• БПЦ – колективната жертва на новия цивилизационен избор
На фона на огромното обедняване и лумпенизиране на народните ни маси, на глада, ровенето в боклукчийските кофи, на отчаянието и самоубийствата, на фона на това, че сме най-изостаналата страна в ЕС, че контрабандата не скрива наглата си муцуна, че полицейщината ликува в най-показното си тържество, днес в България все по-недвусмислено се разиграва осъществяването на новото издание на уж отминалия църковен разкол! Този път той идва от политическите върхове и от хората, които направляват основните медии.
В едно и също време православната ни църква, според тях, се оказва обиталище на всички обществени грехове: поповете, особено висшият клир, тънели в разкош и богатство; карали най-скъпи превозни средства и носели богохулни накити; не раздавали милостиня на бедните, а гле дали да уреждат единствено личния си бит; отдавали се на различен вид удоволствия, включително и плътски, което не съответствало на сана им; църквата събирала вярващите в името на остарялата идея за съборност, докато вярата се намирала в сърцето на всеки отделен човек – любима теза на д-р Константин Тренчев, един от най-лукавите критици на Православната ни църква. Тази мисъл, както е известно, има две разклонения: на протестанизма или на атеизма.
Мотиви и факти за дискредитиране на БПЦ
В център на атаката срещу БПЦ и православието каоизповедание се превърна изваждането на досиетата на владиците – членове на Светия синод.
През последните дни медиите раздухаха до огромен обществен скандал факта, че повечето от владиците са имали контакти с ДС от времето на социализма. Това се преумножи и представи като позорящо църквата и личността обстоятелство. Възползвайки се от клаузи на злополучния Закон за досиетата, приет от предишния парламент, днешните властимащи побързаха да го използват и за вътрешна дестабилизация на БПЦ, да го интерпретират като лустрационен, за да могат да осъществят няколко важни цели с пряко отношение към българското бъдеще, поставени на дневен ред в плановете на задокеански централи.
Първо, православието в България да бъде решително отслабено, което е предусловие за нов тип духовно строителство у нас в полза на други религиозни и религиозно-сектантски общности. Известно е, че част от българската олигархиая и политическата ни класа вече не скриват ангажиментите си към протестантството, католицизма и различни секти с произход от САЩ, че сред политици от всички „правилни” партии могат да се срещнат високопоставени „братя строители”.
Второ, обществото, чрез могъщите механизми на медиите, да бъде настроено отрицателно спрямо БПЦ и нейното ръководство, в резултат на което да бъде обезсилена още повече националната държава, все в името на новия световен ред, въдворяван от елита на САЩ и Западна Европа, сиреч от хора с друго вероизповедание. Това по замисъл би трябвало да предизвика движение за повсеместно гонение на свещениците от всякакви рангове, под девиза, че са били агенти на ДС, да се внушава, че така православието ни щяло да се пречисти и прогони дяволите – атеисти. Намерението е, народът, превърнат в тълпа, организирано да бъде манипулиран. Да бъде убеждаван, че тези свещеници, припознали властта и държавата на социализма като укрепващи Отечеството ценности, воювали срещу попълзновенията на други църкви към българския духовен мир, са най-обикновени доносници и безбожници, макар облечени в раса и носещи инсигнии. Неслучайно бяха „разконспирирани” връзките с ДС и на възлови фигури от други вероизповедания. Така българската държава вече няма да може да бъде информирана достоверно в каква насока евоюлират различните верски общности на наша територия.
Освен това докато католическата църква воюва за световна империя на Светия Папа, православието, от неговото създаване, всякога е поддържало тесни връзки с държавната власт и е работило за благополучието на властелина, императора, царя, върховния ръководител. И през социализма БПЦ направи много, за да бъде държавата силна, за да се укрепва държавността у нас и зад граница. Да, редица актове в полза на България, държавата провеждаше с помощта на БПЦ и най-вече висшия клир. Историческа е ролята на православната ни църква и специално на митрополит Симеон в борбата срещу опитите за разкол на задграничните ни епархии в полза на фалшивата теза за македонизма. Например в Канада е трябвало да се преодолява дейността на общо четири македонски църкви, три от които в Торонто. Църковните домове в САЩ, Канада, Австралия, Англия, Франция, Германия и другаде бяха и местата, на които българските емигранти можеха да общуват помежду си да пазят българския си корен. А може ли да се пренебрегнат неделните училища към задграничните ни църкви, които учеха на родолюбие българските деца? Не е тайна, че вестници и списания, не само религиозни, се разпространяваха на Запад чрез институцията БПЦ. И това ли е „донос”, и това ли е служене на „тъмни, на дяволски сили”?
