Нова Зора

Вивиан Рединг, комисарка по въпросите на правосъдието, обяви, че ЕС дава осеммесечен срок на държавите членки да изготвят национални стратегии за “интеграция на ромите”. Тези стратегии трябва да включват четири основни цели: достъп до образование, трудова заетост, здравеопазване и жилищно настаняване. За финансиране на националните програми евросъюзното правителство е заделило над 52 млрд. лв. А това коя страна колко пари ще получи, ще зависи от проектите, с които ще кандидатстват за субсидиите отделните държави, обществени организации и т.н. Ясно е откъде идва тази брюкселска “благотворителност” – западните  страни, в които дори най-големите ромски популации не достигат 1 процент от населението, не желаят източноевропейски цигани из добре уредените си държави. Нищо че именно под натиска на тези държави бе унищожен поминъкът в Източна Европа, който удържаше местните цигани по родните им места. Независимо от това обаче брюкселските пари са добър шанс за България, Румъния, Унгария, Словакия, където огромните маси от декласирани цигани вече са пряка заплаха за държавното и националното им съществуване.
Разбира се, нещата можеха да изглеждат далеч по-добре. Цитираните четири страни можеха да се преборят с евросъюзната бюрокрация почти цялата тази сума от 52 млрд. лв. да бъде предварително заделена само и единствено за техни проекти. Та нима 60-милионната Великобритания или 40-милионната Полша, където има само по 20-30 хил. цигани, се нуждаят от брюкселско финансиране за тяхната “интеграция”?
За жалост онова, което е пропуснато, вече не може да се навакса. Остава възможността да вземем колкото е възможно повече от онова, което има готовност да ни отпусне Брюксел. Излишно е да се споменава, че проблемът изисква не просто отбиване на номера, а наистина сериозна, премислена, мащабна и добре разработена държавна стратегия. Най-малкото, което може да се направи в тази насока, е да се създаде мощен щаб от съответните експерти към министъра на еврофондовете Томислав Дончев. А иначе циганският въпрос изисква не просто финансирани от ЕС интеграционни проекти, а разработването и провеждането в живота на дългосрочна национална и общосъюзна стратегия. По простата причина, че ромският проблем е вече въпрос не само за българите или румънците, а “обеднена бомба”, която може да дестабилизира целия Европейски съюз.