Наскоро изд. “Земя” отпечата книгата на Филип Бобков “Социализмът в контекста на историята (записки на съвременник)”. Филип Бобков е сред най-известните ръководители на КГБ и е автор на редица книги, някои от които са преведени и на български език. “Социализмът в контекста на историята” търси отговор на въпросите на фона на историята и причините за краха на този модел в СССР и другите източноевропейски страни. Главното достойнство на изследването е задълбоченост и оригиналност поради изключителния интелектуален потенциал на автора и неговата лична съдба, разказани умело.
Филип Бобков подробно разглежда формулировката на Ленин за необходимостта и възможността за изграждане на социализъм в една страна, което догматично разглеждано, е в противоречие с учението на Маркс. Но В. И. Ленин разработва не само възможността за изграждане на социализъм, а в редица статии като “Предстоящите задачи на съветската власт”, “Успехите и трудностите на съветската власт” показва, че това ще стане на основата на държавния капитализъм и пазарната икономика и на неговата култура на управление. Затова за Ленин е изключително важно науката “да не остане мъртва буква” и “куха фраза”, което може да се осъществи само след “съединяването на победилата социалистическа революция с буржоазната култура”. Но историята отреди малко време на Ленин да участва активно в практическата реализация на идеите на социализма в СССР. Както подчертава Ф. Бобков, след неговата смърт в болшевишката партия започва сблъсък между троцкистите и сталинистите по въпроса възможно ли е в СССР да се изгради социализъм, след като социалистическата революция не се реализира в световен мащаб. Троцкистите твърдят, че това е невъзможно, а сталинистите отговарят утвърдително. За 15 години са постигнати икономически успехи, които потвърждават тезата на сталинистите. И тези успехи са заложени в основата на победата на СССР във Великата отечествена война.
Филип Бобков не оправдава Сталин за репресиите, но обяснява, че срещу него реално е подготвен заговор за физическото му отстраняване. Много релефно се откроява подготовката на съветските хора и воини за победата във войната. Той разказва за своето участие в нея, за раняването си и за оздравяването.
Централно място в книгата заемат въпросите, свързани със зараждането на “студената война” и етапите на нейната реализация; развитието на КПСС и съветската държава в периода след войната и до разпадането на СССР, причините за това и моделите за изграждане на социализма, кризата и бъдещето на социализма.
Филип Бобков се спира подробно на речта на Чърчил във Фултън, сложила началото на “студената война”, и политиката срещу СССР от позиция на силата, както и идеологическата диверсия и психологическата война. Особено внимание авторът отделя на плана “Лиоте”, който разчита на далечната перспектива за постепенна промяна на държавния строй в СССР и разработения механизъм, включващ два етапа - широкомащабна работа за подриване на държавния строй отвътре, и втория- въпросите за въоръжаването, за да бъде изтощен СССР.
Този план наистина е приведен в действие. Но според автора целенасочената дейност на спецслужбите изиграва съвсем не последна роля. Строят се рушеше отвътре и не специалните служби трябваше да го укрепват. В книгата подробно са разгледани въпросите за развитието на СССР след смъртта на Сталин, 20-ия конгрес на КПСС, както реформите за периода на десетгодишното управление на Н.С. Хрушчов. Филип Бобков оценява високо действията на Юрий Андропов за борба с корупцията и бюрокрацията и продължителното застояване на постове на ръководни дейци. Андропов започва и конкретна работа за подобряване на междунационалните отношения, описана е и дейността му на поста председател на КГБ. В последната глава авторът прави точна и безкомпромисна характеристика на гробокопачите на СССР М.С. Горбачов и Б. Н. Елцин. “И до днешен ден не мога да се примиря с това, което стана и не може да бъде простено на онези, които съзнателно избраха пътя, който води към разрушаване на държавността. Би било разбираемо, ако бъдещето на СССР беше предизвикано от дисиденти, но изигравайки определена роля, те не стигнаха дотам. Държавата беше убита от първите лица на страната и от техните най-близки съратници със здрав разум и силна памет – няма аналог на подобно събитие в човешката история. Не мога да твърдя били ли са агенти на чужди служби, но че действията им съвпаднаха с плановете на западните специални служби, е очевидно”. (стр. 169)
Изключителен теоретичен интерес представлява главата, посветена на кризата. След като подчертава успехите на съветската страна във високите сфери на живота и особено в социалната, той се спира на съвременната финансово-икономическа криза, чието преодоляване е свързано с връщането към трактовките на Маркс и Ленин.
Формулата на Ленин за борбата на държавите, за разделение и преразпределение на света намира реални потвърждения. Той гениално предвижда, че центърът на революционното движение може да се премести на други места. И това наистина става в Китай.
Ф. Бобков подчертава, че социализмът се развива въз основа на ленинистките и марксистките принципи. Китайците никога не са се отказвали от марксизма и с това се обясняват техните успехи, а примерът им в условията на глобалния капитализъм е изключително важен.
Преди години един български професор казваше, че хубавата лекция е празник на знанието. Мога да потвърдя, че книгата на Ф. Бобков е празник за любознателния читател. Тя помага по-добре да бъде осмислено станалото в СССР и в другите социалистически страни и да направим по-точни изводи за това, че социализмът в световен мащаб неминуемо ще се реализира.
Големият въпрос е да се обоснове по-добре неговата теоретична основа и да се намери най-подходящия механизъм за реализацията му, за което разглежданото изследване има определен принос.
