След публикуването на решението на ЦИБ на ПП „Нова Зора” в редакцията на в. „Нова Зора” се получиха отзиви от наши читатели, които сочат, че изборът на българските патриоти Жан Виденов – президент, и Валентин Вацев – вицепрезидент, е правилен и необходим. Въпреки че вече 14 години се води планомерно компроматна кампания, особено срещу Жан Виденов като бивш председател на БСП, явно неговият авторитет ни на йота не е намален. Напротив, тъкмо през тези 14 години Жан Виденов се легитимира пред обществото като политик – изключение, доутвърдил образа си на неподкупна личност, съумял да направи трезви изводи от всяка победа и поражение в своя живот. Не може да не се отбележи, че въпреки вълните на сатанизирането му, Жан Виденов не тръгна по пътя на вътрешнопартийното противопоставяне, не се посвети на идеята да отмъщава на хората, които несправедливо отрекоха изцяло приносите му към лявото движение и каузата на България.
Неслучайно ние, във в. „Нова Зора”, още през 1997 г. подчертахме, че Жан си отива от властта, включително и партийната, защото се противопостави на порочния перестроечен модел, който превърна България в криминална държава. Жан Виденов първи сигнализира, че се ражда една нова класа, която предизвикателно обозначи като класа на „червените чорбаджии”. Със страст, характерна повече за публициста, той разкри нейния подкупен и паразитен характер, нейното отродителство и готовност да служи на всяка чужда държава, щом от това зависи интереса на бивши номенклатурчици и техния обслужващ персонал. Жан Виденов държеше България да запази профила си на социална държава, която с цената на всичко отхвърля разделението на елит от свръхбогати и човешка маса от свръхбедни хора. Той не допусна неговата партия да спои социалната идея с либерализма, въпреки че за това настояваха бащите на българското преустройство и главно Андрей Луканов. Известно е, че по редица принципни въпроси той рязко се разграничи от Александър Лилов. Влезе в исторически конфликт с онази елитарна група в БСП, която се обяви за първостроител на новото буржоазно общество и за „кръстник” на новите капиталисти.
Въпреки че направи опит за диалог с тези кръгове – и при формирането на своя кабинет, и при преработването на Бялата книга, и при изработването на модела на масовата приватизация, - той, според присъдата на силните на деня: и у нас, и в Русия, в лицето на екипа на Елцин, и на Запад, в това число и в САЩ, трябваше задължително (принудително) да напусне сцената на българската политика. За авторите на войните в Западните Балкани през този период беше недопустимо България да има за премиер човек, който съзнателно бави влизането на страната ни в НАТО, държейки на инициативата „Партньорство за мир”. Западът искаше да осигури свой „тил” в съседните балкански страни, за да протече успешно военната им кампания. Те сметнаха, че е крайно неизгодно за тях в този ареал на Източна Европа да функционира правителство на социалистическа партия. Новородените олигарси в Русия, преследвайки свои егоистични материални интереси (в областта на енергетиката), видяха в лицето на Жан Виденов опасен неприятел, заслужаващ „смъртната” си присъда. И направиха всичко възможно, за да го махнат от властта. Не е тайна, че в началото на декември 1996 г., преди знаменателния партиен конгрес, на който Жан подаде оставка като председател на БСП, в България, със специална мисия, пристигна руският правителствен делегат ген. Лобов с цел извършване на кардинална промяна в правителствения екип на държавата.
Във вътрешен план Жан беше станал неудобен, тъй като открито се противопоставяше на парламентарната опозиция на ОДС, отказвайки да стане колаборационист по отношение на идеите, които защитава като лидер на най-голямата българска партия. Нямаше как външните ни „покровители”, а и новият перестроечен елит, да са доволни от факта, че БСП, благодарение главно на Виденов, спечели бравурно парламентарните избори през 1994 г. с над 2 милиона и 200 хил. гласа, показвайки, че е масова партия и че българският народ я приема като изразител на основните си интереси. Според перестроечната концепция БСП трябваше да се превърне в малка, модерна, непарламентарна партия, а присъствието и участието на Жан пречеше да бъде реализирана тази задача.
