Една от малкото добри потенции на т. нар. демократични промени у нас бе създаването на определена прозрачност по въпроса кой кой е в България. И в частност - какъв бизнес върти и в какви фирми участва. Неща, които са важни, а не само любопитни, и които обществото има право да узнава благодарение на средствата за масова информация и на журналистите. Но изглежда, тази демократична “привилегия” се видя прекалена на управляващите. Защото отдавна е ясно, че те по принцип много-много не си падат по демократичните придобивки, независимо че не спират да се бият в гърдите каква дясна народна партия са.
И така, същите тези десни демократи решиха, че доста съществена част от данните за фирмите в Търговския регистър трябва вече да бъдат недостъпни.
В интернет страницата на регистъра, която се поддържа от Агенцията по вписванията към Министерството на правосъдието, всеки може да види кой и кога е регистрирал дадена фирма. Това беше досега. Според окончателно приетите промени малка част от информацията за фирмите ще бъде общодостъпна. И няма да съдържа лични данни.
Цитираните ограничения на практика обезсмислят съществуването на Търговския регистър, защото от т. нар. достъпни данни няма да може да се установят дори собствениците и управителите на дружеството.
Аргументите за сигурност на фирмения бизнес, с който мнозинството мотивира решението си, е направо несериозно. Толкова, че дори синият вожд Мартин Димитров похвали БСП, че не е ограничила прозрачността в бизнеса, докато е била на власт. Очевидно гербаджиите наистина има какво да крият под чергата, щом промениха закона така, че дори журналист или адвокат да не може да провери кои са учредители и шефове на някоя фирма или компания. На практика се бетонира един порочен двоен стандарт, който освен че няма нищо общо с демократичните постулати, ами създава и възможности за сенчеста дейност, необезпокоявана и чадъросана от самия закон. Бравос!, както би казал един тъмен балкански герой...
