С тези паметници приключва пълното преобразуване на централния площад на македонската столица, който е част от плана “Скопие 2014”. Този план е опит на управляващата в Македония партия ВМРО-ДПМНЕ да “излекува” македонското общество от шизофренията, която го мъчи вече няколко десетилетия. Македонските “историчари” така и не можаха да се разберат по въпроса за генезиса на “македонската нация”. Според едни тя тръгвала от Александър Македонски, а според други – от цар Самуил. Така простосмъртният македонец бе оставен сам за себе си да решава дали корените му са “антични” или “славянски”.
Естествено, това ненормално положение не можеше повече да се търпи и сегашният премиер на Македония Никола Груевски реши чрез проекта “Скопие 2014” да помогне на сънародниците си да се отърват от раздвоението. “Това е обединителна концепция. Не знам защо някой иска да дели хората на славяни и на такива, които смятат, че произхождат от античния период. Ние сме потомци на всички, които са живеели по тези места. Тук не може да се поставя въпроса - или едното, или другото”, заяви министър-председателят. Той направи този коментар по повод обвиненията, че търси антични корени на сегашното население в страната и води Македония до пълна изолация и конфронтация. “В центъра на Скопие ще има 17 паметника и само един от тях е свързан с античността от времето на Александър Велики. Всички останали нямат връзка с античността. Ще има паметник на Кирил и Методий - това е славянски период, на Свети Наум - също от този период, който няма нищо общо с античността”, дообясни Груевски.
Съгласно проекта централният площад на македонската столица ще бъде украсен още и с паметници на Никола Карев, солунските атентатори и на Киро Глигоров (?!), първия президент на “независима” Македония.
Противно на очакванията на Никола Груевски обаче, пищното обновяване на македонската столица предизвиква доста критики и подигравки. Според кореспондентката на АФП в Скопие Ясмина Миронски, с градежа на паметници, мостове и триумфална арка градът е “предприел параноична операция за разкрасяване”. Издигането на паметника на Александър Македонски, наименован официално „Воин на кон”, на централния площад в столицата предизвика новият гръцки външен министър Ставрос Ламбринидис да се изкаже остро към македонския си колега Антонио Милошоски. Според Ламбринидис македонското правителство не трябва да си губи времето с градене на стени и паметници, а да прокарва мост между двете страни.
Македонският премиер Никола Груевски обаче не обърна абсолютно никакво внимание на притесненията на Гърция. Още преди време той разгневи гърците, като назова с името на Александър Велики една магистрала и летището в Скопие. Но в случая, след издигането на паметника на цар Самуил в Скопие, за нас, като българи, е повече от интересно как ще реагира българският външен министър Николай Младенов. Ако въобще смята да го направи, тъй като вече изминаха дни, а той продължава да се прави на разсеян. Любимото му поведение, впрочем! За него, а и за другите стоящи начело на държавата ни, ще припомня, че българският, а не “македонски” цар Самуил управлява България от 997 г. до 6 октомври 1014 г. Великият ни владетел умира от сърдечен удар, който получава, когато вижда ослепените си войници след битката при Беласица с византийската армия. Поради тази жестокост византийският император Василий Втори получава прозвището “Българоубиец”. И ако по някакви причини не е склонен да приеме мнението ми, ще цитирам написаното в История на България от Блазиус Клайнер, която е съставена през 1761 г.
„В лято Христово 981-во българският цар Самуил, като виждал, че император Василий се намира в затруднение....” Авторът на този забележителен труд не е българин. Не можем да го обвиним в пристрастие. Тоест, ограбването на историята ни чрез издигането на монумента на цар Самуил в Скопие е точно толкова неприемливо, колкото и това, свързано с паметника на Александър Македонски. И следователно реакцията от българска страна би трябвало да е реципрочна на гръцката! Вярно, че гръцкият външен министър Ставрос Ламбринидис не е бил посрещан в
Скопие с тежки софри за рожденния му ден, каквато “чест” бе оказана от Антонио Милошоски на неговия колега Николай Младенов. И в този смисъл няма какво да му тежи при изразяване на официалната гръцка позиция към Македония.
Но също така е вярно и че националните интереси стоят над кьорсофрите, организирани за външния ни министър от “любезните” му македонски домакини. Ако въобще бившият кадър на “Отворено общество” разбира за какво става дума. Защото както е известно, във фондацията на Сорос не си падат много по тези въпроси.
Така или иначе, след като получава заплатата си от българския данъкоплатец, министър Николай Младенов просто е длъжен да реагира на поредното обругаване на историята ни. Още повече че става дума за крупна фигура от нея! Тактиката – да си траем, докато се забрави – този път не трябва да минава метър! Каквото и да му шушнат в ухото от Брюксел и Вашингтон. Впрочем, министър Младенов е симбиоза на всичко онова, за което десетилетия наред ще се червим като нация и държава - заради онова, което сме извършили през годините, които сега срамежливо наричаме “преход”. Подобна гавра Третата българска държава не е изживявала от основаването си през 1878 г. И дано повече да не й се случи такива национални отродители да заемат министерски кресла! И не защото за пръв път сърбоманите в Скопие нагло демонстрират, че успешно са присвоили част от националното ни битие. Те вършат това официално почти 70 години – от онзи черен за народа ни 2 август 1944 г., когато в манастира “Прохор Пчински” бе обявено раждането на “македонската нация”. А защото от извинението – и преди мен са мълчали, защо аз да си отварям устата – също лъха на комплекси, толкова, колкото и от присвояването на чуждо историческо наследство.
Онова, което е не по-малко притеснително от мълчанието на дипломатите ни от бялата къща на ул. “Александър Жендов” 2, е почти пълната липса на обществена реакция в България. С изключение на един добре познат професор, чиито тези едва ли могат да се приемат крайно сериозно, никой друг не реагира. Сякаш с издигането на паметника на цар Самуил в Скопие Македония се надсмива не в нашето, а в нечие чуждо лице!
Явно предизборната треска така силно е завладяла българското общество, че то дори не забелязва как Скопие „лекува” лудостта си не само за гръцка, но и за наша, българска, сметка. Докато тук е така, македонците ще крадат история, а ние ще ходим извън България, за да видим паметник на български герой.
