Загриженост и практически действия или иронични оценки
за коалиционната политика на БСП и нейните партньори
Статията във в. “Дума” от 25 март т.г. - “Грешката е вярна”, и Откритото писмо на председателя на ПП “Нова Зора” Минчо Минчев до издателя на “Дума” Николай Малинов, отпечатано във вестник “Нова Зора” на 29 март т.г., третират изключително важни проблеми на коалиционната политика на БСП, на усилията за обединение на левите сили в страната. Тези проблеми винаги са имали първостепенно значение за нашата партия. Добре известно е какво внимание тя им е отделяла в миналото, особено в годините на борбата против монархо-фашизма. Тя беше инициатор на обединението с БЗНС, СДРП, ПС “Звено” и други патриотични партии и организации. Тогава тези партии и организации оставиха на втори план идеологическите си различия, а еднаквото им виждане за потребността от силна антифашистка съпротива намери израз в създаването през 1942 г. на спасителния за България Отечествен фронт.
Необходимостта от коалиране, от единение и единодействие на партиите, изповядващи социалната идея, е не по-малко актуален и днес. Икономическата и финансовата криза, растящата инфлация, все по-голямото обедняване на масата от народа, сриването на духовната култура и особено налагането от днешните управляващи на едноличен тоталитарен режим, сега повече, откогато и да било през т.нар. преход, изисква обединение на левите, патриотичните и демократичните сили в единен фронт за отстояване жизнените интереси на масата от народа.
Тази необходимост се осъзнава от редица партии, отстояващи социалната кауза. Те имат различни идеологии, различни стратегически задачи, различни крайни цели. Тяхно право е да ги пропагандират и отстояват. В същото време те осъзнават своя дълг да се противопоставят на политическия курс и управлението на ГЕРБ, да се борят за социалните интереси и политическите свободи на обикновените граждани.
Да се противопоставят не поединично, не откъснато една от друга, а в единение и единодействие помежду си. Поради това техните ръководства не би следвало да отминат с безразличие оценките и постановките, изложени в споменатите статия и писмо.
ПК “Единство”, още със създаването си преди 15 години в структурите на БСП, си постави високо отговорната задача да ратува и работи за единство на партията, единство на левите сили, единство на различните поколения българи. Затова смятаме за наше право да изразим становище по засегнатите в посочените публикации въпроси.
Убедени сме, че ако не се преодолеят възникналите противопоставяния между двата леви вестника “Дума” и “Нова Зора”, това ще причини непростима вреда на каузата за единение на левите сили и ще затрудни тяхното обединяване за съвместна борба против политиката и практиката на днешните управляващи.
Как по-конкретно гледаме на публикацията в “Дума”? Да започнем с нейния автор.
На читателите е добре известно името на Александър Симов като много активен и продуктивен журналист, отразяващ проблемите на българското общество. Трябва да се съжалява обаче за съдържанието и особено за тона на неговата статия. Тя в никакъв случай не представя добре нито своя автор, нито редколегията, ако тя я е приела и споделя неговите виждания. Крайно недопустими са иронията и присмехулното отношение на тази статия както към ръководителите на партиите, коалиционни партньори на БСП, така и към цялостната коалиционна политика на самата БСП, която Симов определя като “удивителна”, като “коалиране за самото коалиране”, като “блуждаене в пространството”.
Тръгвайки от досадната грешка на неназована журналистка, която очевидно не прави разлика между Политически съвет на Коалиция за България (КБ) и Национален съвет (НС) на БСП, Симов проявява обидно пренебрежение към малочислеността на партиите, участващи в КБ. Той прилага някаква негова си “политическа математика”, според която “постоянното прибавяне не увеличава резултата”. Но ако се приложи същата “математика” и се умножи броят на всички леви партии, които никак не са малко, по броя на членуващите в тях, даже ако те са по 15 души, дали пак няма да се “увеличи резултатът”? Но в случая е важен не единствено броят на членовете, а преди всичко техният качествен състав. Едва ли може да се отрече, че тези хора в своето мнозинство са обществено активни, изповядват подчертано лява идеология, ползват се с авторитет и влияние сред свои колеги, съселяни и съграждани. Защо те трябва да бъдат обиждани, да ги броят само като членска маса, а да не бъдат зачитани и използвани възможностите им за отпор на антисоциалната политика на управляващите, за отстояване на интересите на бедните и онеправданите?
