Убеден съм, че в „Нова Зора” защити своята национална и патриотична кауза през годините. Кауза, която сплотява хората с леви убеждения и се стреми към изграждането на Единен национален фронт. Според мен е съвсем естествено сега да се очакват резултатите от предстоящите избори за президент, общински съвети и кметове. Но има и нещо тревожно - въпреки постоянното поставяне в дневния ред на „Коалиция за България” на идеята за ЕНФ, ръководството на БСП изглежда, не може да оцени обоснованата идея и получените вече резултати в редица областни и общински партийни съвети.
Ръководните органи на БСП все още са в плен на подвеждаща самоувереност, че не е необходимо да споделят с другите субекти от коалицията бъдещите си успехи срещу господството на ГЕРБ. Пренебрегват своите съюзници и обричат партията си на пълна изолация, и на самоунищожение. Така мисля. В редица броеве на вестника четем, че на най-голямата политическа формация, на БСП се полага подобаваща роля в усилията за обединение на лява патриотична България в ЕНФ, че това е желанието и на редица местни партийни кадри от областни и общински райони, които са наясно с организационното състояние на партийните структури. Но усилията на партия “Нова Зора”, на всички редови нейни представители, не получават достатъчно внимание.
Очакват ни трудни избори, трябва да отвоюваме България от грабливите олигарси, от полицейските произволи, няма време за колебания и частични обединителни процеси. Политическият жребий не е предсказуем, но се родее с дързостта на всяка крачка в процеса на обединяване, нуждае се от активна предизборна дейност, фронтално, пред всеки избирател, овладян от страх пред кражби и насилия, но и отвратен от властващите пороци и бездуховност.
Партия “Нова Зора” ще продължи да изпраща отрезвителни импулси към ръководството на БСП, за да преодолее мъртвилото на пълната изолация, на синдрома на „преклонената главица” пред отвъдокеанския биг брадър. Трябва да бъдат стопирани разни „стратези” и „мъдреци”, да не се позволява изпепеляването на миналото на хиляди патриоти, участвали в антифашистката борба.
Искам с тези редове да заявя, че и в мен, и във все още живите мои другари е силен поривът, породен от безсмъртната социалистическа идея. Въпреки годините, искам да съм в крак с трудното време.
Приветствам решението на ЦИБ на ПП “Нова Зора” да бъде издигнат като кандидат за президент Жан Виденов, и като кандидат за вицепрезидент Валентин Вацев. Най-добър е този тандем, според мен. Защото и председателят на ПП „Нова Зора” Минчо Минчев, а и много автори от страниците на вестник „Нова Зора” показаха процеса на сатанизирането на Жан Виденов. Дори и аз съм задавал няколко пъти въпроси към ръководители на БСП: „Защо с клевети, без да е дадена пълна, аналитична оценка на управлението на Жан Виденов, жестоко се потъпкват постиженията от това време?” Питам още: „Не е ли нужен той на тази партия днес, въпреки противоречивите следи от неговото управление?” Отговорите са все едни и същи, но все гузни - „Той не желае да участва повече в политиката!” Истината знаех и аз: той е изкупителната жертва на перестройчиците, на Андрей Луканов и обкръжението му, както и на другите бащици на прехода.
Настървените бесове - фашизоиди от всички цветове, отродниците от семейства на бивши първенци на БСП, ругаеха и още ругаят Жан Виденов. Приписваха му лъжи, внушаваха на обществото злонамерени слухове, та да убедят по-податливите на клюки.
Най-лошото бе, че усилията на Жан Виденов да се запазят и разширят условията за нови хоризонти на българската икономика, да спре изтичането на българския интелектуален потенциал от промишлеността, от аграрната наука към западните богати платци, упорито се премълчаваха. През двете години на неговото управление бяха издължени 1,5 милиарда лева от държавния дълг. Тогава масовата приватизация стартира с целта всеки строител на социалистическото стопанство да получи макар и малък дял от народното богатство. По-късно, по вина на следващите управници, идеята се изроди и собствеността попадна в мениджърските екипи и във вилнеещите приватизатори. Дошло бе времето за масови грабежи, на разпад на моралните устои на нацията. И тогава тотално се надсмиваха над всяка морална устойчивост, скромност и достойнство, които отличават Жан Виденов. Но и при този срив в духовността мнозина почтени българи, необременени с партийни пристрастия и отвратени от наглостта на управленските състави, от безподобната им алчност, споделяха: „България никога не е имала в историята си по-скромен и морално чист министър-председател”! Безспорно така високо оценяваха и оценяват Жан Виденов.
Присъствах като гост на конгреса, на който Ал. Лилов, „мъдрецът, стратег на модерната лява партия”, с измамната щедрост на езиковия си дар, предложи Жан Виденов за министър-председател и за председател на партията. Обещаваше постоянна грижа и покровителство над бъдещата изпълнителна власт и лично към Жан Виденов. Трудно беше да се долови в неговото слово демагогията, но тя не закъсня, дойде скоро след това с прикрито предателство и в сговор с Андрей Луканов и обкръжението му, с руската енергийна мафия, с тайните служби на САЩ, и разбира се, с подгласието на Иван Костов.
Надявам се, че читателят ще повярва, че станах свидетел как довереници на Ал. Лилов внушаваха на „стратега” да обвинява в онези дни Жан Виденов, че не търсел допир и не допускал каквото и да е вмешателство в управленските и в партийните дела. Очевидно перестройчикът Ал. Лилов не споделяше усилията на Жан Виденов за желаното бъдещо социално строителство, за възмогването на духовността и защита на партийния морален кодекс, за признатата отплата към мъчениците - герои, увековечена в бронз и гранит, задето загинаха в съпротивителното антифашистко движение. Дразнеха го усилията на Жан Виденов да отлага членството ни в НАТО, участие в чужди военни мисии, безплатно отдаване на американски военни бази на наша територия.
Преднамерено пуснатите слухове трябваше да родят клевети за управленския провал на Жан Виденов. И с кроткото си слово и „желязна” логика, „стратегът” обедини недоволните социалисти. Последва призивът на „19-те”, че е настъпил тотален провал на изпълнителната власт и се налага „хирургическа намеса” в партийната политика и в правителството.
Това ставаше без предварителна партийна и обществена дискусия, без да има дори някакво решение на колективните партийни органи. И в това управленско безвремие се свика Декемврийският конгрес от 1996 г.Аз присъствах на него като гост. Отчетният доклад на Жан Виденов разкриваше с присъщата му увереност, с безукорната му логика, жар и съвест противоборството между правдата и лъжата. Когато изрече категоричното решение, че се отказва от партийния и управленски връх, в залата настъпи смут. В паузите на конгреса групи делегати и гости обграждаха Жан Виденов и настоятелно го молеха да се откаже от това решение, да сподели неизказаните мотиви, които налагат оставката. Не даде удовлетворяващ ни отговор.
С боязън очаквах развръзката, която трябваше да огласи с позор „лебедовата песен” на даденото от народа суверен доверие на милионната партия. Превратът на 10 януари 1997 г. бе шумно рекламираният „подвиг”. Предателството, извършено на 4 февруари, бе нещото, заради което лично Георги Първанов и Николай Добрев били достойни за лаврова декорация.
Бях възмутен от грубите фалшификации на новото ръководство на БСП и я напуснах. И не само аз взех такова съдбовно решение, иначе съм в редовете на РМС и на БСП от 1938-1939 г.
В годините, когато властваше СДС и при следващите правителства, на Г. Първанов му беше необходима доверчива и наивна България, която да повярва, че те двамата с Н. Добрев са “спасители на държавата”. Така Г. Първанов от тайното Андрейлукановско обкръжение се добра до президентската институция, а Николай Добрев получи пожизнен и следсмъртен ореол на партиен и управленски идол. Тази срамна игра с провалили се фигури на партийната сцена, когато евросоросоидите получиха кръщението си, а Иван Костов овладя цялата власт, се оказа с фатален рикошет във всичко - гръмнаха банки, бяха ограбени оскъдните народни „бели пари за черни дни”, щедро се раздаваха необезпечени кредити на подставени хора и на силовите групировки. Излезе от прикривана „забрава” „Планът Ран-Ът” и се отприщи процесът на „бърза приватизация, на всяка цена”.
Спомням си и сега предсмъртни думи на герои от партизанските отряди и от затворите, които пред зейналите дула пожелаваха на останалите живи борци да бъдат скромни, да не се обогатяват след победата, да се борят и работят за свобода, справедливост и благоденствие на цялото общество. Питам се: съизмерими ли сме сега с техния политически ръст и ценностната им система, която ги изправи пред гибел? Имам почти 70-годишен партиен стаж, бил съм председател на четирихиляден профсъюз, член на партийни бюра, секретар на 700-членна партийна организация в БНТ, отказвал съм всякакви привилегии. Читателю, повярвай ми! Не си приписвам заслуги.
Вършил съм винаги това, което диктуваше гражданската ми съвест. Скъсах „пъпната си връв” в БСП и сега съм член на ПП „Нова Зора”, която считам за легитимна лява патриотична сила, която заслужава доверие. Въпреки оскъдните си финансови възможности, тази партия не е „беден роднина” дори на БСП. Тя не клечи на политическата сергия и не предлага политици „втора” употреба като менте патриота Волен Сидеров, като “йесменката” Меглена Кунева, като бившия ренегат Ивайло Калфин, който получи на 16 юли, на пленума на БСП, „гореща” подкрепа за кандидатпрезидентската надпревара. И ако пред избирателните урни и непредубеденият избирател „гузно” предпочита статуквото, вероятният кандидат на ГЕРБ ще бъде победител. Все едно държавата ни не е най-бедната, най-изостаналата, най-онеправданата от фондове и банки, най-дрипавата членка на великия ЕС!.. Дълъг е списъкът, който реди престъпленията на управляващите от партия ГЕРБ. Той трябва ежедневно да се попълва. Всеки член на „Нова Зора”, всеки привърженик на идеите на ЕНФ, всеки симпатизант, всички отвратени от олигарси и полицейски насилници трябва да преодолеят колебанията, да повярват, че този път изборът е само техен, че ще гласуват за най-достойния, най-скромния, най-близък до нашия морал и бит кандидат за президент. Няма друга достойна за този управленски връх кандидатура! Победата ще бъде наша! Жан Виденов ще бъде нашият президент!
Стамен ДОЛАПЧИЕВ о.з. полковник, бивш партизанин от 9-а Шуменска ВОЗ
