Най-опасни са лъжците, които лъжат убедено, тоест вярват си. Откакто е станал публична личност, Бойко Борисов не престава да разкрасява своята и на приближените си дейност, представяйки я като алтернатива на всичко лошо, допуснато от неговите предшественици. Като главен секретар на МВР бившият пожарникар и бодигард упрекваше съдиите, че безотговорно освобождавали задържаните от полицията престъпници: „Ние ги хващаме, те ги пускат!” Като кмет на София Борисов се жалваше от тежкото наследство (балите с боклука) на Стефан Софиянски, но най-безцеремонно стовари „заслугата” за боклучената криза върху правителството на Сергей Станишев.
После, вече като премиер, му приписа и вината за финансово-икономическата криза, знаейки много добре, че тя бе „внесена” от Америка, а не започна в България. Все едно че Станишев е бил президент на САЩ, когато там се разрази ипотечната криза и започнаха да фалират банки, а милиони американци изгубиха жилищата и работата си. Кризата, разтърсила икономиката и финансите на целия останал свят, е следствие на случващото се в САЩ. Бастионът на неолиберализма отдавна живее на вересия, държавният дълг надминава 14,3 трилиона долара и ако Конгресът на САЩ не одобри предложението на президента Обама за вдигане на тавана на дефицита, на 1 август американските пенсионери може да не получат своите пенсии.
Камбаната бие и за българските пенсионери, но някои от тях продължават да „харесват” управлението на ГЕРБ и лично премиера Бойко Борисов. „Лош материал”, няма какво да се направи!
Такива поданици са мечта за всеки управник: те подхранват илюзията му, че „народът го е избрал”, понеже е единственият, който може да го спаси. Не е нужно да мисли, преди да говори или разпорежда: мисленето е вредно за здравето...
Чувството за непогрешимост и безалтернативност така е обсебило Борисов, че той все повече заприличва на птицата, станала синоним на бездънна суетност - пуяка. В една забавна англоезична книжка, излязла през 80-те години на миналия век, се разказваше следната история. Из двора на селска къща се разхождало едно глупаво пуйче, а до него се надувал старият пуяк. Малкото пернато надничало през пролуките на дъсчената ограда и изведнъж забелязало, че в градината пред къщата се разхожда паун с разкошна разноцветна опашка. „Ах, татко! – възкликнало то очаровано. - Да знаеш само каква красива птица видях!” Старият пуяк разперил опашка, надул се и попитал: „Такава ли?” Пуйчето отговорило: „Не, много по-красива!” Пуякът свил опашка и отново задал същия въпрос. Понеже пуйчето настоявало, че странната птица зад оградата е много по-красива, пуякът отсякъл: „Заблудил си се, синко! Защото на света няма по-красива птица от мен...”
По същия начин премиерът Борисов „опровергава” всяка критична забележка към неговото управление. Критикуващите го полуват различни епитети: от „безделници” и „наглеци”, забравили греховете на предишните правителства, до вероломни саботьори, опитващи се да дестабилизират и хвърлят в хаос държавата, и в крайна сметка да я доведат до положението на Гърция. Нещо, което Борисов, разбира се, няма да им позволи. Който иска оставката му, трябва да знае, че него „народът го е назначил и само той може да го уволни”. Върхът на премиерската самовлюбеност обаче бе достигнат в интервюто му за предаването на БНТ „Денят започва” (15.07.т.г.). Когато водещата Жени Марчева сравни картата на строящите се магистрали със снимка на любима жена, която можеш да гледаш, но не и да я пипнеш, Бойко Борисов я прати да се люби на магистрала „Люлин”... Изглежда, свободата на медиите - според премиера, е като „свободния избор” на магистралните проститутки. В друга държава след такава „препоръка” премиерът би се сбогувал завинаги с политиката. У нас обаче продължават да го спрягат за държавен глава, макар той (засега) да отрича, че ще се кандидатира за президент наесен.
Наистина нашият „пуяк” не е „Брад Пит с очила” както описват вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков някои зли езици, но и не му трябва да е прекалено красив, прекалено умен и мислещ. Мисленето, както пише Ремарк, е тежка и неизлечима болест. Затова Бойко си има вицепремиери и ресорни министри, някои от които могат и да мислят. За премиера е важно да има здрави крака и ръце, да печели футболни и тенис турнири, да раздава на народа спечелените от облози кебапчета и да реже по две ленти на ден... „Ако трябва и Лунната пътека в морето ще асфалтираме!” - закани се юначно той. Как да не повярваш, че Бойко ходи по водата?! Ако не се лъжем, една от десетте Божи заповеди гласи: „Не споменавай напразно името Божие!” У нас тя намери своеобразно отражение в лансираната във фейсбук инициатива под надслов: „Един ден без Бойко Борисов”. Запитан дали ще подкрепи тази инициатива, герберският Господ първо нахока журналистите, които се влачат неканени подир него като каруцарски палета; после „размисли” и обяви, че се присъединява към тази инициатива. Може би защото регистрираните противници на инициативата се оказаха 11 пъти по-малко от тези, които я подкрепиха. За всеки случай Бойко Борисов обяви и двете прояви за „глупост”. В него е властта над простосмъртните и каквото реши, това ще стане. Всеки, който оспорва Бойковата непогрешимост, го чака клеймо на вероломен съучастник на тройната коалиция. Особено ако е представител на „сестринските партии” в ЕНП (СДС и ДСБ), или е част от някогашното „подкрепящо” мнозинство (РЗС и „Атака”). В категорията на „враговете на държавата” попадна неотдавна и бившият вицепремиер в правителството на Сергей Станишев, Меглена Плугчиева, която огласи една предизборна инструкция на ГЕРБ за събиране на компромати срещу