* заглавието е на „Нова Зора”
• Ръководството на Федералния резерв за стимулирането на икономиката
След коледната ваканция финансовите власти в САЩ отново започнаха да говорят за перспективите на националната икономика и за мерките, които биха осигурили положителен ефект. Голяма реч произнесе шефът на банката на Ню Йорк (на практика това е финансовата столица на света) Уилям Дъдли. В центъра на речта му бе възможността Федералният резерв да осигури по-нататъшно стимулиране на икономиката. В частност, става дума и за редица политически мерки с цел подкрепа на пазара на жилища.
„Тъй като прогнозите за безработицата са неприемливо високи, а нашият мандат е двоен, перспективите за инфлацията са умерени и аз мисля, че е целесъобразно да преценим дали може да допуснем допълнително финансово смекчаване, от което ще има повече полза, отколкото вреда, и то независимо от факта дали ще се вземат мерки за пазара на жилища, или не”, отбелязва Дъдли. „Продължаващият спад на пазара за жилища направи по-трудно постигането на интензивно възстановяване на икономиката – твърди Дъдли. – И това е много проблематично, тъй като този спад задържа разходите и създаването на работни места, и то при положение, че подобен спад не може да бъде балансиран леко с други политически промени”. Според думите на Дъдли въпреки че Федералният резерв се опитва да помогне на икономиката и да решава проблемите на пазара на жилища, които имат централна роля за забавяне на икономическото възстановяване, централната банка не може да действа самостоятелно. „Парично-кредитната политика и жилищната политика до голяма степен се допълват, а не са взаимно заменяеми”, казва той.
Твърдението обаче е прекалено, и то по много показатели. Ниската инфлация е резултат предимно от специфичните методи, по които я оценяват експертите. Методите, които са прилагани през 70-те години, дават едни от най-сериозните цифри и това едва ли е неизвестно за Дъдли. Освен това кой казва, че смекчаването на финансовата политика (лихва 0 % представлява под една или друга форма емитиране на валута) няма да повлече рязък скок на цените? През 2008-2009 г. това не се случи, защото банковият мултипликатор се понижаваше и есента на 2008 г. намаля толкова пъти, колкото се понижи примерно и балансът на Федералния резерв – три пъти. Затова почти сто процента е сигурно, че нова емисия на пари ще стимулира инфлацията.
Пазарът на жилища е много важен и тук, според мен, никой няма да седне да спори с Дъдли, обаче да се говори за „голяма полза” от емитиране в подобна ситуация, е твърде преждевременно. И още нещо – инфлацията ще доведе до общо намаляване на търсенето, така че секторът за недвижими имоти може за определен период да спечели, но икономиката като цяло?! Спадът на безработицата също предизвиква търсене. Вече имаше такъв случай през ноември 2011 г., когато нивото на безработица падна от 8,7 % до 8,5 %, и това бе признак за реално подобряване на американската икономика. Но никой не казва, че тогава много хора просто бяха заличени от списъците на работната сила, нещо, което сериозно променя статистиката. Един ръководител на Федералния резерв не може да не знае тези неща.
„Чрез допълнителна намеса в жилищната политика ние бихме могли да постигнем по-добри икономически резултати, отколкото само с механизмите на финансово-кредитната политика”, настоява Дъдли. „Според мен тя (политиката на стимулиране) трябва да включва мерки за подобряване достъпа до ипотечни кредити, по-малко пречки пред рефинансирането, намаляване на случаите с изземване на недвижимо имущество заради дългове, прилагане на промеждутъчно финансиране и намаляване сумите на основния дълг, а също така помощ за възвръщане на жилището, което е във владение на кредитора, като собствено жилище или взето под наем”. Дъдли обяснява още, че не е задължително да има допълнителен риск, ако се предостави финансиране на онези, които могат да си плащат ипотечните кредити, все едно дали имат или нямат работа.
Няма да коментирам сега как всички тези мерки се съотнасят с догмите за „финансова стабилност”. Днес това е направо смешно. А пък и към тези догми се отнасят сериозно само Централната банка на Русия и нейното правителство. Има обаче някои тънкости, за които нито Дъдли, нито предшествениците и съратниците му говорят. Да, те искат да стимулират икономиката, но не казват нищо за причините, поради които е нужно тя да бъде стимулирана.
Ако става дума да се покрият загубите от взетите кредити, достатъчно е малко от малко да се затегне финансовата политика, да се санира икономиката и чак после да започне нейното стимулиране (пък дори и с повторно намаляване на лихвените проценти). Това е стандартната политика при циклична криза, и понеже Дъдли не го предлага, значи смята, че тази рецепта няма да помогне. Но защо? Ако една вече проверена политика не сработи, то има ли друга, която ще е по-резултатна? Ами аз не намирам отговора в думите на Дъдли. И моят собствен отговор на този въпрос изобщо няма да хареса на Дъдли. Мисля, че икономиката на САЩ е в твърде неравновесно състояние и ще продължи да спада, бавно или по-бързо, дотогава, докато равновесието (естествено, относително равновесие) не се възстанови. И също така колкото по-бавно спада икономиката, толкова по-дълбоко ще е затъването. Не е възможно обаче да разберем какво мисли Дъдли по този въпрос, и веднага се появява още един – а защо той започва да говори на тази тема точно сега? Точно сега, когато сам твърди, че „безработицата е минимална”, че потребителското доверие расте и т.н.?
Струва ми се, че той много добре разбира колко са недостоверни всички тези оптимистични данни, или пък са крайно временни. И следователно нещо трябва да се направи, иначе идва катастрофа. Дъдли не би говорил именно така, ако катастрофата ще се разрази утре сутринта примерно, следователно - има още време до нея. Но както се вижда, сега му е времето обществото да бъде подготвено за нова емисия на валута. И значи това със сигурност ще се случи в течение на 6 или 8 месеца.
8 януари 2012 г.