Спекулира се и на тема „атеизъм”. У нас никога през социалистическия период т. нар. атеисти не са прибягвали към терор и разрушения на църкви, както това става в Русия след Октомврийската революция. С изключение на 50-те години, никой реално не е преследвал хората заради религиозните им убеждения. Напротив, БПЦ е получавала сериозна материална подкрепа от държавата, с престижна роля в християнските празници и честването на Деня на българските първоучители Кирил и Методий. Тогава бяха публикувани няколко превода на Библията, българската историческа наука с огромно уважение пишеше за приноса на БПЦ през средновековието, Възраждането, през новото време на 20 век, за спасението на евреите, и пр.
Със съдействието на българската държава бяха осигурени най-добрите български и чуждестранни специалисти и с тяхна помощ бяха възстановени, реконструирани и обновени в целия им православен блясък десетки манастири, църкви, икони и църковна утвар, които остават в наследство за поколенията.
В този момент, когато членовете на Светия синод са заливани с медийна чернилка, искам извън примера с владиката Симеон да отбележа и направеното от митрополит Кирил за спасението на Зографския манастир в началото на 80-те години на 20 в. Тогава, със съдействие на държавата, но и с активността на Негово Високопреосвещенство Кирил,бсе осуетено подготвеното отнемане на Зографския манастир от Румънската православна църква. Българската държава създаде най-добри условия за съществуването на светата обител, възстанови 240 икони, допълни и обнови библиотеката, ремонтира напълно южното крило, насити със съвременни технически и материални средства стопанството на тази българска светиня.
Трето, основната задача на новия цивилизационен избор е БПЦ да бъде противопоставена, и то в недалечно бъдеще, на най-големия православен форум в света – Руската православна църква. Затова от медиите се внушава идеологемата, че висшият ни църковен клир се бил заклел във вярна служба на руснаците и КГБ и че по цяла година йерарсите са карали школовка в московските специализирани учреждения на тайната полиция.
Четвърто, случаят се използва за ново демонизиране на органите на сигурността в НР България, но и за представяне на социалистическия период като национална катастрофа. Налага се схващането, че всяко сътрудничество с бившата ДС е било равно на национално предателство и етическа разруха. За съжаление, кампанията срещу устоите на БПЦ, която се ръководи непосредствено и без съмнение от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, този път нанася тежък удар не върху БСП, а върху основния стълб на българската държавност - православието и Българската православна църква. Пошлото е, че Закона за досиетата, приет от Тройната коалиция и иницииран от депутатите на БСП, се оказа по същество Закон, обслужващ не български, а чужди интереси. Закон, който по специфичен начин противопоставя българи на българи.
Аз отдавна пиша, че в новите демократични условия БСП е задължена да определи дефинитивно себе си като национална партия, да систематизира националните си приоритети и отношение към националната държава. Сергей Станишев на последните два партийни конгреса постави въпроса за националния облик и характеристики на соцпартията, което е стъпка в правилна посока. Но той не отиде по-нататък в разработка и определяне на мястото на българската левица в дейността й като ангажиран и отговорен национален фактор. Това с огромна сила се отнася до формулиране на балканската политика на БСП, до отношението й към все още подлагани на полемика исторически и културни проблеми от българското развитие. Изработването на такива национални критерии е особено нужно понастоящем когато България е член на Европейския съюз и би трябвало - в рамките на съюза - да защитава не само общоевропейски блага, а и националните интереси.