ПК “Единство” смята за основателни възраженията на председателя на ПП “Нова Зора” спрямо изразеното “грубо, присмехулно и наплевателско отношение на Александър Симов към коалиционните съюзници на социалистическата партия”. Другарят М. Минчев е прав и като възразява срещу омаловажаването на ПП “Нова Зора”, която има немалък членски състав, свои структури в много градове, както и вестникът със значителен тираж и подчертано лява редакционна политика. Споделяме и съображенията му за необходимостта от по-тясно сътрудничество между в. “Дума” и в. “Нова Зора”. Това би усилило идеологически левия фронт в противовес на слугинското поведение на повечето вестници, радио- и телевизионни предавания, които щедро възхваляват лидера на ГЕРБ и му осигуряват почти денонощно присъствие в медиите.
Едновременно с това не можем да приемем за обоснована преценката на Минчо Минчев за “курса, който редакторите на “Дума” поемат към миниране на коалиционната политика на БСП за отхвърляне на принципите, върху които се гради КБ”. Наистина броят на публикациите по единението на левите сили в седмичника “Нова Зора” е значително по-голям от броя на публикациите по същите въпроси в ежедневника “Дума”! Да не говорим за конструктивния подход на публикациите във в. “Нова Зора” в сравнение с ехидното разглеждане на тези въпроси на страниците на “Дума”. И въпреки това не искаме да вярваме, че издателят, главният редактор и редколегията на “Дума” са възприели и съзнателно провеждат курс на целенасочено “миниране” на коалиционната политика на БСП.
От своя страна, бихме искали да кажем на споменатите лидери на някои от партиите, участващи в КБ, че нямат право на поведение, при което “не говорят нищо на никого”. От тях и ние очакваме по-ясно да формулират позиции по острите проблеми на деня, да им дават гласност в медиите, да участват по-активно в протестните действия в защита интересите на своите членове, на хората на труда.
Както Минчо Минчев, така и Ал. Симов са прави в едно, а именно, че сегашните резултати от политиката на БСП за обединение на левите и патриотичните сили не са удовлетворителни. Но единият казва това с безпокойство и загриженост, а другият - с иронични подмятания и недопустим сарказъм. Смятаме, че ръководството на БСП трябва много сериозно да се отнесе към оценките за досегашната си коалиционна политика и към реално постигнатите резултати.
За нас е необяснимо защо НС на БСП не подкрепи идеята на политическа партия “Нова Зора” от края на 2009 г. за създаване на Единен ляв национален фронт и защо не прие предложението да поеме водещата роля в него. Тази идея беше одобрена от няколко леви партии извън “Коалиция за България”, от Сдружението на генералите и офицерите от запаса, членове на БСП, от уважавани дейци в различни области на обществения живот. Клуб “Единство” също публикува своя декларация в подкрепа на тази идея. Само НС на БСП не откликна нито със становище, нито с конкретни практически действия. Въпреки че някои членове на ИБ на НС дадоха известни надежди за това. Например Евгени Узунов, който писа в “Дума” на 25 януари 2010 г., че “наистина се появи потребност от ляв фронт. Днешното управление е силно авторитарно. Ще трябва да направим единение и с левите, и с центристките партии в името на отпора на това управление”. А лично другарят С. Станишев заяви пред конгреса на ПП “Нова Зора”: “Важното е да намерим реалните пътища, проекти, платформи, които да могат да бъдат основа за единението на всички сили и на социално ориентираните партии, с БСП като основна политическа сила в лявото пространство, и на патриотичните партии и организации... Като партия сме готови да водим съдържателен диалог по тези въпроси не само с партньорите ни от КБ...” (в. “Нова Зора”, 23 март 2010 г.).
Остава да попитаме: този “съдържателен диалог”, ако той наистина се води, няма ли най-сетне да доведе до практически стъпки за обединение на левите, патриотичните и демократичните сили за съвместен отпор на политиката на днешните управляващи? Има достатъчно основание да попитаме и защо НС на БСП, който в редица свои документи изтъква необходимостта от повече чуваемост в партията, не дава пример за това, а остава глух на сигналите и предложенията, идващи от други партии, от организации и от отделни дейци?
Искаме да се надяваме, че сега, няколко месеца преди местните и президентските избори, партийното ни ръководство ще се отнесе сериозно към съображенията, които излагаме в това наше становище, и ще предприеме налагащите се практически действия.