Две неща пречат на ГЕРБ да ощастливи още повече българския народ – живите и мъртвите. Мъртвите пречат, защото тракийските некрополи бавят строителството на магистралите. Живите пък са виновни заради факта, че още са живи. А това пък принуждав ГЕРБ да заделя пари за здравеопазване, образование, пенсии и какви ли не още социалистически идиотизми, вместо да ги излива директно в магистралите.
От само себе си се разбира, че като герберски строителен министър г-жа Лиляна Павлова също изповядва голямата магистрална любов на своя патрон. В интерес на истината обаче невинаги е било така. Преди това г-жа Лиляна е изповядвала и други любови. Нейният първи патрон е Иван Костов, по чието време младото момиче, тогава едва студентка първокурсничка, става финансов мениджър на проект по ФАР. Две години по-късно недоизкласилата студентка е вече “експерт” по международни проекти. На 24-годишна възраст пък царската паплач я издига за шеф във финансовото министерство, където тя контролира изразходването на средствата от ЕС. На същия пост остава и при тройната коалиция.
Така Лиляна се утвърждава като незаменим кадър на цял патрондаш от патрони на общо четири правителства и половин дузина партии. След което идва поредното пребоядисване, този път в ярко герберски цвят. През 2009 г. Лиляна вече е заместник строителен министър, удостоен и с решаващ глас в директорския съвет на фонд, който разпределя милионни европейски суми сред общините. Всичко това, разбира се, няма нищо общо с хобито на мадам Попова да трупа тлъсти банкови сметки, луксозни тоалети и скъпи бижута.
Не са съвсем прави обаче ония, които я упрекват, че е сменила само четири разнопартийни правителства, докато Мегленка Кунева например е въртяла опашка във всички министерски съвети от 1990 г. насам. На такива скептици ние с право ще кажем: търпение му е майката, дами и господа! Наш’та Лилянка е къде-къде по-млада от леля Меглена, има предостатъчно време пред себе си да строши и нейния рекорд!
За нас по-същественото е нещо друго. Както е известно, Мегленка дължи шеметната си кариера не толкова на непостижимото си безгръбначие, колкото на обстоятелството, че е снаха в семейството на цял секретар на ЦК на БКП. Лилянка, естествено, също не е случаен човек. Нейният дядо Георги Павлов е човек партизанин, със смъртна присъда отпреди 9 септември 1944 г., а при социализма висш партиен функционер, строител на голямата химия и металургия като ресорен министър, народен представител в 8 парламента, в продължение на 31 години член на ЦК на БКП.
Както и да го погледне човек – дядо Георги е бил българин смел и достоен, живял е с велик идеал и е бил готов да положи главата си на неговия олтар. И той не е изключение – в елита на БКП – имаше не един и двама функционери с такъв подобен и с не по-малко впечатляващ актив. И е жалко, наистина много жалко, че подобно на Лиляна Павлова немалко потомци на такива герои днес са в първите редици на рушителите на оная прогресираща и просперираща България, която техните предци отвоюваха, освободиха и изградиха. Боже милостиви, как стана възможно толкова много круши да паднат така далеч от дървото, което ги е родило!