Време е БСП да изрази далеч по-ясно позицията си към световната политика за ликвидиране на националните държави. Вероятно липсата на национална стратегия и изоставането с изработване на модерните аспекти на националната идея довежда до това, че и по време на тройната коалиция (с участието на БСП) българските политици, в отличие от полските, чешките или унгарските политици, твърде раболепно изпълняваха всяко указание, даже и неразумните, на брюкселските чиновници. За БСП и българската левица е гибелно да отлагат в десетилетията този съдбовен проблем в битието на соцпартията като национално определяща сила. Отлагането спомага и за свиването на нейното влияние, на електоралната мощ въобще на левите сили.
Ярък пример в подобен аспект са двата най-големи провала на БСП от последните 6-7 години. Единият е свързан с участието на депутатите от БСП в подготовката и приемането на Закона за досиетата, който, както днес виждаме, е насочен не само срещу социалистическа България и нейните кадри, а удря в сърцето и Отечеството, неговата история и суверенитет. Вторият, не по-малък провал, е приетата антинационална „Декларация, осъждаща опита за насилствена асимилация на българските мюсюлмани” (11 януари 2012).
Антинационалният характер на една парламентарна декларация
Тази декларация има двегодишна история. Тя беше подготвена в предишни варианти от Иван Костов, който залага като политик на антикомунизма, русофобията и заличаването профила на националния тип българска държава. Като премиер, чрез работническо-мениджърската приватизация, той показва, че в неговите основни идеологически тезиси могат да бъдат открити икономически съображения, а защо не и корупционни практики. Така че на Иван Костов трябва „да благодарим” за внасянето на този текст в парламента. Но трябва „да благодарим” и на националния нихилизъм и безхаберие на народните представители, главно от ГЕРБ, на сателитните му „независими” депутати и на парламентарната група на Синята коалиция. Няма как този акт да не бъде приветстван и солидарно гласуван и от народните представители на ДПС.
Макар в преамбюла на декларацията да се говори „за опита за насилствена асимилация на българските мюсюлмани”, в съдържателната част се формулира без нюанси следното: „осъждаме категорично асимилационната политика на тоталитарния комунистически режим спрямо мюсюлманското малцинство в Р България, включително и т. нар. „възродителен процес”.” Поразява ме как е възможно български депутати да твърдят, че през периода 1944-1989 г., и по-конкретно, през т. нар. възродителен процес, мюсюлманите в нашата страна са били асимилирани. Известно е, че тъкмо през този исторически период българските граждани с турски произход за първи път усетиха полъха на една нова цивилизация и култура; за първи път се създаде масово турска интелигенция; за първи път заработиха турски театри, естрадни колективи, фолклорни ансамбли; за първи път се утвърдиха имена на турци с големи приноси в науката, културата, образованието, медицината, техническите науки. И по време на възродителния процес в никакъв случай не са правени „опити за насилствена асимилация на българските мюсюлмани”, камо ли те да бъдат „асимилирани”. Декларацията нарушава грубо и приетите нормативи в Р България, според които у нас няма „мюсюлманско малцинство”.
Неправомерно е формулиран текстът на т. 2, в която изселването на 360 000 български граждани в Турция се обявява за „форма на етническо прочистване”. Странно е защо авторите на декларацията са пренебрегнали факта, че тогава Р Турция отвори границите си за свободно изселване на хората, които считат себе си за етнически турци. Дори и това обстоятелство потвърждава тенденциозната антибългарска насоченост с нарочното вмъкване на термина „прочистване”, което за зложелателите на Отечеството ни на следващия етап би могло да бъде третирано като „геноцид”.
Разбираемо е, че г-н Иван Костов, който с различни свои действия сам се разграничава от мисленето на българина и българския народ, желае да противопоставя непрекъснато нашите сънародници едни на други. Това е печеливша карта за него. Но защо лидерите на ГЕРБ Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Красимир Велчев се включват в този хор на клеветата, в този донос срещу България? Как е възможно и те да искат съдебно дело, подготвено от перестроечната номенклатура на БКП относно т. нар. възродителен процес, да бъде възобновено, при положение, че то е скалъпено, отражение на вътрешните борби в компартията след 1989 г.? Особено като се има предвид, че българският съд по същество определи неговата несъстоятелност. Ето го и текстът на т. 3 от декларацията: „Призоваваме българското правосъдие и Главния прокурор на Р България да направят необходимото за приключване на делото срещу виновниците за т. нар. „възродителен процес”. Опитът той да се покрие с давност, прехвърля вината от конкретните виновници върху целия български народ.” Моето обяснение за форсираното приемане на декларацията, след като тя е подготвена в течение на две години, се състои не само в качества на отродителската психология и манталитет, а и в своеобразна „помощ”, която нашият политически елит оказва в момента на намиращата се в затруднено положение Турция. След като парламентите на няколко европейски страни, започвайки от Франция, приеха закон за арменския геноцид, някои дьонмета трябваше да докажат, че и турците са жертва поне на асимилиране.
