Нова Зора

Доц. д-р Стоян ГЕРМАНОВ пред в. „Нова Зора” в разговор с Евгений ЕКОВ

- Доц. Германов на 20 март в Централния военен клуб беше представена най-новата Ви книга „Македонският въпрос 1944-1989”. Какво Ви подтикна да направите това изследване?
- Моето голямо желание беше да се представят и да се разберат някои особено важни моменти от най-новата история на един български район, какъвто е Благоевградска област, и отражението им върху цялата ни нация и държава. Изложението в книгата може би натоварва с известен негативизъм и може би на читателите ще се стори, че боите са твърде сгъстени, но по-добре е да се посочат историческите грешки, за да могат да се извлекат необходимите поуки за бъдещето.
- Кой е първият опит за незабавно присъединяване на Пиринския край към Титова  Югославия?
- Още на 15 септември 1944 г. Светозар Вукманович-Темпо и придружаващите го лица от ЮКП и МКП Михаил Апостолски и Боне Андреев се срещат с областното партийно ръководство на БРП (к) в Горна Джумая (дн. Благоевград). Темпо настоятелно убеждава областните ръководители, че било по-изгодно за пиринското население да се отдели от победена България и да отиде към победителката Югославия. За пръв път се обсъжда и въпросът за създаване на смесена войскова единица от партизански отряди и доброволци, които заедно с партизани от Вардарска Македония да влязат в Егейска Македония. По този начин съюзниците САЩ, СССР и Англия щели да бъдат поставени пред свършен факт.
- Как се възприемат тези „предложения”?
- Неднозначно. Областното ръководство е било изправено пред дилемата – да приеме почти ултимативните искания, или да изчака. Все пак накрая повечето въпроси са отклонени с отговора: „Нямаме пълномощия да разговаряме и комунистите от Пиринския край са част от БРП (к)”. Но Темпо и придружаващите го лица не губят надежда и се опитват да направят пробив в София. Въпреки обаче, че постигнатите на 25 септември договорености са неясни, на територията на Горноджумайска област е създадена „македонска бригада” „Яне Сандански” с командир Крум Радонов и политкомисар Георги Мадолев.
- Какво представлява тази бригада?
- В бригадата са включени партизани от отрядите „Никола Калапчиев”, „Анещи Узунов”, „Никола Парапунов” и „Антон Попов”, както и войници от 39-и и 14-и пехотни полкове, които са разформировани. По заповед на командването на бригадата, която Апостолски и други югославски дейци считат вече като част от Югославската народоосвободителна войска (ЮНОВ), от войниците и офицерите са снети българските отличителни знаци и са заменени с югославски. Вдъхновен от тези действия, Апостолски заявява, че бригадата скоро ще марширува в Солун и по-нататък трябва да остане в Беломорието.
- И сбъдва ли се „Солунският блян” на Апостолски?
- Тогавашните ръководители на Горноджумайска област са считали, че бригадата ще воюва с германците и затова още преди 11 септември 1944 г. са изпратени партизански поделения в Демир Хисар и Сяр, но те завършват своята мисия безуспешно и се завръщат обратно. Съдбата на бригадата се решава на среща при секретаря на ЦК на БРП (к) Трайчо Костов през ноември 1944 г., когато е решено тя да се разпусне. Временно са спрени и всички проекти и разговори със скопските ръководители в областта.  
- На какво продължават да разчитат Скопие и Белград?
- Югославските македонисти разчитат на антибългарския македонизъм, който те съзират сред отделни амбициозни партийни функционери в областта. На тях им е внушавано, че „министерските кресла в Скопие не са безброй”. Поддавайки се на тези внушения, дейци като Георги Мадолев, Кръстю Стойчев, Георги Хаджииванов и други правят недопустими изказвания и действия. Така на Г. Мадолев се внушава от скопските емисари, че той може да бъде първият министър в югославското правителство. Много по-късно в една своя закъсняла самокритика в Благоевград той заявява: „Ние бяхме заслепени, безкритични и безхарактерни пред титовци”. Какво още може да се добави?
- Това ли е обяснението за осъщественото насилие над съвестта при преброяването на населението в Пиринския край през 1946 г.?
