Какво означават президентските избори
за православния човек?
С архимандрит Тихон (Шевкунов) беседва Валерий Коновалов
- Отец Тихон, не е ли по-добре вместо на избори да отидем в храма, та нали в политиката и без нас ще се разберат?
- Действително съществува такава позиция, която споделят немалко православни хора, макар и да не са мнозинство. Това, видите ли, не е наша работа, на нас ни дай само да се молим. А в гражданския живот, и в частност в предстоящите избори, няма за какво да участваме. Но първо, дайте да си спомним Свещеното писание.
Иисус Христос е казал съвършено определено: Божието – Богу, кесаревото – кесарю. И когато е трябвало да заплати, заплатил. И в преброяване на населението е участвал с родителите си още като Младенец. Така че гражданският живот не е противопоказен за християните. При това има времена, когато моментът на избор е особено важен за народа.
- Сега такъв ли е моментът?
- Що се отнася до днешната ситуация, нека да погледнем на нея също от църковна гледна точка.
Кога друг път в историята на Русия държавата е предоставяла такава свобода и самоопределение на Църквата? Честно да си кажем: никога. Даже в най-добрите години на царя Църквата не е била така свободна. Имало е държавен чиновник – оберпрокурор на Светия синод, който практически е ръководел външната дейност на Църквата, контролирайки я напълно. Аз няма да говоря за съветските времена, когато мястото на оберпрокурора бе заето от Съвета по религиозни дела.
Днес нищо подобно не съществува. Затова пък има реална помощ от страна на държавата за възстановяването на храмове, манастири, за изграждането на нови храмове. Това се отнася и до църковното образование. От новата учебна година във всички училища на страната ще може да се изучава Основи на православието от тези, които изберат този предмет. Разбира се, ще ни се всичко да е още по-добре, по-задълбочено. Но мисля, че това е въпрос на време, ако се съхранят сегашните тенденции. Но нали трябва да ги запазим, да ги развием.
- И как това ще зависи от нашето гласуване?
- Мнозина сега питат: как да гласуват, за кого да гласуват, да гласуват ли изобщо?
Разбира се, и безусловно – това на първо място е решение на всеки конкретен човек.
Мога да кажа само за себе си. Пред мен лично такъв въпрос сега не съществува. Ами аз през съветските времена не съм участвал в избори. Не съм гласувал и при Елцин. А от 2000-ата година насам, когато бях вече далеч над 18-годишна възраст, станах реален избирател. И сега ще гласувам. Защото в дадения случай знам, че има претендент вярващ, православен. И искам да го подкрепя.
Има и други причини за това защо аз желая президент да бъде Путин. Това е свързано не само с църковния живот. Сега ни предстои не само да изминем сложен времеви етап. Край южните граници на нашата страна всеки момент може да започне война, тежък военен конфликт, свързан със ситуацията около Иран. Какъв човек ще може да съхрани страната и достойно да я представи на международно ниво в периода на този повече от вероятен конфликт? Познавам само един такъв. Именно той има и много сериозни разработки в областта на икономиката, което също ще бъде необходимо в най-близко време. Та нали у нас е направено немалко вече. Само ми е съвършено непонятно, защо за това толкова малко се говори.
- Какво имате предвид?
- Веднъж разговарях с високопоставен чиновник и му разказах, че един от моите познати откри неотдавна в Башкортостан два огромни завода за тежко машиностроене. Големи заводи, които „Сименс” бе готов да закупи веднага. Но за откриването на тези заводи почти никой не знае, даже не ги показаха и по телевизията. Та така този чиновник се усмихна снизходително на моите думи и каза: „Отец, нима вие си мислите, че откриването на завод е новина за телевизията?”. Аз даже не знам как да коментирам такава позиция.
В резултат се получава, че сме лишени от обективна информация за това, какво става в страната. С изключение на най-подробната информация по всички канали за аварии, катастрофи, и особено за най-кошмарни престъпления. А пък нали у нас влизат в строя заводи, гигантски електроцентрали, нашата атомна енергетика е водеща в света. Учени правят открития, добри, смели хора самоотвержено помагат на ближните си, носят върху себе си бремето на другия. Но всичко това, оказва се, „не е интересно за телевизията”. От едната крайност – съветския период, когато производствената тема натрапчиво не слизаше от екраните, ние се устремихме в другата крайност – у нас е само разруха, тотална деградация и безкраен криминал.
Съществува сайт „Направено у нас” (sdelanounas.ru). Мои студенти ми го показаха неотдавна. Там хората самостоятелно събират това, което не ни показват по телевизията, това, което реално се прави в промишлеността, селското стопанство, науката. И тези, които погледнат сайта, ще бъдат истински поразени какви предприятия се откриват, какви технологии се разработват, започвайки от военната техника и свършвайки със селскостопанската. По чие решение тази информация за мнозинството хора остава неизвестна, аз, честно казано, не мога да разбера.
А знае се, че нашата страна днес, без всякакво преувеличение, се намира в готовност за най-големия си пробив за цялата си история. И аз съм дълбоко убеден, че тази група единомишленици, която подготвя този пробив и вече направи много за него, трябва да получи възможността да завърши тази програма. Това ще бъде необичайно интересно.
Православие.Ру