Но най-абсурдно е, че депутатите от “Коалиция за България”, са заели крайно противоречива, конформистична и страхлива позиция. Съжалявам, че това трябва да го кажа аз, членът на БСП, бивш член на висшето й ръководство и неин депутат. Решителното мнозинство от депутатите на КБ са отсъствали на въпросното заседание. Засега не е ясно дали това е било случайност, или изпълнение на инструкция, което е по-възможният вариант.
От КБ са присъствали в залата едва шест души, като трима от тях са се присъединили към „петата колона” на отродителите. Добре е да се запомнят имената им: Петър Курумбашев, Миглена Плугчиева и Димчо Михалевски. Ще ми се да вярвам, че Миглена Плугчиева, като неотдавнашен посланик в Западна Европа, се е поддала на комплекса, описан от Добри Войников – „Криворазбраната цивилизация”. Петър Курумбашев и пред тв-екрана заяви, че не изпитва никакво смущение, вероятно е горд с постъпка, която едва ли само за мен е непростима и безсрамна. Колкото до Димчо Михалевски, ще ми се да вярвам, че е допуснал „техническа грешка”, защото той ли, роденият в Кърджали, не знае каква е истината и как тя трябва да се защитава?!
Парадоксът се състои в това, че Изпълнителното бюро на БСП, под ръководството на Сергей Станишев, още на 15 март 2010 г., след докладна записка, внесена от член на бюрото, по повод готвената от Иван Костов декларация за възродителния процес, е взело решение да реагира остро на тази антинационална инициатива и съответно на пленум на Националния съвет да бъде приета позиция на парламентарната група. Както проличава, депутатите от “Коалиция за България” вече се разграничават от становището на Сергей Станишев, те грубо са нарушили решението на бюрото на БСП, за което би трябвало да понесат санкции.
Тези неща ги споменавам и във връзка с изреченото от мен за нуждата от национална политика на БСП, от допълнително изясняване и формулиране профила на партията като национална. Ако имаше ясно изработени възгледи и критерии в този аспект, едва ли депутати от КБ можеха да си позволят действия, които злепоставят БСП и левицата за много години.
Докато БСП и българската левица не приемат за равнопоставени принципа на интернационализма и принципа на националната кауза, те няма как, в един или друг случай, да не допускат сериозни грешки и исторически простъпки, които раняват родината.
Препъникамъкът на новия цивилизационен избор
Но да се върнем към новото издание на войната срещу БПЦ. Подобен репертоар, като този, с който ни занимават медиите, но в по-различен словоред, ни се поднасяше и по време на “нежната революция” след 1989 г. Тогава инициативата, оглавена от един лъжевладика – бивш атомен физик, поне привидно, идваше от миряните и разкаялите се “чистоносни” свещеници, които ругаеха комунизма и комунистите и настояваха да се върнем към праведността на православието преди 1944 г. Караниците обаче бяха за църковни имоти и за свещоливницата - кой да ги притежава и кой да иждивенства от тях. Тогава, макар и поддържан от властта, разколът не успя да постигне целите си. Синодът удържа победа над правителствената бюрокрация и синдикалните лидери. Още през онези дни обаче беше ясно, че загубилите битката няма да се примирят, че ще съберат остатъците от своята разбита армия и отново ще потърсят генерален реванш.
И ето, дойде времето на генералния реванш, и то съвпадна с началото на второто десетилетие на 21 век. С нова идеология, събрана в концепта, издигнат за първи път от бившия президент Петър Стоянов: за новия цивилизационен избор на България!
