Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2012 Брой 1 (2012) Нова руска приказка

Нова руска приказка

Е-поща Печат PDF

Повече от месец мина от изборите за Държавна Дума в Руската федерация, но в медийното пространство продължават да изобилстват анализи на политически наблюдатели от целия свят. Даже някои държавни мъже, че и жени, съветват да се отменят изборите и да се насрочат нови. (Помним нашите „избори до дупка”, нали?) И все пак в какво се крие небивалият интерес от страна на истински приятели и „партньори”?

Освен добрите попадения, направени от анализатори на страниците на в. „Нова Зора”, мисля, че следва да се добавят и други моменти. В анализите преобладава тезата, че на света има четири мащабни политически субекти - САЩ, Китай, Русия и с доста условия Европейският съюз. А международното задкулисие има интерес да създаде условия за режисиран хаос от Северна Африка, през Близкия и Среден изток и така до границите на Китай и Руската федерация. И дори най-добре ще е основните конкуренти Китай и Русия сами да се елиминират (както навремето Русия воюва с Германия два пъти в рамките на някакви си сто години). Но тъй като те не показват подобни намерения, в тези страни на власт трябва да се качат “правилните” елити. Накратко – в Китай подобна мисия е невъзможна. Остава Русия – „снежна революция”, или пък разправа с „недемократични” режими. Следва да се добави и че завоюването на ресурси в Близкоизточния регион от страна на САЩ минава през елиминацията на един от двата големи играчи, и по-удобният е Русия.По вече познатия сценарий от Северна Африка първоначалната стабилизация се постига чрез взривове и снайперисти по покривите. Услужливи медии приписват жертвите на „кървавите” управленски режими, подпалва се искрата на гражданското недоволство, за да изкара народа на улиците. После вече си има хора за всичко...
На пръв поглед по странно стечение на обстоятелствата митничарите във финландското пристанище Котка откриват в трюмовете на кораб, пътуващ от Германия до страна от Източна Азия 160 т експлозив, а за да се завоалира скандалът, бяха добавени и 69 ракети „Пейтриът”. Странно се мълчи за впечатляващото количество експлозив. Първо, най-прекият път за Източна Азия никога не е минавал през Финландия. Второ, в сайта на Генералното консулство на Финландия в Санкт Петербург, в обяви, приканващи за екскурзии в Петербург, е направено предупреждение: „съществува опасност от случаен тероризъм”. Откъде финските дипломати имат тази информация? Осведомено ли е с руското министерство на външните работи? Има ли връзка това с митингите на руската опозиция на 10 и 24 декември? Много и все неудобни въпроси. На 13 декември корабът „Тhоr Liberty” напуска Германия и акостира в пристанище Котка... Сценарият е ясен и отработен, но по всяка вероятност и руските служби за сигурност блестящо и адекватно са реагирали този път на подобни “патриотични игри”. И нещо много важно - много хора, облъчени от пропагандата, веднага асоциират думата „сталинизъм” с формулата „Сталин-Берия-ГУЛаг”. Без да влизам в известни подробности, ще кажа, че за преобладаващото мнозинство руски граждани сталинизъм е всъщност вяра в собствените сили като страна и отделна цивилизация. Що се отнася до лагерите, руското общество вече разбра кой, защо как и кога ги организира. И с каква цел...
Днес има много признаци, че новото руско ръководство, обединено около личността на Владимир Путин, е поело реално, а не чрез декларации и „конституционни” права, към търсене на широка подкрепа от народа, така че той да има решаващ и силен глас за съдбините на страната. Ето я главната причина за силния либерален вой от някои кръгове в страната и вън от нея. Разбира се, този процес няма да бъде нито лесен, нито кратък, в известна степен навремето Сталин успя, но народът не го разбра, защото терминологичният апарат на марксизма не беше съответстващ. На вътрешнополитическата сцена в Русия обаче днес излиза „колективният” Сталин, който лесно не може да бъде елиминиран. На тази основа се крепи възраждането на руската държава и суверенитет и концепцията за обществена сигурност. Някои стъпки вече са направени с Митническия съюз и Евразийския проект. Мисля, че това е главната причина, поради която всички погледи и днес са отправени към Русия. Тя е единствената страна в света, която може да положи в основата на отношенията справедливостта.
Моята лична прогноза е, че вероятно в тази посока ще се развиват вътрешнополитическите отношения в Русия през 2012 г. Би следвало да се направят и някои предположения в международен план. Иранската „пушка” която виси на глобалната сцена още от първото действие, т.е. отдавна, вероятно ще гръмне... Ако не стане до броени месеци (за времето, в течение на което се очаква Иран да придобие самостоятелно ядрено оръжие), глобалната война или ще се състои като ядрена, или ще се отложи. Военните действия против Иран биха продължили не повече от средата на есента (започват президентските избори в САЩ). Кръгове около сенатора Маккейн ще се постараят да дискредитират Обама, както го направиха през 2008 г. с войната с Грузия.
