“Свободна Либия” е измислица на Франция. По-точно на философа Бернар-Анри Леви, който сам заяви в пресата, че е подстрекавал либийците да се отърват от Кадафи. От него научихме, че Съвет изобщо съществува, че се състои от 35 члена (наистина, 30 от тях анонимни). А после заяви, че “Кадафи се опира на черни наемници”, но даже не помисли да съобщи, че Южна Либия е населена от чернокожи, неслучайно много посланици на Либия в различни страни на света са черни, съвсем неприличащи на араби.
Расизмът заслепява. Грешката на мосю Леви е обусловена от европейски стереотип, разделящ черните африканци и африканските араби. Той разчиташе на раздори по цвета на кожата, неслучайно г-н Саркози обеща, че войната ще продължи не повече от три дни, защото, каза той на журналистите, “цялата армия на Кадафи е 300 лошо подготвени, слаботелесни черни”.
Впрочем, ако си спомним примера с Русия, Бернар-Анри Леви винаги греши. Точно така той сгреши през 1999 г., след нападението на Дагестан от Шамил Басаев. Тогава Леви препоръча на Запада да признае легитимността на терориста Масхадов в Чечня. Същата глупава грешка той повтори и през август 2008 г., лично убеждавайки Михаил Саакашвили да разпали самоубийствена война срещу Русия. Останалото знаем. Най-смешното е, че Леви не иска да разбере, че политиката е наука, и тя, като всяка наука, трябва да се учи сериозно, иначе грешките са неизбежни, особено когато съзнателно преиначаваш мирни протести във война.
Смяташе се, че войната ще бъде спечелена за три дни. Но вече повече от три месеца няма никакъв прогрес, всеки ден войната струва на Франция 1 000 000 евро (цифрата озвучи френският министър на отбраната), НАТО бомбардира мирни обекти, училища и болници, наричайки ги “военновъздушни сили на Кадафи”. А тъй като целият този тероризъм не дава резултат, започват да правят така, както в годините на войната в Биафра - провокират геноцид, изпращат наемници, ангажират Международния наказателен съд. Такава ли е Франция: тя предпочита да избие всички либийци до последния, но не и да признае, че е загубила войната.
Пред африканските учени не стои въпросът кой е прав - Съветът или Кадафи, защото вече знаем колко струва международното правосъдие, което сега се изопачава грубо от редица страни на Запада. Това всъщност са същите онези, които седяха зад масата на конференцията в Берлин през 1884 г., разделяха Африка и решаваха съдбите на африканците. Днес те унижават Африканския съюз, тъпчат неговите решения и претендират за ролята на господари на африканските съдби. Когато лидерите на трите страни от Запада (САЩ, Франция, Великобритания) купуват колонки във вестниците във всички страни, за да обявят, че Кадафи е лош лидер на Либия, мисля, че това е храчка в лицето на всички африканци.
Да, нашите деди и прадеди са били примитивни, те не можели да разберат какво става, но ние учехме в същите училища, в каквито и европейците, и знаем същото, което и те, и не трябва да стоим в робската поза, наложена ни от Запада. Нашето мълчание ни обрича на беди. Трябва да вземем съдбата си в свои ръце, за да не ни натрапват никога повече своята воля нито французи, нито англичани, нито американци. Даже негативният опит в този смисъл ще бъде позитивен за нас.
За съжаление, вмешателството на Запада разруши постиженията на Либийската революция, за огромно съжаление, всички успехи на Кадафи са унищожени от вмешателството на Франция, която превърна мирните демонстрации в кървав метеж, точно така, както направи, ръководейки се от егоистичните си интереси, и в Кот-д’Ивоар.
Жан-Пол Пугала, писател и публицист, е роден в Камерун. Завършва в Университета на Перуджа - Италия. Професор по социология и геополитика в Дипломатическата школа - Женева. Директор на института за геополитически изследвания в Женева. Гражданин на Швейцария.
