Декларация на ПП “Нова Зора”
На 1 февруари т.г. властите у нас отбелязяха тържествено Деня на признателност и почит към жертвите на комунизма. Това се случва за втора поредна година. Традицията започна след предложение на президентите Желю Желев и Петър Стоянов да бъде отбелязван този ден като такъв. През януари 2011 г. кабинетът „Борисов” също прие предложението да бъдат почетени 147 българи – деятели на монархо-фашистката власт, които на 1 февруари 1945 г. получиха смъртна присъда от Народния съд. И досега обаче никой от новите „демократи” не обяснява за какво хората на България днес трябва да бъдат признателни на тези осъдени и защо трябва да ги почитаме. И защо пък те да са жертви на комунизма.
Пред очите на измъчения, обеднял и одрипивял български народ се разиграва поредният жалък фарс на т. нар. българска десница.
В предлагания ни спектакъл дори актьорите не са променени. Пак виждаме оживелите мумии на Атанас Атанасов, Едвин Сугарев, Евгений Бакърджиев, Евгений Дайнов, Иво Инджев. Мутрополитиците от ГЕРБ, след като затънаха в блатото на своето бездарие, решиха да пренасочат глухо боботещата омраза на народа според стария юдински похват: Хванете тогоз! Ето кой е виновен за сегашния ви хал.
Всичко това е безнравствено, идиотско и тъпо, защото не е истина.
Трябва да се каже ясно и на висок глас: през Втората световна война монархо-фашистка България воюва срещу Обединените нации на страната на нацистка Германия, фашистка Италия и милитаристична Япония.
Присъдата на западните страни за ролята на България във Втората световна война и за политиката на българската управляваща прослойка като верен прислужник и помощник на нацизма в Югоизточна Европа произнесе на 18 юли 1944 г. големият български „приятел”, почитан днес у нас, Уинстън Чърчил: “Какво ще бъде мястото на България на подсъдимата скамейка ще се види, когато нещастната и подла роля, която тя играе в тая война, се открие и народите на Югославия и Гърция чрез техните представители покажат на масата на примирието със съюзниците мрачната картина на делата на българската армия, извършени в техните страни от българите като жестоки лакеи на падналата нацистка сила... Народите трябва да бъдат съдени с оглед на ролята, която те играят... Българският народ трябва да бъде сурово наказан, не само защото е германски съюзник, но и защото не е в състояние да предложи на световната история нищо друго, освен посредствени политици, които през всяка нова генерация го водят към нови и нови провали” (реч по Би Би Си. Виж Евгения Калинова – Победителите и България. 1939-1945 г. УИ, София, 2004. Стр. 33-34).
В преамбюла на сключения през 1947 г. мирен договор се казва: „Съюзните и сдружени нации, вземайки предвид, че България, като страна съюзник на Хитлерова Германия, е участвала на нейна страна във войната срещу СССР, Обединеното кралство, САЩ и другите обединени народи, носи своя дял отговорност за тази война... се задължава да вземе всички необходими мерки, за да обезпечи задържането и предаването за съдене на лицата, обвинени в извършване на престъпления срещу мира и човечността, заповядали извършването на такива престъпления или съдействали за тяхното извършване”.
Така че не комунистите убиха „елита” на монархо-фашистка България, а възмездието на световния антифашизъм. Това беше присъда на историята и на международната общност. Продажната българска буржоазия беше поставена на подсъдимата скамейка. И ако комунистите имат нещо общо с това възмездие, то е, че успяха, с помощта на Съветския съюз, да получат разрешение антифашисткият съд да бъде български. Защото, представяте ли си какво означава международен съд с участието на югославяни и гърци? Щеше да пострада не само „елитът”, щеше да бъде погребана българската държава, а нейната територия щеше да бъде сведена до територията на Княжеството от 1878 г.
Предвид на изложеното, ПП “Нова Зора” предлага всички хора на социалната кауза и всички български патриоти да се обединят около идеята подходящ ден от годината да бъде обявен за Ден на памет и почит към жертвите на българския преход. Това го дължим на всички невинно загинали от геноцидната политика на т. нар. демократи. Това го дължим на мнозинството от българския народ, принесен в жертва на либерализма от безотговорни и престъпни елементи, наричащи себе си национален елит.
Тези отчужденци от българската съдба, тези чужди подставеници и усърдни изпълнители на геноцидно-изтребителния модел на глобализма, напразно се опитват с пошли пропагандни шествия да облекчат гузната си съвест, като сатанизират народното възмездие за ония, които клаха народа както и турчин не го е клал. Техни духовни и преки наследници, те се опитват да се изплъзнат от безпощадния съд на историята, който няма да им прости нито разрухата, нито осакатеното бъдеще на българските деца, нито черните забрадки на изтерзана България, нито безхаберието и битието им на нови конашки чорбаджии и новоявени еничари. Грешни са те и са морално низвергнати и осъдени на неприязън от народа. И те знаят, че законът ги чака.
Но в дни, когато България е поставена на колене в икономически, демографски и духовен аспект, когато националната енергия е разпиляна във всевъзможни противостояния, когато тя няма нито верни съюзници, нито надеждни приятели, да се стимулират силите на реваншизма в присъствието на новия държавен глава Росен Плевнелиев, и по същество да се отдават държавни почести на сенките на осъденото минало, означава да не се мисли, че махалото на историята не спира своя ход и настоящето утре ще стане минало, а миналото – бъдеще. Защото кръв с кръв не се измива и мъст с мъст не се насища.
Централно изпълнително бюро на ПП “Нова Зора”
Минчо Минчев, председател на ПП “Нова Зора”
3 февруари 2012 г.