Логично беше, след като българската държава променя радикално вектора на националния ни развой и политика, да открие в православието задържащ, смущаващ фактор на новата историческа ориентация. Защото каквото и да бъде сторено, каквито и реформи да извърши Светият синод, Българската православна църква остава свидетелство за разликата между православната вяра и католицизма и протестантството. Тя недвусмислено доказва, че принадлежим към културния ареал на Византия - този на Източна Европа, че тези връзки са се развивали в течение на много векове. Още от Средновековието БПЦ има най-тесни контакти с руските православни кръгове. Ние, българите, сме дали четмо и писмо на руснаците, дали сме им видни архиереи. Но и те са оплодотворявали пътя и смисъла на българското православие. Дори и днешните отношения между Българската и Руската православна църква няма как да се харесват на победилите в политически план идеолози на новия цивилизационен избор.
Картаген трябва да загине! И рицарите на чуждата вяра ще направят всичко, за да размият православието във влияния, идващи от католицизма и протестантството, те ще противопоставят българската на руската църква, предизвиквайки конфликти между тях, после ще поискат българската църква да извърши втори разкол - този път в общото семейство на световното православие!
Не че в българската православна църква не растат бурените на пороци, не че тя е белязана със знака на безгрешност. Не че няма между свещениците мишкоеди и „православни скотове”... Не и не! Въпросът е защо сега толкова силно се развълнуваха от морала на православните ни архиереи люде, които винаги са поставяли политиката пред църквата?
Защо не се вдигнаха, когато български синове мряха мърцина в Ирак? Защо не бият камбаната на тревогата, когато от икономическата криза извличат баснословни печалби олигарсите ни, най паче банкерите, а народът тъне в непрогледна мизерия? Защо не направят сравнение между “разкоша” и “луксозните автомобили” на нашите архиереи с този на католическите епископи - духовни лидери на Европа и света от папските предели? Защо не надникнат в скандалите около банките на католическата църква и различните афери от финансово, сексуално и масонско естество?
Защо не разкажат дали главните пропагандатори и организатори на световната икономическа криза, тези от лабораториите на крайния либерализъм, не са праведни протестанти или най-малкото католици; дали голямата част от тях не са членове на секти, които поначало подриват християнството?
И питам: коя сега е по-значимата опасност? Да се води битка за незабавно “пречистване” на православната ни църква, или да се вземат екстрени мерки срещу засилената инвазия в България на сектите, срещу нелегалните, полулегалните или напълно легалните, на ръба на криминалното деяние, постъпки на сектантските организации? Не е ли известно, че масово бедни българи и цигани се “покръстват” в сектантски църкви заради дребни или по-едри подаръци и подкупи? Не се ли знае, че Родопите, Чеч, Пиринският край, светини на българщината, се превръщат в земи за отвоюване от ислямските фундаменталисти, от уахабитите? Че млади българчета ги обучават в египетски и саудитскоарабски религиозни училища, за да завладяват отново съзнанието на българомохамеданите, че се подготвя отделяне на помаците в “нация”?
О, господата отлично знаят това! Но за тях е важно да се скарат православни свещеници с православни свещеници, да се вдигне българското население срещу православната църква, да се прогонят определени православни владици и обикновени свещеници, за да се настанят вместо тях „демократично” мислещите “десни” и антируски настроени служители на обновената по този начин БПЦ! Главното е всеки свещеник, получил образование в Руската федерация, поддържал връзки със Синода на Руската православна църква, да бъде “изчистен” от лоното на нашето православие. Защото такава е цената на новия ни цивилизационен избор. Защото това е реалният акт на разбиването и на световната православна общност.
Иначе много би могло да се спори доколко Българската православна църква е зависима от държавата и доколко фактически е отделена. Дали не е по-разумно днешната държава да трактува църквата като независима, въпреки скромната субсидия, която тя получава? Дали не е зловредно да се организират, и то от страна на светски мъже, бързи, мълниеносни, шокови реформи, след като по традиция църквата (католическата също) винаги е прибягвала до реформите с огромна предпазливост, предпочитала е бавните и дълбоко обмислените промени, архиереи са спорели дълго на знаменити събори по един или друг детайл от религиозната догма. В този смисъл само БПЦ би трябвало да реши дали иска или не да се откриват досиетата на нейните служители. Това би трябвало да е нейно право, което българската държава грубо й отне.
