По повод Великденската трапеза и поскъпването на агнешкото министърът на земеделието и храните М. Найденов даде гениална препоръка: кооперирайте се по няколко души за едно агне!
Негативният отзвук на министърската рецепта стана повод за всевъзможни упреци към обикновения българин: бил индивидуалист, бил разглезен, бил егоист и т.н. Казано иначе, не си вижда голия задник, с извинение, ами и цяло агне държи да си хапне за Възкресение Господне! Ми не може ли един да вземе главата, друг червата и шкембето, трети плешките, четвърти ребърцата, а пети – опашката!? Хайде, холан...
Кооперация „Агне” у нас е невъзможна. Причината не е само в индивидуализма на българина, сътворил поговорката за дебелия врат на вълка, който сам си върши работата... Все пак иде реч за работа, нали? По белия свят кооперациите се създават не за ядене, а за съвместно производство или търговия. Яденето е индивидуален акт. А пък причината българите да се дърпат от предлаганата министърска новаторска идея е бедността им, не егоизма.
Ако вярваме на Световната банка, над половината от населението у нас се лишава не само от агнешко или каквото и да е друго месо, но и от съвсем по-евтини хранителни продукти като хляб или кисело мляко.
България е най-бедната страна в ЕС, а Северозападна България – най-бедният регион в Европа. Рекорди!!!
Хора, които нямат препитание и пари за хляб и лекарства, могат само да сънуват... агнешко за Великден. Великденската трапеза не е въпрос на желание, а на възможности - само Христос може да нахрани стотици с няколко хляба и риби.
От близо две години, благодарение на „финансовата дисциплина” на Симеон Дянков, заплатите и пенсиите са замразени въпреки кризата и инфлацията. А когато министърът на труда и социалната политика обяви, че е намерил пари за увеличение на минималната заплата, финансист № 1 отговаря, че такива харчове не са предвидени в бюджета. При това положение кооперирането за великденската трапеза е същинска философия на мизерията, която няма нищо общо с кооперативното движение.
Великденската „агнешка инициатива” на министъра Найденов не изкоренява нищетата, а само призовава хората да се приспособяват към нея, като към някакво бъдещо извечно състояние. И както отбелязахме вече, мнозинството българи по неволя се лишават от агнешко и на Великден, и на Гергьовден. Затова кооперацията е реалистично начинание. Ро същия начин ставаха някога и революциите... Сега става дума за нещо по-простичко - за една кокошка, пуйка или гъска.
Ако правителството продължи да строи толкова ударно магистрали, а на хората да гледа, като на „лош материал”, нищо чудно да възникнат и кооперации „яйце”. И без това диетолозите препоръчват на седмица да се изяждат не повече от 2-3 яйца!
Спартанското управление на ГЕРБ скоро ще ни направи тревопасни (но не по Светославминковски).
В зората на 21 век и в навечерието на Третия милениум българите ще се върнат към Чудомировия Стефко от разказа „Вегетарианец”. Стефко „кълвял житото като мисирек” и пасъл по синурите. А един ден, като гледал как сладко пасат конете люцерната в Хаджи-Дончовата ливада, намъкнал се там, натъпкал се с люцерна, додето му се издул коремът и без малко щял да експлодира. „От тогава – кай - не е хапвал вече люцерна – добавя Лъжлив Съби. - Кощрава почна да нагъва и по-добре му е на момчето, заглади му се косъмът и брадата му по-честа стана”... Но кой ли днес чете класиците, нищо че са по-актуални от всякога.
„Ех, Събко, смеем се ние и се подиграваме, ама знаем ли? Както ми е тръгнало и на мене толкова време без работа, дали няма да се пиша и аз в неговата партия, че да тръгнем кооперативно да пасем по синурите. А?!” – зключава разказвачът.
А дали принудителното вегетарианство и безкрайната мизерия, на която ни обрича днешната политика на правителството, не е начин за справяне с „тежкото наследство” от предишните правителства – тоест, все още не избягалите от страната малко над 7 милиона български граждани (според последното преброяване)? Колко спокойно щеше да си рита футбол или да играе тенис „премиерът слънце” Б. Борисов, ако ги нямаше всичките тези рогачи, дето вместо да мрат скоростно, искат работа, здравеопазване, по-високи заплати и пенсии! Ама как така, къде се намират тези дребосъци?..
Та така, сложихме началото на кооперативното движение. Преди Великден – в името на трапезата, след Великден – за всичко останало.
Светли празници, все пак.
