Нова Зора

Гърция е в очакване на предсрочни парламентарни избори. Както и всичко друго, тяхното провеждане е пряко свързано с отпускането на спасителния транш за гръцката икономика и сроковете за прилагане на антикризисните мерки, наложени от кредиторите на правителството на технократа Лукас Пападимос. Най вероятно и по съвети отвън, Пападимос стана доста предпазлив за датата на изборите. Натискът на големите политически сили в страната обаче и преди всичко на дясната „Нова демокрация” за по-скорошното им провеждане е голям.
Десните бързат, защото негативите, които остави социалистическото правителство на ПАСОК, подало оставка в пика на кризата, бързо избледняват на фона на рестриктивните десни мерки, а тенденциите за олевяване на електората са скоротечни.
Политическият барометър в Гърция вещае сериозен обрат в политическите съотношения на предстоящите предсрочни парламентарни избори, сочи и последното социологическо проучване на агенция „МАРС”, проведено от 15 до 17 февруари в Гърция. Като взема за база последните избори от 2009 г., допитването показва, че сега само двама от всеки десет гласоподаватели ще изберат победилата тогава социалистическа партия ПАСОК, останалите осем се ориентират към новоучредената „Демократична левица” на Фотис Кувелис, т.е. ПАСОК е на минус с 22 %.
Пропадането при дясната „Нова Демокрация” (НД) е много по-голямо. Тя се е смалила с 44.2 %, т. е. близо половината потенциални гласоподаватели бягат от партията си. Най-парадоксалното е, че от тях към левицата се ориентират близо 12 %. Популярността на политическите лидери според проучването също е много показателна за бягството вляво на съсипаните от тежките икономически мерки гърци. Най-позитивно е отношението към лидера на „Демократичната левица” Фотис Кувелис – 56 %. Втори е председателят на радикално лявата партия СИРИЗА - Алексис Ципрас, с личен рейтинг 41 %. Следват лидерът на НД Андонис Самарас с 31 % и председателката на ГКП Алека Папарига - с 27 %. Най-нисък е рейтингът на председателя на ПАСОК Георгиос Папандреу - едва 9 %.
На въпроса за кого бихте гласували, ако изборите бяха днес, гърците отговарят така: „Нова Демокрация” – 24 % (117 депутати); „Демократична левица” - 15.2 % (43 депутати); ПАСОК - 13.9 % (39 депутати); ГКП - 11.9 % (4 депутати); СИРИЗА - 10.79 % (30 депутати); ЛАОС (крайно дясна) - 6.9 % (19 депутати); Екологическа партия - 3.3 % (9 депутати); „Хриси Авги” (Нова Зора) – 3 % (7 депутати); Други - 2 депутати.
Политическата картина в края на февруари е доста пъстра със сериозен отлив от големите партии, явен възход в лявото пространство, лек ръст в крайно дясното или както образно се изразяват във в. „Етнос”, тя следва китайската максима „оставете всички цветя да цъфтят”.
Въпреки че на настоящия етап като първа сила на политическия манеж дефилира дясната „Нова демокрация”, която събира 24 % от потенциалните избиратели, те едва ли ще се запазят до средата на пролетта, когато гърците ще усетят още по-жестоките удари на антикризисните мерки по доходите и социалните придобивки. При такова развитие на ситуацията потенциалът на левите сили няма как да не расте.
Най-важният извод е, че нито една от големите доскоро политически сили няма да спечели толкова депутатски места, че да състави еднопартийно правителство. При всички случаи правителството, което ще излъчи многоликият гръцки парламент, ще е коалиционно и няма да може да бъде съставено, без да се отчита мнението  на партиите от левия сектор. Не е изключена и криза при съставянето на ново правителство, или дори невъзможност да се състави, което ще усложни още повече настоящето на гърците и бъдещето на Гърция в еврозоната. Бъркотията може да стане още по-голяма, понеже бившият гръцки крал Константин проявява нескрит интерес да се намеси в политическия живот на страната, и вече е получил покана от специално създаден инициативен комитет.