикс” в Сан Диего, Калифорния. Те бяха от средна класа, която се определя от теглото им. В момента САЩ разполагат и с няколко по-тежки безпилотници, които имат секретни, вероятно разузнавателни задачи. Най-малките машини, някои от които се пускат от ръка, са с по-ограничени локални възможности. Засега най-опасни са средните по размер безпилотници, които са въоръжени с ракети и бомби. Фирмата от Сан Диего произвежда два такива модела: “Придейтър” (в превод “Хищник”) и по-големият “Рийпър” (в превод “Жътвар” или “Косач” – нали покосява живота на хората като Черната гостенка с косата?! Фантазията на създателите на безпилотници очевидно няма граници).
Интересно е, че “Придейтър” в началото се използваше само за разузнаване. Едва през 2002 г. той бе снабден с две противотанкови ракети “Хелфайър ІІ” с радиус на поражение до 8 км, а първото им успешно изстрелване бе на 5 ноември 2002 г. в Йемен, където бяха убити шест души, включително и местен лидер на “Ал Каида”. През 2004 г. започна тайна програма за използване на безпилотници срещу хората на “Ал Каида” и талибаните в Пакистан, която продължава до ден-днешен. По-късно беше създаден специално като бойна машина по-тежкият “Рийпър”, снабден с повече ракети и дори с 250-килограмови бомби, насочвани с лазер. Преди година Съединените щати имаха към 140 безпилотници “Придейтър”, разпръснати в бази по целия свят, както и петдесетина “Рийпъри”. Сегашната поверителна цифра е по-голяма. Комплексът безпилотници се състои от четири апарата, станция за контрол от Земята и сателитна връзка.
На 22 април т.г. географският район на действие на безпилотниците бе разширен. Две машини “Придейтър” нанесоха първите си удари срещу войските на Кадафи в Либия, като решението за това бе взето лично от Барак Обама.
Американските автори твърдят, че всяко решение за ликвидиране на противници на Съединените щати с помощта на безпилотници се взема лично от президента, за да се държи това опасно оръжие под строг контрол.
Ако това твърдение е вярно, носителят на Нобеловата награда за мир Обама поема върху себе си голяма морална, а и международноправна отговорност. В публикувана наскоро книга бившият шеф на Международната агенция за атомна енергия Ел Барадей заявява, че президентът Джордж Буш трябва да бъде даден на Международния съд в Хага за агресията срещу Ирак, обоснована с лъжливи аргументи. В друго време, при по-различно от сегашното съотношение на силите и на морала в света, може би подобно обвинение ще бъде отправено и към Барак Обама заради стотиците хора, избивани с помощта на безпилотници в различни страни, особено в Пакистан и Афганистан, а от няколко дена и в Либия.
Един от аргументите за бойно използване на безпилотниците е легендата, че те намалявли драстично убийствата “по погрешка” на невинни хора. Опитът от Пакистан опровергава това твърдение. В статия от 25 април т.г. вицепрезидентката на Американското дружество по международно право проф. Мери О’Конъл пише, че през 2010 г. в Пакистан са били нанесени над 110 удара с безпилотници, които са убили между 600 и 700 души. Едва двама от тях са били в списъка на подозирани ръководни терористи. Последните данни са такива: нападението с безпилотници от 17 март уби 44 невинни селски жители. След това пакистанските власти поискаха атаките да спрат, но на 13 април последва нов удар. В атаката от 22 април бяха убити, наред с реалните или мними “бунтовници”, 5 жени и 4 деца. Това е била 20-ата атака с безпилотници в Пакистан през 2011 г. По този повод на протестен митинг в Пешавар лидерът на патриотичната “Партия на справедливостта” Имран Хан заяви: “Пакистанците не са животни, които могат да се избиват с безпилотници. Те имат същите човешки права, каквито имат американците”.
