Катастрофата на дълговата политика на САЩ, която за малко да се случи, показва, че в Америка цари политическото безумие. САЩ са политически и социално недееспособна държава и Европа трябва най-накрая да се научи как да се грижи сама за себе си.
Някога думата „Запад” имаше определен смисъл. Тя описваше общите цели и ценности, достойнствата на демокрацията и справедливостта в противовес на тиранията и деспотизма. Но това е минало. Западът вече не съществува. Който поиска да нарече Европа и САЩ единни по дух, трябва да му спрат дишането. Независимо какво разбираме под термина, но Америка вече не е западна държава:
- системата на управление се намира в твърдата хватка на елита
- разширява се агресивният милитаризъм, който в течение на последните десет години започна две скъпоструващи войни
- обществото е дълбоко разделено социално и политически, и поради заслеплението си все повече се отдалечава от демокрацията.
Америка се промени. Тя се отдалечи от Запада. Обществената разруха на тази богата държава спира дъха. Джоузеф Щиглиц, лауреатът на Нобелова награда, неотдавна описа това по следния начин: „Един процент от най-богатите американци притежават една четвърт от съвкупния доход – преди 25 години процентът бе 12 %. Тези хора притежават 40 % от общия обем имущество – преди 25 години процентът бе 33 %.”
Щиглиц казва, че в много страни на т. нар. трети свят ножицата в доходите между богатите и бедните е намаляла. В САЩ се е увеличила.
„Пътят на Америка води към положението „бананова република” – писа икономистът Пол Кругмън, също Нобелов лауреат. Социалният цинизъм и общественото равнодушие на третия свят станаха отличителна черта за Америка. Това ускорява разпада на обществото, понеже колкото повече нараства богатството, толкова по-малко им се иска на богатите да участват в общото благо. Ако компания като „Епъл”, със 76 млрд. долара, има по-големи резерви от правителството във Вашингтон, ние, европейците, поклащаме глава и приемаме съпротивата на републиканците срещу увеличаването на данъците като нещо разрушително само по себе си. Същото важи и за разпердушинената политическа култура на Америка, която все по-малко има основания да се нарича Съединени щати. В американските политически дебати е ежедневие ненавистта към Германия, която ние вече не познаваме от времето на дебатите за източната политика на Бранд. Същевременно заслеплението измества разума. Намаляването на данъците се превърна в култ, а отсъствието на държава – в идеология. В тази нова американска гражданска война отдавна бе принесено в жертва и уважението към висшите длъжности. Фактът, че Барак Обама стана първият чернокож президент на страната също изигра известна роля.
Ние сме различни
Погледът не вижда спасение. Вече не бива да се залага на американската политика, твърде голяма е зависимостта на сенаторите и депутатите от пожертвованията на богаташите. Също така няма да има революционен щурм като в Бастилията например. Яростта на хората е огромна, но елитите отдавна са се усъвършенствали да я контролират и насочват в определено русло. При основаването на Чаеното движение негови кръстници бяха братята Дейвид и Чарлс Кох, индустриалци милиардери, а рупорът на движението бе „Фокс нюз”, подстрекателският тв-канал на Рупърт Мърдок.
От европейска гледна точка всичко това изглежда странно – различна политическа култура. Не е нашата политическа култура. Други правила, други стандарти. Вглеждаме се в Америка с все по-отчетливото усещане, че сме различни.
Американската съдба е предупреждение – ние сме длъжни да защитаваме нашата политическа култура, нашите институции, нашата държава. Успехът на Тило Сарацин показа, че Германия също не е застрахована срещу „културния студ”, който в края на краищата ще вкочани жизнената дейност. И нашето общество ще има известна дистанция от дискредитирания път към неравенството и прогресиращата загуба на демокрация. Обаче американската съдба също е шанс - понеже Америка ни е вече чужда, ние сме длъжни да се учим да мислим като европейци. Западът – това сме ние.
Статията е от интернет изданието на „Шпигел”, 4 август 2011 г.* Яков Аугщайн е роден през 1967 г., от 2008 г. е издатал на седмичника „Дер Фрайтаг” („Петък”), преди това е работил за „Зюддойче цайтунг” и „Цайт”.Пише статии в областта на политиката, културата и обществото. Експериментира нови форми на участие на читателите в мрежата и печатните медии.
