През изминалите над 20 години от разделната 1989 г. излязоха повече от десетина книги за Никола Вапцаров. Това показва значимостта на един голям български поет. Сред авторите има и лица, които за да обслужат чужди намерения и да задоволят собственото си тщеславие и меркантилност, се опитаха да преиначат смисъла на неговите послания, да омаловажат или опорочат в човешки или политически план неговите възгледи за света, човека, природата, обществото. Колко са успели, показва времето и отношението на мнозинството от българите, както и на читатели и ценители на творчеството на Вапцаров по света!
Така се случиха обстоятелствата, че се преплетоха житейските ми пътеки с двама от тях – крайни “ценители” и “оценители” на живота и поезията на Вапцаров. С Марин Георгиев следвахме по едно и също време, но по това време бяха и Борис Христов, Таньо Клисуров, Паруш Парушев, Анчо Калоянов... След 1989 г. не сме се виждали. Срещнахме се преди 5-6 години, когато ми се обади и потърси архивни материали за Теодор Траянов. Тогава в разговора му казах, че книгата му за Вапцаров е най-голямата му грешка в живота, но след реакцията му разбрах, че съм се изразил меко и неточно. С Тодор Балкански общувам от десетина години, чуваме се и сега. Когато събираше материали за книгата си за Методи Шаторов, ме е питал за много неща, давал съм му отговори, показвал съм му архивни документи. Той също ми е давал книги, издадени в Югославия и Македония. Въпреки това не се съобрази с повечето обяснения и документи и написа спорни и неверни неща относно дейността на Шаторов в България. Казвал съм му и отрицателното си мнение относно книгата му за Вапцаров. Що се отнася за М. Георгиев, следва да кажа, че авторитет като Чавдар Добрев обосновано разбива измислиците и фалшификациите в своята “Книга за Вапцаров”.
Наскоро излезе още една книга – “Никола Йонков Вапцаров – Моряка”, в ИК “Стено” – Варна. Авторът е проф. д-р на психологическите науки, капитан 1-ви ранг о.р. Илия Пеев. Малко странно, но този морски офицер и човек е роден в планинското село Жребичко. С него сме приятели от детинство. Спомням си, че бях се уволнил от казармата. Той ми каза, че е приет в Софийския университет – българска и руска филология, както и във ВВМУ във Варна и се колебаеше. Не помня какъв съвет съм му дал, но той избра ВВМУ и това беше правилният избор. Завърши, служи в бойния флот, стана преподавател във ВВМУ. Виждахме се рядко, но знаех, че каквото и да прави, го върши добросъвестно и компетентно. Той е изключително човечен, честен и открит. Тези негови качества намират пълно покритие в подхода му към темата на книгата. Принципната му позиция и високата обща и професионална култура личат и при подбора на фактите, при търсенето и употреба на архивни документи, както и при анализи и съпоставки с творби на други автори, писали за Н. Вапцаров. В книгата са проследени и обяснени мотивацията на Вапцаров по време на учението в Морското училище, образа на Вапцаров в спомени на негови колеги от училището. Направен е анализ и са дадени обяснения и тълкувания на ръкописното наследство на Вапцаров, съхранявано в музеи и архиви.
В книгата си Илия Пеев анализира и една неразработена подробно от други автори тема за “духовната връзка между човека и морето, човека и машините в поезията на Вапцаров”. По същество той прави един психографски портрет на поета. На базата на тези аналогии се ражда и едно предложение за учредяване на Международна морска премия на името на Никола Вапцаров, която да се дава на морски университети и на преподаватели за високи резултати при подготовката на кадри. Предложението е изпратено в Международната морска администрация в Лондон, публикувано е и в книгата.
Макар да не си позволява никакво политизиране и да следва логиката на научния анализ на факти и документи, Илия Пеев си позволява и едно дръзкf предизвикателство. Той прави сравнението, чe 2009 година е обявена от ЮНЕСКО за година на Н.Й. Вапцаров по повод 100 години от рождението му. Тя е обявена и за година на астрономията по случай 400 години, откакто Галилео Галилей е насочил телескопа към звездите. Илия Пеев обобщава - “...това са двама човека, които разбиха границите на стария свят и откриха нов начин на мислене и една нова духовност, основана на вечния стремеж на човека към свобода и действие...”. Авторът предлага, както той пише, “предизвикателно правя послание към българските държавни институции да направят това, което папа Йоан Павел Втори направи през 1992 г., официално признава греха на църквата и се извини, че осъждането на Галилео Галилей е било грешка. Нека подобен акт да бъде извършен и към разстреляните на 23 юли 1942 г. Никола Йонков Вапцаров и неговите другари!?”
