4 януари 2012 г. - 134 години от Освобождението на София от турско иго
Слово на Любомир Коларов, председател на фондация „Героите на България” и сдружение “Александър Невски”, по повод годишнината от освобождението на София от турско иго
Драги съграждани, скъпи приятели, уважаема госпожо Фандъкова – кмет на нашата столица,
Приемете най-искрените ни поздравления послучай 134-ата годишнина от Освобождението на София от турско иго. Да си тук, в този ден, е не само проява на патриотична памет и обществен морал!
Да си тук, днес, пред този славен паметник, е най-вече израз на почит и признателност към подвига на легендарните воини от Шипка, Плевен, София и Шейново, към гренадирите и казашките ескадрони на генерал Гурко, освободили столицата в онзи зимен ден на 1878 г. Благодарение на чутовния героизъм на руските войници и българските опълченци през горещото лято на 1877 г., турската армия на Сюлейман паша не успява да се съедини с тази на Осман паша в Плевен. През ноември в обсадата се включват и армейските части на ген. Гурко, затваряйки окончателно западния район на обсадния пръстен. Осман паша се предава.
Сурова снежна зима обхваща Балкана. Мнозина от офицерите в Генералния щаб на на руската армия са за прекратяване на военните действия до пролетта. Генерал Гурко е на друго мнение. „На какво разчитате, за да преминете тези заледени снежни планини?“, пита генерал Гурко княз Николай Николаевич. „На българите“ - е отговорът на освободителя на София. И българите не го подвеждат.
На 23 декември (по стар стил) или 4 януари (по нов) руските войски влизат в София. На Нури паша е заповядано да опожари града и само енергичната намеса на италианския, френски и австрийски вицеконсули спасява София от изпепеляване. А 16-те бесилки от Долни Богоров до „Света София“, по които висят телата на българските патриоти, свидетелстват за робската същност на османското правосъдие. След победата на ген. Гурко при София, турската армия е деморализирана.
На 9 януари е последната решителна битка при Шейново. И отново в нея участват и нашите опълченци, прекарали жестоки ледени дни на легендарния връх. При Шейново слага оръжие и Вейсал паша. Пътят към Одрин и Цариград е открит, но в Босфора навлиза английската ескадра.
След славните победи следват трагични страници от разкъсването на Санстефанска България ... Историята трябва да се помни. И да се тачат онези, които останаха в нея с героизма си.
Използвам случая да благодаря на Софийски общински съвет и лично на г-жа Фандъкова за съпричастността към предложението ни за паметник на Освободителя на София – генерал Гурко, и да приканя всички родолюбиви българи и особено софиянци за участие в това благородно дело!
Ще завърша с призив към всички политически сили, към всички граждани на София – да обединим усилия, за да направим нашия град европейска столица на културата.
Честит празник, дами и господа!
