Докладът за изпълнението на иранската ядрена програма, изготвен от Международната агенция за ядрена енергия е сред най-тревожните досега. Съгласуваните усилия на западните разузнавателни служби с Израел да саботират иранската ядрена програма се оказаха много по-малко ефективни, отколкото се смяташе в началото. Иран започна да премества част от капацитета си за обогатяване на уран към Фордоу, съоръжение дълбоко под земята в планината, близо до Ком. Разузнавателни източници смятат, че ако Иран реши да излезе от Договора за неразпространение на ядреното оръжие, може да има поне едно годно ядрено оръжие в рамките на година и още няколко - след около шест месеца.
Иранските лидери обаче може и да не тръгнат по този път. А какво ще се случи след това, зависи в много по-малка степен от техническите и производствените възможности на Иран, отколкото от политиката. Засега поне двусмислието много по-добре обслужва целите, които си е поставил Иран, отколкото конфронтацията.
В Израел обаче все повече се говори за изпреварваща атака срещу иранските ядрени съоръжения. Официално Израел продължава да се придържа към изтърканата си теза, че никоя от възможностите за решаване на проблема не може да бъде изключена. От изтекла информация, на която може да се вярва, не е трудно да се стигне до предположението, че министър-председателят Бенямин Нетаняху и неговият министър на отбраната Ехуд Барак проучват възможността за изпреварващ удар по иранските ядрени съоръжения. Колегите им от кабинета изглеждат по-малко убедени в резултата от подобна стъпка, докато мощната военна администрация и разузнаването са срещу изпреварващия удар. Социологическите допитвания по проблема показват, че израелското обществено мнение е разделено. Господин Нетаняху обаче е решен да не допусне да влезе в историята като министър-председател, който е позволил Израел да бъде застрашен от враждебна регионална ядрена сила.
Притеснението на израелците е разбираемо. Те се страхуват, че теократичен режим, опиращ се на шиитската традиция на мъченичеството, може и да не може да бъде възпрян от страха за ядрения баланс. За малка страна като Израел, даже и по-малка ядрена атака би била екзистенциална заплаха. Двама от предшествениците на Нетаняху предприеха действия в 1981 г. срещу Ирак и през 2007 г. срещу Сирия, за да предотвратят точно такава заплаха. Тогава това свърши работа.
Възможността да се атакува Иран е преди да е станало твърде късно - поне така мислят много израелски семейства. От друга страна, аргументите срещу такава атака са все още смайващи даже за Израел. Продължителна кампания от бомбардировки може да продължи седмици и да отключи огнена буря в Близкия изток, при която Иран да контраатакува Израел чрез своите съюзници. Подобно нещо няма да помогне да бъде сменен режимът в Иран. Икономическите последствия ще бъдат катастрофални.
И каква е целта? Една сполучлива кампания може все още да забави Иран, но не и да го спре. Техническите трудности на израелските въоръжени сили за изпълнение на подобна широкомащабна мисия биха били огромни. Разбира се, съществува подозрение, че не е много трудно за Нетаняху да се обзаложи, че по принцип, това, което Израел започне, Америка ще се чувства принудена да го завърши. Барак Обама обаче трябва много ясно да обясни на Нетаняху, че няма да го направи. В същото време той трябва да следва два курса: натиск за ускоряване на санкциите срещу Иран, от една страна, а от друга - да се готви за ядрено въоръжения Иран.
Засега опитите да бъдат наложени наказателни санкции, не промениха нещата. Русия и Китай (най-големите търговски партньори на Иран) отказват да подкрепят усилията на Съвета за сигурност към ООН за заздравяване режима на санкции (например чрез ограничаване вноса на рафиниран петрол от Иран или атакуване на активите на Централната банка на страната). Западът обаче не трябва да се отказва от продължаване на усилията си в тази посока: макар и много крехка, има възможност перспективата за ядрен Иран или приближаващата израелска атака да накара Русия и Китай да променят позициите си.
Ако Иран не преустанови своята ядрена програма, неговите управници трябва да очакват страната им да бъде третирана като парий. Това означава не просто натиск за по-сериозни санкции, но и увеличаване на неявната кампания за разрушаване на иранските ядрени съоръжения. Означава още и подготовка за деня, когато Иран ще започне да разполага своите ядрени оръжия. За тази цел Америка трябва да демонстрира пред своите съюзници, които се чувстват застрашени от Иран (не само Израел, а също и Турция, Египет, Саудитска Арабия и държавите от Гълфстрийм), че нейният ангажимент за разширяване на ядреното въздържане към тях е твърд, както беше към Европа по времето на “студената война”.
Америка трябва да предостави на своите съюзници достъп до модерните отбранителни балистични ракети.
Иран трябва да бъде накаран да разбере, че притежаването на ядрено оръжие е проклятие, а не благословия.
Израел също трябва да бъде убеден, че удар по Иран е далеч по-опасен, отколкото да се живее мирно с неговите ядрени амбиции.
Превод от сп.”Економист”
(12-18. 11.2011)
Енчо ЕНЕВ