Повод за военни действия против Иран могат да станат разменени ракетни удари с Израел. Замяната на едни проамерикански режими с други проамерикански, но със силен шериатски привкус - нов „Арабски халифат”, ще бъдат движеща сила за напрежението, и спасителен пояс за американската икономика. Военните поръчки в САЩ са скелетът на американската икономика. Освен това безвизовият режим между Грузия и Иран може да послужи и като възможност за проникване на ресурси, способни да дестабилизират обстановката вътре в Иран. Колкото и да се стреми да използва други страни в качеството на „партньори” (по подобие на Франция и Великобритания в Либия), армията на САЩ ще трябва все пак и сама да се бие. Удобни и реални плацдарми се оказват Турция и Грузия. Грузия ще удвои присъствието си в региона с военен контингент, без да е участничка в Алианса, военната й инфраструктура е възстановена след войната през 2008 г. от небезизвестната фирма „Халибъртън”. Само за месец ноември Грузия беше посетена от шефа на НАТО Расмусен, командващия ВМФ на САЩ Рей Мабус, също така заседава комисията НАТО – Грузия и т.н. Нека не забравяме, че в навечерието на 08.08.08 г, Грузия беше посетена от Държавния секретар на САЩ тогава Кондолиза Райс, а грузинската върхушка е наясно, че за да оцелее, трябва да е впрегната в колесницата на НАТО. Само че не отчита как евентуална вълна на шериатска ненавист може да връхлети Грузия като страна-съюзник във войната срещу ислямския свят. Пакистанските ракети могат и да не стигнат до Америка, но Грузия е напълно в обсега им. Пък и САЩ са свикнали да си намират приятели за... еднократна употреба. Важното е да се върши работа.
Както се казва, да се готви българският елит - да бъде употребен и изхвърлен. Какво да се прави, такава е съдбата на американските сателити!
За началото на войната може би ще разберем, когато Русия, усещайки нейното огнено дихание, под една или друга форма, ще въведе ограничен контингент на територията на Южна Осетия и Абхазия. С ракетния си чадър ще защити Кавказкия регион, не без подкрепата на Армения и Азърбайджан. Подобни твърди мерки може би ще наложат рокади в новата руска власт. Възможно е за премиер на мястото на Дмитрий Медведев да бъде назначено друго лице, с по голям опит по въпросите на сигурността, като например Сергей Иванов...
След 2012 г. светът вероятно ще влезе в период на стабилизация на основа на достигнати геополитически позиции, който ще продължи около десетилетие. Все пак ще трябва да се ближат раните на икономическата рецесия и да се решават възникнали екологични проблеми.
Къде сме ние? Засега в апендикса на историята... Ако се възпали, оперират го! Пък и каква е съдбата на страна, която не иска да твори своята история? Светът ще живее без апендикс, бил той здрав или възпален... И никой няма да забележи, бъдете сигурни. В навечерието на Нова година премиерът Б. Борисов, в свободно от “мачлета” време, заяви, че обединена Европа трябвало да има обща армия, полиция и още там каквото се сетите... Той може и да не знае какво прави, но това е пробата за поносимост към упойката, която ще ни бъде поставена за операцията по превръщане на страната ни от държава в територия.
Според Тойнби, единението на Запада е признак на упадък. Всяка цивилизация, губейки своите сили, се стреми към „универсална държавност”. “Случаят Гърция” е ярък пример за лицемерната европейска солидарност. Европейската общност е само формалност, на практика върви към своя упадък и естествен край.
Щом така ни харесва, нека си мълчим. Сегашното управление е опасно не само за народа, но и за елита. „Глобална България”, която управлява страната в интерес на международното задкулисие, чрез Борисов и компания, е сред големите виновни за тежкото състояние на националното стопанство към настоящия момент. Международното задкулисие явно е минало към директно управление на нашата страна. Затова т. нар. партия ГЕРБ създава впечатление на група по интереси, а не на автентичен партиен субект. Вероятно е направена оценка, че за България са изчерпани всички възможности да се манипулира народът чрез досегашните политически субекти. Очаквам да се отиде към още по-твърдо управление, като общественото мнение се подготвя за това чрез създаване на атмосфера на несигурност и безвластие (палежи на автомобили например). И така народът „сам” да поиска твърдата ръка. Какви са пътищата за излизане от това положение, вече е въпрос на много дълъг разговор. Но той е неизбежен.

 

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар