Обвинител в
Нюрнбергския процес
от САЩ:
На 27 години Бенямин Ференц, роден в Трансилвания, е обвинител срещу командването на Наказателните отряди на СС, унищожили над 1 милион полски и съветски граждани по време на похода на Вермахта на изток. „Най-голямото достижение на Нюрнбергските процеси е осъждането на агресията като международно престъпление”, казва той сега, от висотата на своите 92 години. И не скрива своето разочарование от политиката на държавите със силни армии, които не признават Римския статут на Международния наказателен съд (б.р., от 17 юли 1998 г.) и не ограничават „средновековното си суверенно право” да водят войни.
Съдебният процес в Международния военен трибунал, който завършва в Нюрнберг през 1946 г., не се ограничи само до четири тома, разказва Бенямин Ференц. По-късно бяха извършени малко известни проучвания, които показаха участието на широки кръгове от германското общество в нацистките престъпления. Основният източник на информация били докладите на ловните дружинки, т. нар. работни групи - Einsatzgruppen, и така името прикрива целите им. Групите били инструктирани да следват германските войски и да унищожават всички евреи и цигани. “Когато бях в американската служба в Берлин, бях назначен да събирам доказателства в допълнение към случаите на Нюрнбергския процес. Представих на генерал Тейлър явни доказателства и бързах да започна отделно дело срещу Einsatzgruppen, извършили масовите убийства. После бях назначен за главен прокурор, основната ми работни дела свърших за два дни. Ответниците получиха копие от всички доказателства, които щяхме да използваме. Събирането на аргументи от защитата отне 5 месеца. Но предоставените алибита не изглеждаха правдоподобни. Основният ответник, Ото Олендорф, обясни причината за унищожаването (те никога не са използвали думата “убийство”) на 90 000 евреи. Заяви, че е било необходимо за самозащита.
“- Какво искаш да кажеш със “самозащита”? Германия напада Полша, Норвегия, Швеция, Франция и други страни. Германия, никой не я застрашава. Каква самозащита?
- Знаехме, че Съветският съюз е планирал да ни нападне, затова ние атакувахме в самозащита.
- Защо убивахте всички евреи?
- Всеки знае, че евреите са били на висока почит при болшевиките, така че бяхме принудени да ги убием ...
- Но защо убивахте малки деца?
- Когато пораснат, те ще станат врагове на Германия, ако узнаят какво се е случило с техните родители. И това би било заплаха за бъдещето на сигурността, така че трябваше да се отървем от тях. Не виждате ли логиката?”
Аргументите на Олендорф бяха разгледани от трима американски съдии в Нюрнберг, които го осъдиха заедно с 12 други на смърт чрез обесване. За съжаление, днес моето правителство е готово да направи това, за което тогава съдеше германците като военни престъпници.
След дълго обмисляне стигнах до заключението, че най-добрият и може би единственият начин да се предотврати масова жестокост, обикновено е да се откажеш от военни действия. Дали е възможно? Започнах да изучавам този въпрос по-подробно. Заключенията си описах в книги, статии и лекции, на разположение в моя сайт. Осъзнах, че ако искаме да живеем в едно мирно общество, необходими са три компонента: първо, закони, които определят какво е позволено и какво не, второ, съдилищата, където се разрешават спорове, и решенията дали законът е бил нарушен, или не, трето, системата за ефективно прилагане на закона. Наличието на тези три компонента може да бъде гаранция за относителен ред в държавата. Ако обаче отсъства дори един от компонентите, ред няма да има. Колко убийства щеше да има, ако кажете “убийството е престъпление, но то не е наказуемо, защото в момента няма нито един съд, който да ви осъди? “
Нашето правителство е отишло далеч, и няма нито един американец, осъден от международен наказателен съд за висши военни престъпления. Законът обаче трябва да се прилага еднакво за всички. Над входа на Върховния съд пише “Равно правосъдие по силата на закона”. Защо САЩ отказват да отстояват принципите на Нюрнбергския процес?
Още преди половин век започнах да настоявам за въвеждането на международен съд за решаване на въпросите, свързани с военни престъпления. Ако говорим за престъпления, свързани с агресията, необходимостта е прекалено очевидна. Нито една страна и нито един държавник няма да привлекат себе си към отговорност. Мощните държави не са склонни да се откажат от правото да тръгнат на война като средство за защита на своите национални интереси и цели.