Лошото е, както вече казах, че определени кръгове от изпълнителната власт използват злополучно създадения от Тройната коалиция Закон за досиетата като клеймо и средство за репресия срещу отделни членове на българската национална общност; че все по-откровено разкритото досие започна да означава лустрация. Организаторите на новото издание на разкола се надяват да получат очаквания от тях ефект - дълбоко сътресение и обявяване на вътрешна война в Светия синод и в цялата православна църква, която да доведе до осъществяване на крупни цели и задачи, описани по-горе от мен.
Странно ли е, че премиерът Борисов, който толкова ожесточено се разграничава от Тройната коалиция, възприе без никакви забележки Закона за досиетата, в чието създаване имат “принос” почти изключително лидерите на БСП? Напротив, трактува го като лустрационен, без намеци и нюанси. Борисов успя да уволни хиляди социалисти от български централни и общински учреждения, а ето, председателят на Комисията за досиетата Евтим Костадинов – комунист отпреди 1989 г., виден социалист и член на ВС на БСП до встъпването му в новата длъжност на председател на комисията, не само че не е пипнат, но и се ползва с безспорен чадър от властимащите!
Защо? Защото и той е бил милиционерски офицер като тях ли? Защото е венец на велемъдрост, държавническа отговорност и интелигентност ли? И какво, светите отци бяха дадени на Костадинов за “разтерзание”, чийто живот, така или иначе, е посветен на партията, за която поетът писа, че е права, когато съгреши дори?! Още по-нелепо е да се обричат йерарсите на сиромашия, на сиромахомилство в епохата на дивата пазарна икономика. Що се отнася до битовите грехове на българското свещеничество, те са традиционни: препоръчвам на любопитните отново да се обърнат към знаменити текстове на възрожденската ни литература.
Идеята за небето и социализмът на 21 век
Аз самият трудно бих могъл да определя себе си за православен, който спазва стриктно църковните обреди и обичаи. Но като интелектуалец от левицата отдавна съм наясно, че грешка на Маркс и на други социалистически мислители е възприемането на идеологията на атеизма като структуроопределяща за принадлежността на личността към левите идеи и лявото движение.
Грешка е, че се подценява идеята за Небето като критерий за човешките дела, защото по този начин човекът попада в ситуация, която би могла да го изведе до “всичко е позволено”. Този тезис възприех от модерния философ и естетик Люсиен Голдман в негова разработка за Корней и Расин.
Според мен и Достоевски отправя критика в тази насока чрез легендата за Великия инквизитор в “Братя Карамазови”.
Когато подготвях преводната си книга със съждения на руските религиозни философи от края на 19 в. и началото на 20 в. За Ероса, се докоснах пак до тази проблематика.
А естетикът марксист Дьорд Лукач, личност със световен принос и авторитет, още през 1954 г. коригира традиционните постановки на марксизма чрез идеята си за сътрудничеството на левицата с католицизма и католическата църква, дефинирайки, че религиозните вярвания не са пречка за лявото мислене и лявата идеология на човека.
Пътят за модернизация на Латинска Америка и нейните революционни движения през 20 в. препотвърди категориалните заключения на Лукач. В този план идеологически трик е да се изравнява антирелигиозния поход на стария социализъм с новото възприемане и трактовка на религията и религиозната ориентация на социализма през 21 в.
За съвременния социализъм у нас православната църква, такава, каквато е, с нейните позитиви и негативи, е истинска опора на националния живот, на националната легитимност, на органичността на българския прогрес, на историческата памет, а и на нуждата от обвързаност на човека с Небето, с една по-висока духовна присъда и мярка, от морални ценности и натрупвания.
Тревожа се, че разколът на православната ни църква едва сега започва и задкулисните играчи тепърва ще вадят аргументи и ще развиват разрушителна работа. А силите на съвременното ни общество, на отделния индивид са вече твърде отслабнали, за да надделеят над другите сили, които според апокалипсиса са конници, воини на Антихриста. Дано поне този път не чуждопоклоничеството, не “криворазбраната цивилизация”, а чувството ни за българска принадлежност, за българска история и култура съумеят да свалят капюшона на палачите на българската нация и държавност. Дано!