Известно е, че Жан не си позволи да обогати себе си и семейството си чрез политиката, както направиха редица днешни ментори на политическия ни живот. Тази негова пословична неподкупност я съедини с принципност, което говори за извънредно самовзискателен характер и морал. Семейството му и днес живее в малък панелен апартамент, в Пловдив, чудо невиждано за политическия ни елит. Така че неговото „ваксиниране” срещу корупцията остава да живее в съзнанието на народа и да поражда обич и видими симпатии към него. Въпросът е в това, че човешката му порядъчност се обогатява от висока интелигентност, от професионализма на икономиста, подготвен в областта на межународните отношения, от обстоятелството, че е отличен експерт по икономическата проблематика на ЕС. Преподавател в специализиран колеж, той е любимец на студентската младеж, и пример за подражание. Колкото и да се мъчат неговите зложелатели да удостоверят краха му като политик, те не печелят успехи. Трябва най-сетне да се каже открито, и „Нова Зора” го казва: двегодишното управление на Жан Виденов през периода 1995-1996 г., не е провал, не е доказателство за управленска немощ. Затова и сега опонентите му прибягват към нечисти машинации, като пренасят кризисни моменти и банков и финансов колапс, протекли през януари и февруари на 1997 г., към периода ноември и декември на 1996 г.
За съжаление БСП загуби много от това, че възглави процес за сатанизиране на Виденов и на кадрите, които работиха близко до него. Така се стигна до братоубийствено противопоставяне, което помогна допълнително БСП от първостепенна национална сила да се трансформира във второстепенна национална сила, която на парламентарни избори по принцип се движи между 800 хил. и 1 милион и 100 хил. гласа.
Забележително е, че Жан Виденов през последните 14 години израсна много като личност, която обосновава идеологията на новия български патриотизъм. В центъра на негови изказвания от последните години всякога застава националната идея и призивът България да съхрани в утежнени условия своята независимост и суверенитет. Това, разбира се, не се харесва не само на новата ни олигархия, не само на идеолозите на глобализма, но и на дребни техни копия като посланика на САЩ г-н Джеймс Уорлик.
Съзнаваме, че немалко хора, които за сметка на БСП и лявото движение направиха кариера през последните 14 години, няма да бъдат доволни от нашата воля на български родолюбци. Но ние смятаме, че Жан Виденов продължава да бъде знаме на лявото движение в България, на патриотите, които отказват да бъдат екстремисти, на всички българи, явяващи се жертви, губещи от криминалния преход. Ще бъдем радостни, ако и ръководството на БСП направи своя рационален избор, като бъдат забравени миналите, омаломощаващи плътта на лява България, конфликти и недоразумения.
Предпочитаме диалога. На всякакви равнища. Мнението както на ръководството на БСП, така и на низовите организации. В този контекст вече сме споделяли, че „Нова Зора” не смята за уместно кандидатът за президент на БСП и на левицата да бъде личност, обогатила се от прехода и спадаща по същество към новата класа. Уважаваме качествата на такива личности, но мислим, че е несправедливо. И отново под предлога „Да спечелим периферията” ще се изгуби гласът на огромната маса твърд електорат. Например бившият сценарист от предаването „Ку-ку” Петър Курумбашев, се представя много авторитетно като депутат. Но едва ли може да бъде номиниран за президент или вицепрезидент. Най-често и на най-предно място в последно време се поставя името на евродепутата, бившият вицепремиер и министър на външните работи в тройната коалиция Ивайло Калфин. Не може да се отрече, че Ивайло Калфин беше един от сполучливите министри в кабинета на Сергей Станишев. Че е ерудиран и с добра езикова подготовка, с умения да кореспондира с висшите кръгове на европейския елит. Но нас ни смущава, че в най-трудните месеци за своята партия, веднага след преврата от 10 януари 1997 г., той, ръководен от ренегата Николай Камов, напусна демонстративно БСП. Вероятно би ни се искало Калфин да съжалява сега за тази своя стъпка. Но животът е такъв, че човек отговаря не само за днешното си битие, но и за всеки отрязък от собствената биография. Освен това като външен министър Ивайло Калфин покани САЩ да разположи на наша територия системата ПРО. И препоръчваме на ръководството на БСП да има предвид и такива обстоятелства, още повече че историята помни.
За вицепрезидент предлагаме философа и политолога Валентин Вацев, който дълги години работи редом с Жан Виденов, и заедно те представляват чудесен тандем. Убедени сме, че е за предпочитане да съществува поне известно единомислие между кандидатите за президент и вицепрезидент. Валентин Вацев е един от най-ценните и блестящи автори на в. „Нова Зора”, със забележителна ерудиция и въображение, на каквото се радват надарените от природата хора. По подобие на Виденов, Валентин Вацев е чужд на „естетиката” на компромисите и конформизма. Държи, като истински интелектуалец, съвестта му докрай да остава чиста. Ето че отново даваме приоритет на професионализма, на таланта, но и на хигиената в личния морал. Иска ни се нашият избор: Жан Виденов - президент, Валентин Вацев – вицепрезидент, да срещне отзивчивост и солидарност от всеки български патриот, от всеки, който вярва, че българите трябва да бъдат свободни, за да живеят в общност, която отстоява социалната справедливост и човеколюбието.