Ние, за съжаление, не сме в състояние да създадем институции, необходими за едно мирно общество. Ние всъщност едва започваме да се придвижваме в тази посока. В края на май 2010 г. бях поканен в Берлин, за да получа “Железен кръст” (австрийски и немски орден). Имах известни съмнения по отношение на приемането. Помислих и реших, че не би било честно да се игнорира новото поколение заради престъпленията, извършени от нацистите преди 70 години. Бях горд да приема тази награда като знак, че Германия е признала, като справедливи, решенията на Нюрнбергския процес. От Берлин отлетях за Кампала (Уганда), на двуседмична конференция за обсъждане на Международния наказателен съд (МНС). САЩ винаги са били против включването на престъпления, свързани с агресията, в рамките на юрисдикцията на МНС. Но не успяха. През 1998 г. агресията бе включена в списъка на международните престъпления, на съда бе дадена власт да съди агресори, но не и да формулира точно определение за агресия. САЩ гласуваха “против” приемането на Договора от Рим. Въпреки това той беше одобрен със ”120 гласа “за” и 7 “против”, включително САЩ и другите страни, които били наричани “неблагонадеждни държави”.
Както бе планирано, към проблема с агресията, който се забави в Рим през 1998 г., се върнахме в Кампала през 2010 г. Германия ми даде “Железен кръст” и така се съгласи, че Нюрнбергският процес е бил справедлив. Какъв беше отговорът на Америка? “Нюрнберг? Забравете. Това е в миналото, да живеем в настоящето“... Когато САЩ кажат “не”, получаващите икономическа и военна помощ от САЩ не са склонни да отговорят с “да”. Проблемът за агресията отново бе отложен, до 2017 г. Оказва се, че днес МНС не може да осъди някой за по-висше престъпление. /.../
Ако САЩ са загрижени, че съдиите от Международния наказателен съд са предубедени или има неточни формулировки, Конгресът може да поиска да бъде включен в Наказателния кодекс изразът “всяко престъпление, провъзгласено в Устава на Международния наказателен съд, попада под юрисдикцията на Съда на Съединените американски щати.” Съдилищата на САЩ ще са с приоритет. Ако е необходимо, всеки квалифициран адвокат може да намери грешка в тълкуването на текстове от закона. От какво тогава се притесняват САЩ? Консерваторите, например, бившият посланик Джон Болтън, и сенаторът Джеси Хелмс, заявиха недвусмислено: “Ние сме против МНС. Кои са те да ни съдят нас, американците? Ние не искаме никой да се намесва в нашите вътрешни политики“. Те не вярват в международното право и не искат да губят правото да използват сила, за да постигнат желания резултат.
Аз считам себе си за патриот на Америка. Попаднах в САЩ като дете, бягащо от бедност и преследване. Ще бъда вечно благодарен на тази страна. Том Пейн, чийто гроб се намира близо до дома ми, казваше, че задължението на патриота не е просто да казва: “Моята страна е права или не, а как да я подкрепи, когато тя е права, а ако има грешно решение, да направи всичко възможно да го промени.”
За пореден път говорих на приема в Кампала. В речта си напомних, че по време на Втората световна война са убити около 50 милиона души. Попитах на какво основание ние вземаме такива спорни решения и защо предаваме надеждите на по-младото поколение, което не иска да мине през кървавата баня от миналото. Много добре известни посланици ме потупаха по рамото за одобрение. Но какво се е случи после? Последваха примера на САЩ. И отново обсъждането на престъплението агресия беше отложено за 2017 година.
Силата триумфира над разума.
Живеем в трудни времена, но имаме възможност за промяна на ситуацията. Направете всичко, което зависи от вас. Правете това, което сърцето ви казва. Стига сме прославяли войната. Всеки ден губим около 4 млрд. долара за военната индустрия. Имаме най-добре оборудваната армия в света, а държавата е на ръба на фалит. Не обръщаме внимание на образованието и здравеопазването, а се дават пари за оръжие. Не можем да влияем върху решенията на политиците, но можем да излезем навън. Какво друго може да направим?
Америка е една демократична държава. Но демократичните принципи работят само в общност, където не се крие истината. Не трябва да се управлява страната, както Хитлер е правил: лъжи, тормоз и страх у хората до такава степен, че да извършват масови убийства, като се оправдават със страх. Това е нечовешко.
Аз съм юрист. Вярвам във върховенството на закона... Но в Америка вече няма свободни от страх, за което говореше Рузвелт. Службите за сигурност по летищата проверяват старите дамски обувки на бабите за бомба. Какво ще се случва след това? Вие трябва да решите за себе си и за внуците, не мълчете! Говорете за всичко! Юристите приемат закони, създават съдилища. Макар и бавно, но заедно можем да преодолеем всички трудности. И е много важно да имаме подкрепата на обществеността.