политическите опоненти. Бившият „червен шаман” Димитър Гронев писа във в. „Труд”, че Плугчиева е подведена от своите съпартийци в Русе; и че тази инструкция била изготвена още през 90-те години в Москва въз основа на американския опит. Обаче „инструкцията” е толкова нескопосна, че не е трудно да забележим пръстовите отпечатъци на ексфизкултурника Цветанов, на ДАНС и МВР. Никак не сме убедени, че става реч за фалшификат, пробутан на Плугчиева, но нейсе. Важното е, че Борисов вече я обвини в „черна неблагодарност”. От друга страна, личен пример в „прегъването на гръбнак” пред силните на деня даде и варненският кмет Кирил Йорданов, кметувал три мандата с подкрепата на БСП, и „пристанал” сега на ГЕРБ за четвърти мандат. Властта наистина е най-силният афродизиак! Но носи и някои рискове. Например божественият ореол на Бойко Борисов неотдавна бе подложен на публично осквернение. Дали заради падналите през юли горещини, или заради предсрочно започналата предизборна кампания, но светотатството е налице. Първо, само месец след юнския вот на недоверие, на 18 юли 2011 г., опозицията внесе в парламента второ (трето от началото на мандата на ГЕРБ) искане за вот на недоверие към кабинета. Този път формален вносител бе ДПС, а мотивите се оказаха приемливи и за РЗС и „Синята коалиция” - провалите във вътрешната политика, проваленото присъединяване към Шенген, провалите в сферата на сигурността, полицейщината, прекомерната употреба на СРС и нарушаването на фундаменталните човешки права. Тоест, все неща, за които опозицията обвинява вицепремиера Цветан Цветанов. Понеже от ГЕРБ решиха да бранят последния, вотът по принуда бе адресиран срещу цялото правителство. Герберите го определиха като „пошъл ход”, а атакистите заявиха предварително, че няма да го подкрепят. Разбира се, нито поддръжниците, нито противниците на предложението за вот на недоверие вярваха, че той ще успее да свали кабинета: целта максимум бе да се отстрани от поста вътрешният министър Цветанов. Но поне в продължение на два дни в залата на Народното събрание щеше да звучи критика към правителството и неговия „богоизбран” председател. Бойко Борисов, както и при юнския вот на недоверие, заяви, че няма да удостои депутатите със своето присъствие - прекалено много работа имал в Министерския съвет, за да си губи времето с празно дърдорене.
Междувременно, подкрепящите вота на недоверие пооскубаха перушината на втория в йерархията на изпълнителната власт „ръководен пуяк” - вътрешния министър и шеф на предизборния щаб на ГЕРБ Цветан Цветанов. За защитната му пледоария няма какво да говорим: Цветанов просто повтори многократно изказваните от него по телевизиите хвалби за „успехите” в борбата с организираната престъпност, а неуспехите приписа на съдиите, адвокатите и лекарите. По-добре да беше послушал предупрежденията на Татяна Дончева да внимава с адвокатите, защото много скоро може да му потрябва адвокатска защита. Но както гласи една поговорка: „Няма по-глух от този, който не иска да чуе!”. Когато „Цецо” застане пред същите съдии, които днес обругава, похвалите на американския посланик и на партньорските служби за операции като „Шок” няма да му послужат за алиби... Второ, „неизвестен злосторник” се закани чрез няколко билборда, разположени по оживените пътни артерии на столицата: „Ще уволня Бойко Борисов!” По-късно отговорността за това светотатство пое партията на Яне Янев. Обаче в нощта на 19.07.2011 г. гръмнаха бомби пред офиса на РЗС в София и пред един клуб на ДСБ в община „Илинден”. На фона на незатихващия скандал с безотчетните „представителни” пари на депутатите, само това липсваше! Под носа на „най-успешното” и обсипвано с „дарения от благодарност” МВР обират банкови офиси и трезори или гърмят бомби пред редакции на вестници и опозиционни офиси и клубове, а „неизвестни извършители” боядисват паметници в стил поп арт, значи сигурността е изтървана работа! „Шокиращите” полицейски операции срещу организираната престъпност, съпроводени с малтретиране „погрешка” на невинни лекари и обикновени граждани, или с разстрела на „съпротивляващи се” дворни кучета, явно се саботират не само от адвокати, лекари и съдии, а и от самото МВР! Ето затова в известен смисъл и те, и поведението на вицепремиера Цветанов са реминисценция на историята с пуяка. (Между другото, „вице” на френски означава и „порок).
Независимо какво мислят за себе си премиерът Борисов, вицепремиерите Цветанов и Дянков, или министрите Плевнелиев, Младенов, Найденов, Игнатов и др., „зад оградата” (границите) на България, в градината на ЕС, има съвсем други птици. Там народа ги готви за Коледа. И сигурно затова и животът на хората е много по-подреден и сигурен. Доказва го продължаващото изтичане в чужбина на български лекари и медицински сестри, на специалисти по информационни технологии, на млади учени и обикновени търсачи на човешко съществуване. Включително, в „закъсали” страни, като Гърция, Италия, Португалия, Белгия и дори в Либия. Едно е да ти се иска, друго е да можеш, а пък е трето и четвърто да направиш живота в България поносим за нейните граждани. Но, за да заживеят българите по европейски, трябва да престанат да се държат като пуйки. Да не отговарят благосклонно на всяко подсвиркване на „политическата класа” и да не подлагат доверчиво врат под брадвата. Уважение всекиму, доверие - никому! Дори пуйките поумняват от злополуките и не повтарят същите грешки. От тази гледна точка сравняването им с хората си е направо обида за пернатите. А на онези, които призовават да се остави правителството да си довърши мандата, ще напомним, че не е необходимо да изядеш едно яйце цялото, за да разбереш, че е запъртък...
