Три дена след Деня на хумора и лъжата научихме нещо, което би могло да мине и за първоаприлска шега, ако не произлизаше от силово ведомство като Министерство на отбраната (МО). Става въпрос за поредната „гениална” инициатива, огласена от министъра на отбраната ген. Аню Ангелов, според която небето над България вече ще го пазят ВВС на Гърция, Турция и Румъния. За икономия на сили и средства, така да се каже.
Бившият зенитчик, бивш заместник началник на ГЩ, сега пореден „реформатор” на Българската армия в качеството си на министър на отбраната казва, че където техниката и оръжието са скъпи, трябва да се търси обединение на няколко армии.
Остава да уточни дали това, което той ръководи, заслужава названието армия. И ако отговорът е отрицателен, какво - от българска страна - ще се обединява с армиите на южните и северните ни съседи?! Територията или въздушното пространство?
С Гърция вече била постигната договорка, според която гръцките изстребители, пазещи небето от терористични атаки по програмата Air Policing (въздушна полиция), ще могат да нарушават нашето въздушно пространство, за да ловят нарушители. При това без да искат разрешение.Министерството на отбраната подготвяло подобно споразумение и с Турция, което ще трябва да бъде гласувано от Министерския съвет. Няма съмнение, че правителството ще го одобри, а парламентът ще го ратифицира, ако му бъде представено за утвърждаване. Остава да се подпише съответна договореност и с Румъния, след което България, според МО, няма да има нужда да поддържа скъпа техника: понеже вражеските самолети ще се прехващат от ВВС на балканските ни съюзници в НАТО. В България Air Policing се поддържа засега от две двойки “МиГ-29” от авиобаза „Граф Игнатиево”. Както разбрахме, причините за неучастието на България в операция „Зората на Одисеята” срещу Либия били, че тези самолети са несъвместими с натовската опознавателна система. Поради това ще бъдат посрещнати като вражески, ако навлязат във въздушното пространство на Гърция и Турция, независимо от подписаните споразумения, за които споменахме. Ерго, разрешенията за нарушение на въздушното пространство при преследване на нарушители са еднопосочни: от съседите, към нас.
България, Гърция, Турция и Румъния са членки на един и същ военно-политически съюз и ако взаимно си нарушават въздушното пространство, то ще е по принуда. Но имайки предвид перманентния спор между Гърция и Турция за 12-милната зона на териториалните води в Егейско море, който често се пренася и във въздушното пространство над Егея, не е изключено самолети на двете страни да бъдат преследват и в небето на България. При това напълно законно от гледна точка на съответните двустранни споразумения, отреждащи на България ролята на зона, разрешена за полети.
Докато Гърция, Турция и Румъния са суверенни в своите решения и действия, разполагайки със солиден военен потенциал, България нито е суверенна, нито е равностойна на тях във военно-техническо и икономическо отношение. Поради което може да служи само като летище или тренировъчен полигон за бойната авиация на своите южни и северни съседки. Казано иначе, като зона, разрешена за полети. Обаче под тази зона лежат куп стратегически обекти като АЕЦ „Козлодуй”, ТЕЦ, рафинерията „Нефтохим”, химически и металургични заводи и др., чието разрушаване ще има страшни екологични и социални последици не само за България. А Сърбия и Македония още не са обвързани с ограниченията на НАТО и ЕС и всяка една от тях може да изпробва отбранителната (не)способност на България. Сам с две двойки “МиГ-29” не може да се опази българското небе от нарушители, а съседките ни си имат собствени интереси. Чуждият бостан не се пази като собствения, само че се краде по-охотно.
Днес натовска и европейска България, която няма самолети за защита на собственото си въздушно пространство, поддържа военно и полицейско присъствие в Афганистан, Босна и Косово. Нашите ВМС разполагат с едва три фрегати, и то на пенсионна възраст, а пък едната бе командирована към бреговете на Либия, буквално „да гони Михаля”.
САЩ се оттеглиха от участие във въздушните удари срещу Кадафи, България тръгна да се навира между шамарите! С кораб, който отива на мисия без оръжие, и ще се ремонтира на отиване и връщане! В изпращането на фрегатата „Дръзки” към Средиземно море има толкова здрав смисъл, колкото и в решението на премиера Борисов за участието на България в Европейския стабилизационен механизъм. Сиреч, ще плащаме, без да получим нищо в замяна. Когато войната в Либия завърши, новото правителство ще купува оръжие не от България, а от същите тези държави, които бомбардираха страната. Дори няма да отворим уста за либийския дълг. Политиката не е място за дилетанти, но тази на българското правителство е пълна с импровизации, достойни за перото на Алеко. Създателите на Търновската конституция са записали в преамбюла, че всеки роб свободен става, щом стъпи на българска земя. 132 години по-късно техните наследници обявяват небето над България за ничие. Жалко!