Дори съзнателното “избирателно” убийство на лица от “Ал Каида” или талибаните е престъпно от гледна точка на международното право. Тези хора не са съдени, обвиненията срещу тях не са доказани, решението за тяхното ликвидиране е взето еднолично от американската администрация. Масовото умишлено и извънсъдебно убийство е тежко международно престъпление. Между другото, американският пример и тук е заразителен. Подобни действия си позволиха и властите в Турция, които с безпилотници унищожават “бунтовници” в кюрдските райони на Ирак при негласното одобрение на Съединените щати.
Оказва се, че най-голямото преимущество на безпилотниците е именно тяхното избирателно ликвидиращо действие, при което нападателите са неуязвими, защото се намират на хиляди километри от мястото на екзекуцията. Според американските политически и военни лидери тази “свръхточна” унищожителна сила намалявала броя на невинните цивилни жертви, които били избивани по-масово от неточните самолетни, ракетни или артилерийски бомбардировки. Но и тази “прецизност” е нож с две остриета. Тя насърчава използването на безпилотници като безнаказани индивидуални убийци. Твърде вероятно е двата американски “Придейтъра”, изпратени в Либия, да имат за задача най-вече откриването и ликвидирането на Муамар Кадафи и хората около него. В тази връзка в. “Лос Анжелис Таймс” писа: “Анализаторите, познаващи операциите с безпилотници в Пакистан и Йемен изтъкват, че при съответната разузнавателна работа тези апарати могат да се използват, за да ликвидират Кадафи, синовете му и близките му сътрудници. Казано с други думи – убий змията като отрежеш главата й”.
Безпилотниците биха могли да се въртят непрекъснато над столицата Триполи, операторите им в Америка да следят кога Кадафи ще реши отново да излезе “сред народа” и да му покажат, че след неуспешните опити да го унищожат по въздуха с традиционните самолети и ракети същата задача може да се реши по-тихо и с по-малко “нежелана кръв” от съвременните безпилотници.
Има и нещо друго. Безпилотниците са удобно средство за водене на диалог без думи. Убивайки по “безпилотен” начин неугодните лидери на упоритите противници, президентите-господари на безпилотници изпращат безмълвни, но страшни послания до водачите и на другите свои опоненти: “Вижте какво може да стане и с вас, ако не ни слушате”.
И така приказките за свобода, справедливост, демокрация, законност, традиционни ценности и прочее митове се превръщат в кървави локвички от лъжливи думи.
Но и това не е всичко. Изпращането на безпилотници е предупреждение за предстояща ескалация на военните действия. В Либия американските машини, дори и да успеят да ликвидират Кадафи, няма да спечелят войната. Но те показват недвусмислено, че ако противникът им не се предаде, ако продължава да се съпротивлява на могъщите евро-американски държави, на владетелите на безпилотниците, ще последват по-сериозни действия. Ботушите ще стъпят на земята, защото по един или по друг начин противникът трябва да бъде смазан.
По-точната и по-слаба убийствена сила на безпилотниците ги прави много по-лесни за използване. Тази нова възможност ще увеличи случаите, когато ненужните на една или друга силна държава опоненти ще бъдат ликвидирани от безпилотни машини по въздуха, без да се използват пратеници-убийци, ценни местни агенти или други методи за ликвидиране с пряко човешко участие. Ако към помощта на безпилотниците се обърнат всички държави, които разполагат сега или ще имат в бъдеще подходящите машини, криминалните политически убийства на опонентите ще станат масова практика в международния живот. В небесата ще литнат хиляди безпилотници, а хората ще са принудени да се заровят под земята, за да се крият от дебнещата ги невидима опасност. Страните, владеещи най-модерните безпилотници, ще се опитат да управляват света, ликвидирайки лидерите на противниковите държави и най-талантливите или непокорните им граждани, но запазвайки непокътнати за себе си чуждите природни и материални богатства.
Разбира се, тази апокалиптична картина е само една от възможностите, пред които е изправено днешното човечество. Затова ако сме разумни (да не говорим за морал, който в наше време е най-дефицитната стока), ние трябва да забраним, да спрем производството и използването, да унищожим съвременните черни безпилотни гарвани на смъртта. Не успеем ли да го направим, рано или късно те ще се доберат не само до нашите врагове, не само до нашите приятели, но и до самите нас.
