Бюджетът на ЕС през 2011 г. възлезе на 142 млрд. евро. Основен източник на приходите в него са преките вноски на държавите членки, които съставляват около 1 процент от брутния национален доход * (БНД) на дадената държава. За България тази сума е 426 млн. евро.
Колкото по-голям е БНД, толкова повече пари внася съответната държава в общосъюзния бюджет. Макар че вноската на страните членки е само 1 процент от техния БНД, това дава над 70 процента от общите бюджетни постъпления на ЕС.
Освен това бюджетът на общността се попълва и със средства от данък ДДС при вноса, както и от вносните мита върху стоки от държави извън ЕС. Страните членки предават в общосъюзния бюджет 75 % от своите квоти върху митническите постъпления, събрани на външните граници на общността. В националните им бюджети се вливат само 25 % от въпросните сборове. В случая с България става дума за вноса, който прекосява границите ни с Македония, Сърбия и Турция. Общо митническите сборове от ДДС при вноса в България през 2011 г. са възлезли на 3,370 млрд. лв., а от митата – на 131 млн. лв. Колко процента от тези пари са се излели в бездънната евросъюзна каса, са длъжни да ни кажат експертите. Във всеки случай не е лошо да се знае, че пак за миналата година брюкселските пари, отпуснати по проекти в България, са само 1,33 млрд. евро (срещу 16,736 млрд. евро за Полша). Имената на българските олигарси и латифундисти, при които отиват общоевропейските пари обаче, са добре известни.
Както изглежда, въпреки фанфарите, с които възпя правителствената пропаганда тези 1,33 млрд. евро-брюкселски “подаръци” през изтеклата година, страната ни все още си остава нетен спонсор на евросъюзния бюджет. Без дори да споменаваме непреките загуби от членството ни в съюза, например затварянето на реакторите в АЕЦ “Козлодуй”.
Междувременно около 1 % от бюджета на общността е от вноски на служителите на ЕС, неизразходвани в предишните години суми, както и от постъпления от глоби, налагани на всевъзможни фирми за нарушения срещу законите за защита на конкуренцията и прочие нормативни актове.
Най-голям вносител в евросъюзния бюджет е Германия. През 2011 г. тя е изплатила на ЕС 27, 954 млрд. евро. Това прави 19,7 % от всички приходи в него. Плътно до Германия е и Франция. Нейната вноска бе 23,272 млрд. евро, тоест е 16,4 %. На трето място е Италия – с 18,447 евро, което означава 13 % от целия бюджет.
Както се спомена по-горе, през 2011 г. пряката вноска на България е възлязла на 0,426 млрд. евро (без квотата за ДДС върху вноса и постъпленията от митата). По малко от нас са изплатили Естония, Литва, Малта, Кипър, Литва, Люксембург и Словения (от 0,142 млрд. до 0, 426 млрд.). Всички те са по-богати от България, но са с по-малобройно население. 10-милионната Унгария е внесла 1,135 млрд., а Румъния (21, 7 млн. души) – 1,419 млрд. евро.
И накрая – да хвърлим едно око на вноските на глава от населението на някои от страните членки. Миналата година статистическият европеец е заделял за брюкселската бюрокрация по 0,78 евро на ден. Средният българин на свой ред е плащал по 0,16 евро – най-ниската “индивидуална” вноска в съюза. Статистическият латвиец, румънец или литовец е плащал съответно 0,17, 0,18 и 0,24 евро. Най-много са плащали гражданите на свърхбогатото княжество Люксембург – 1,52 евро дневно на човек, следвани от датчаните, белгийците, шведите, холандците, ирландците, французите и австрийците (от 1,47 до 0,97 евро).
