• Орден „Стара планина” като кучешка пържолка
На 24 август 79 г., при поредното си изригване, вулканът Везувий засипал със 7-9-метров пласт лава и пепел град Помпей, недалеч от днешния Неапол (в Южна Италия). Едва през 18 век били разкрити останките от мъртвия град, между които и овъгленият скелет на войник, затрупан от лавата, докато стоял на пост при градската врата. По този повод американският писател Марк Твен, който през 1867 г. посетил Помпей, отбелязал в книгата си „Глупаци в чужбина”: „Нека си спомним, че той е бил войник – не полицай – и да го възхвалим. Останал е, защото е бил войник и воинската доблест му е забранявала да побегне. Ако е бил полицай, също е щял да остане, защото не би имало кой да го събуди”.
Никъде в демократичния свят не обичат полицията, а просто се боят от нея. Само в България я възпяват с химни като „Родната полиция ни пази”, макар нерядко полицаите да са ортаци на бандитите или в най-добрия случай регистратори на престъпленията.
След самоубийството (със собствения, или със служебен пистолет?) на неизвестно защо върнатия за допълнителен оглед у дома му Стойчо Стоев – Чочо, обществените съмнения относно действията на пернишката полиция по случая Мирослава Николова се сгъстиха. Първоначално от БОП твърдяха, че тя може би си пие кафето в чужбина, после, че Стоев си е признал за отвличането и удушаването на 17-годишната девойка от Перник, без да проявява никакво разкаяние. Впоследствие някои медии тиражираха версията, че истинският убиец е Марио Любенов - Заека, който с купена „жълта книжка” се е уредил на 4-ти километър в София... Циркулира и слухът, че има замесен трети съучастник, който е трябвало да бъде посредник при предаването на откупа.
Каквато и да е истината, как престъпник и психопат като Стоев е оставен да се добере до огнестрелно оръжие и да се гръмне в собствения си килер? И то в присъствието на прокурор? Понеже МВР и иначе словоохотливият министър Цветанов не дават никакви смислени отговори, слуховете ще се множат, а истината ще се покрива, както Помпей, с вулканична пепел.
Нито прибързаните хвалби, нито закъснелите упреци на премиера Борисов към (не)професионалистите от полицията могат да разсеят тежките съмнения за съучастието на поне един полицай в това престъпление. Най-добрият свидетел и обвиняем е мъртвият, понеже така спира да се размотава кълбото на разследването и то отива „към дело”. Очевидци на огледа в дома на Стоев твърдят, че арестантът е бил без белезници; че са чули три изстрела в мига на неговото самоубийство... Вярно е, че ако беше останал жив, „психопатът” Стоев можеше да бъде освободен под гаранция от милостивия съд, поради недостиг на доказателства или наличието на смекчаващи вината обстоятелства. В най-лошия случай щяха да го пратят в лудница, подобно на норвежкия убиец Андерш Брайвик, но тогава може би щяха да лъснат потайностите на МВР. Сега, по каквито и версии да продължи разследването, налице са два трупа, които няма да проговорят: на Мирослава Николова и на Стойчо Стоев. Впрочем, ако не беше едно куче спасител от БЧК, Мирослава нямаше да има и гроб, на който да плачат нейните близки и приятели. Това е горчивата истина: един пес свърши работа, колкото цялата пернишка полиция. Както каза премиерът Борисов „едно куче, за радост, успя да намери трупа”. За радост на кого? На близките на убитата Мирослава, или на властта? Ех, ако кучето беше и следовател! Сякаш този цинизъм не стига, та премиерът Борисов доля масло в огъня: първо, поиска от близките на Мирослава да се извинят на полицията, после разкритикува грешките на последната, накрая сподели, че лично се е извинил на засегнатите, а на 15 януари разговаря час и половина в кабинета си със сестрата на убитото момиче.
Два дена преди това, излизайки от обяд с Американската стопанска камара, смая журналистите с новината, че трупът на Мирослава е намерен от следово куче и добави: „за което съм казал на Цветанов, от неговата заплата и 3-4 пържолки телешки, да прати на кучето, освен да награди водача”. Притиснат от общественото възмущение, премиерът допусна още по-голям гаф, като заяви, че за кучето тази награда била като орден „Стара планина” за вицепрезидента Марин. Ако бяхме толкова заядливи, бихме казали, че пържолата е като банка за Цветелина Бориславова или консултантски хонорар за политици от ГЕРБ, но нейсе... След последната изцепка на Борисов, вицепрезидентът Ангел Марин декларира, че връща ордена, защото не желае почести, разписани от министър-председател, който е позор за България. Дали и американският посланик Джеймс Уорлик няма да се обиди, когато на изпроводяк президентът Росен Плевнелиев му връчи същия орден, сравнен от Борисов с „телешка пържолка за куче”?!
Неведнъж голямата уста на Бойко Борисов му е погаждала номера като този с „пържолките”, и не за пръв път той се оправдава, че не е бил разбран правилно. Спомнете си репликата му, произнесена в Чикаго през 2009 г., за оня „кофти човешки материал” (пенсионерите, циганите и турците), който гласува срещу ГЕРБ. Или за непонятното за германците „шменти-капели” и „багерите, с които Цецо върви и рови трупове”. Ами отъждествяването с кошара на разкрития по трасето на автомагистрала „Струма” древен некропол? Ами приказките за керемидите, калориферите, ватенките и чадъра, който министър Лили Павлова ще държи над археолозите, за да могат „да се ометат” до юни 2012 г. от АМ „Струма”? Да не говорим за призивите за извинение, отправени към пострадалите от действията или бездействието на МВР, включително към дъщерята на убитата от мъжа си врачанска данъчна служителка Дореми Джолева.
Ако Борисов си беше затварял устата, можеше да мине и за мъдрец, но вече е късно: казана дума, хвърлен камък! Не е далеч от истината оня участник в един интернет форум, който пише: „Винаги съм си мислел, че Борисов не става за министър-председател, но никога не съм си представял, че хептен за нищо не става!”.
Каквото сам си направиш, никой не може да ти го направи, казва мъдрият български народ.
