Рано, много рано са успели старите българи да основат и направят държава. По-рано от датчани, от французи... И името й да е непроменимо. За САЩ, да не говорим. Мой познат, сърбин, журналист от Белград, с когото бяхме едно лято преди години в град Слагелзе, Дания, казваше: “във всяко сръбско село има по едно дърво, по-старо от САЩ”. Аз пък му казвах – “в България има поне по 2 дървета във всяко село!”
“Тези народи (славини и анти) – пише Прокопий Кесарийски (7 в.) – не се управлявали от един човек, но от стародавни времена са живеели в демокрация и затова винаги са решавали общо полезните и трудни работи”... Когато на един багатур багаин пък се искало по закон да осигури 251 стрели и 51 ризници за държавата, той осигурява точно толкова, иначе...! Познат е и един закон, в който пише: “...на всеки да се даде толкова, че да не краде...”
В по-новата история на цивилизацията има два основни прехода, два пътя към въображаемия прогрес. При единия се търси промяна на човешката природа и на тази основа - промяна на нещата около хората, при другия е обратното... Може и да има някакъв резон в т. нар. спираловидно развитие, защото в земите български днес се връщаме със стотина години и пак правим преход от нещо към нищо...
Сега е модерно да се говори за гражданско общество. Какво общество, какви граждани? Атомизирахме се, не можем да се обединим по очевадни национални проблеми, по очевадни ежедневни проблеми на битието и съществуването ни! В една книга на книгите е записано: “За да разпръсна стадото, ще поразя пастирите”... В новите времена практиката е друга: “ще купя, ще пазаря пастирите”...
При стародавните българи водачите като правило са вървели отпред и в страшни времена са падали първи...
В Учредителното събрание (1879 г.) от 229 депутати само 88 са избрани. Но какви личности има – минали през огън и вода, с минало, биографии. Има спорове, кавги, бойни схватки, ругатни, но има тържество на ума, на мисълта, на политиката, на културата, на грижата за общото, за държавата. Сега генералната линия отвън и отвътре е по-малко държава! А тогава обществото е било далеч по-неинформирано, по-трудно за управление – но няма преход от нещо към нищо, а има търсене и налагане на европейска парламентарна и демократична култура – бавно и полека. Първият цялостен избирателен закон е приет през 1897 г., променян е 1901, 1906 г. Още в началото се мисли и за празниците. Нали има мъдра източна поговорка – “Живот без празници е като път без спирка!”
През 1898 г. е приет и закон за празниците. Определени са 31 празнични дни, без неделите. Освен християнските празници се празнуват и Освобождението на България (на 19 февруари по стар стил), Деня на Св. Св. Кирил и Методий (11 май, стар стил), както и именните дни на княза и престолонаследника.
По закон в празнични дни са затворени дюкяни, магазини, кръчми. От 11 часа (когато вече църквата е пуснала, службата е свършила) се отварят кръчми, кафенета. През 1897 г. министърът на вътрешните работи и здравеопазването внася закон за аптеките. Определят се държавни, общински и частни аптеки. Последните са под надзора на държавата. Никой не може да притежава две аптеки. Не може да има аптека без лекар в нея. Всяко споразумение между лекар и аптекар с цел извличане на материална облага от продажба на лекарства е забранено и наказуемо. Изказва се депутатът Найчо Цанов и дава пример как се купува “Салипирин” по 30 форинта от Виена (75 лв.) с разходи по доставката цената е вече 97 лв. и се продава за 375 лв.! (Някои тарикати изглежда едва сега откриват топлата вода...)
Мирослав Найденов наскоро се хвалеше с новия закон за виното и спиртните напитки. През 1898 г. депутатът от Панагюрска околия Велко Нейков внася закон за виното с един член: “Всяка изкуствена жидкост, подражание на виното под каквато и да е форма на употребление да носи наименованието “изкуствено вино”. Ето и мотивите: “Елемент на лекарство за човека, в хиляди случаи на недуга и в почти общо употребление на трапезата в дворците, както и в колибите, виното е едно от ония неща, които трябва да бъдат най-действено защитени при производството и против опорочаванията”. В изказването си Нейков се обосновава: “...Това, което тоя член мери да удари, то е самият факт на продавано под името вино питие, в приготовлението на което изкуството на човека има по-голяма част, отколкото природата...”. Законът е приет. Забранява се слагането на захар. При нарушения се предвижда затвор от 3 месеца, глоба 1000 лева.
Но политическите прояви и прийоми се развихрят и искат овладяване. Тогава именно Алеко описва и типажите, които срещаме до днес. Тогава става и убийството на Алеко Константинов. Митовете и легендите за този случай и сега са в главите на не малко хора. Писал съм за това в “Нова Зора”. Истината е, че кметът на с. Радилово, политически противник на Михаил Такев, праща двама нещастници с пушки “Крънка”, които имат заряд, колкото един малък противотанков снаряд. Ударен е само Алеко, а Такев и Васил Томов не са засегнати. Пак в този край по-късно е убит в навечерието на избори един бивш министър и депутат, един законно избран министър-председател е заклан...
В спомени на един земеделски деец четем: “...голямо разединение настъпи сред хората, омразата влезе в сърцата им... заради партиите, скараха се близки, сродници, палеха се плевни...”. Поддръжници на стамболовистката партия от Пазарджик при избори навестяват град Пещера, където силни позиции има Демократическата партия. След това посещение се отваря работа за лекари, дърводелци, стъклари... Политическите противници на Михаил Такев през 1902 г. оскверняват гроба на починалата предния ден негова съпруга (умряла след раждане). Тя е внучка на водача на въстанието в Батак – Петър Горанов!..
Голяма патаклама става на изборите през 1905 г. в с. Сараньово (сега град Септември). Бившият околийски управител Георги Гагов иска отново власт и събира тайфа от около 200 човека с коне и каруци, дамаджани вино и ракия и отиват към Сараньово да превземат избирателната секция. Само че тамошните си имат разузнаване, причакват ги край селото в засада и ги смилат от бой. Малко от тях се добират до секцията, но пък там са белязани с тебешир и ги бият при връщането в края на селото!
При правителството на Александър Малинов (1908-1911 г.) са приети промени в избирателния закон. Въвежда се плик за бюлетините, тайна стаичка, определено е да има секция във всяка община, а при местни избори - във всяко село... Право да избират имат лица над 21 години. Нямат право да гласуват военните, стражарите, лицата на чужда служба в други държави без разрешение на правителството, съдържатели на блуднишки домове, цигани без местожителство... Могат да бъдат избирани лица над 30 години, ако е висшист - над 25 г. Не могат да се избират военни, духовни лица, държавни чиновници, лица, осигуряващи държавни доставки... Депутатите вземат по 20 лв., когато заседават, и карта за пътуване, пътни разходи по 80 ст. на километър.
Който при избори подкрепва някои избиратели с пари, дарове или друго, се наказва със затвор до 1 година и глоба от 500 лева, при опит за фалшифициране – затвор до 2 месеца и глоба от 100 до 1000 лева (за сравнение тогава 1 кг ориз струва 40 ст., боб – 24 ст., брашно – 30 ст., една средна заплата е около 250 лв.). Който с непристойно поведение нарушава реда при избори – затвор от 1 до 3 месеца, за насилствено влизане в изборно събрание -затвор от 1 до 2 години и глоба от 500 до 2000 лева. Ако се носи оръжие – двойно завишение. Ако член на избирателното бюро не се яви без причина – глоба от 400 до 800 лева. При нарушение на закона от членове на избирателното бюро – затвор от 3 до 6 месеца, глоба от 500 до 1000 лева. Ако избирател хули и оскърбява член на избирателна секция – глоба от 100 до 1000 лева.
В свои спомени съратникът на Стамболийски, Георги Стойнов, пише как при едни избори Райко Даскалов е кандидат и води листи в Русе и Пловдив. След него влизат още няколко човека. Ако той се откаже от Пловдив, Г. Стойнов влиза в Народното събрание, ако се откаже от Русе, влиза един кандидат, турчин. Георги Стойнов се обажда на Райко Даскалов да се откаже от Русе и да влезе турчина, за да не го обидят, а Стойнов да се опита на следващите избори пак!
Имало е и такива човеци тогава! Сега вече това е немислимо – демократи сме, европейци сме, нали?
През 1924 г. по време на предизборно събрание в читалище “Виделина” – Т. Пазаржик, говори земеделецът Димитър Грънчаров. В салона нахлуват полицаи и шайка от измета на града - Владо Дичката, Григор Фантома, Сандо Аяра, Фиро Божинов, Станко Разсипийски, Зънга Пене, Гочо Златния. С тояги и бичове бият на поразия. Грънчаров едва е отърван и отведен от братя Вачеви в село Калугерово. Тези бабаити с цветисти прякори да ви говорят нещо? Тази вакханалия, тези чешити, те са вътре в човешката направа и се проявяват при подходяща среда и удобна подредба, политико-икономическа.
Един французин беше казал, че държавата не може да подреди рая на земята, но е длъжна да попречи на това животът да се превърне окончателно в ад!
А нещата божем са си ясни: “...Недейте си събира съкровища на земята, дето молец и ръжда изяжда и дето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, дето нито молец, ни ръжда не ги изяжда. Защото дето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.”