- Основно, да. В Горноджумайска област е дадена инструкция хората да се записват като „македонци” без ни най-малко да ги убеждават и разсъждения по този въпрос не е имало. Структурите на МВР по места се включват в тази акция, като при съпротива арестуват, заплашват с интерниране и с някои други насилствени мерки. Това се отнася и до други държавни органи. Един съдия заявява на гражданин на Горна Джумая: „Тук има само македонци, а ако ти си българин, върви си, ей ти го Бараково!”
- Какъв е резултатът от цялото това безумие?
- При насилственото „преброяване” по административен път на населението в Пиринския край, от всичките му 252 575 жители към 31 декември 1946 г. 160 640 души са записани като „македонци”, или това са 63,60 %, и 54 425 (21,50 %) като българи. И днес скопските теоретици се позовават на това преброяване, когато в специфична историческа обстановка се упражнява насилствена промяна на националността на българското население в този край. Както е известно, този нихилистичен период от българската история много отдавна е изживян. Възстановена е истината за населението в този край.
- Кога спира насилствената македонизация в Пиринския край?
- Това е процес, чието начало се поставя в средата на 1948 г., когато става ясно, че между Сталин и Тито назрява разрив и идеята за южнославянска федерация, чийто заложник е по това време македонският въпрос, няма да се осъществи. До идването на власт на Тодор Живков през 1956 г. обаче в Горноджумайски окръг тече една доброволна македонизация, която е плод на набраната инерция и на новата постановка, че Пиринският край ще стане „Пиемонт” за обединението му с Вардарска и Егейска Македония.
- Какво помага тогава на Тодор Живков да спаси българското общество от хватката на Скопие?
- При разглеждане на неговата дейност по македонския въпрос следва да се отбележат няколко обстоятелства. Още през 50-те години Живков е добре запознат с национално-освободителните борби на македонските българи и на тяхната революционна организация - ВМОРО/ВМРО. За разлика от Антон Югов, той не е склонен към прилагане на масови репресии спрямо членувалите във ВМРО на Иван Михайлов. Всичко това помага на Тодор Живков да спаси българското общество от хватката на Скопие!
- А каква е ролята му по македонския въпрос от 1963 до 1989 г.?
- Тодор Живков продължава да е главният двигател по развитието на нашата политика по македонския въпрос. Към неговите указания, облечени в партийни и държавни решения, се придържат стриктно партийните и държавните органи и обществените организации, както и политическите и държавните функционери, работещи по въпроса.
- Адекватна ли е българската позиция през последните 20 години?
- Ако се резюмира развитието на отношенията между България и Р Македония през последните 20 години, следва да се отбележат няколко значителни компромиса, с които София даде шанс на вардарци да имат своя държава. Сред тях са безусловното признаване, отваряне на границата по време на ембаргото, оказване на военна помощ и т.н. Срещу тези добронамерени стъпки България не получи дори един знак за добри намерения. Вместо това общественици, политици и най-вече медии правят крайни, обидни за страната ни антибългарски изявления. Съдете сами адекватна ли е позицията ни!
- Европейският парламент прие критичен доклад за Македония...
- Днес Република Македония все още е пред прага на започване на преговори за членство в Европейския съюз. Вярно е, че още през 2006 г. българският президент и министърът на външните работи предупредиха недвусмислено Скопие, че: „Отпуснатият кредит на доверие от безусловна подкрепа за членство на Р Македония в Европейския съюз и НАТО е изчерпан”. Изискването за добросъседство е върховен критерий за членство в ЕС. През последно време от българска страна обаче последваха официални изявления, че България отново, без всякакви условия, ще подкрепи започване на преговорите.
- При така сложилата се ситуация какво можем да очакваме?
- Имайки предвид досегашната практика в ЕС и проблемите, които възникват между отделни страни, съществува реална опасност европейската общественост да бъде натоварена от отношенията между София и Скопие с нови проблеми.
- Какво най-много трови отношенията между София и Скопие?
- Политическият и управленският елит в Скопие се ориентира към изпитаната схема на агресивния антибългаризъм от 60-те - 80-те години на отминалия 20 век. Антибългарската кампания премина през различни етапи, често тя придобива параноичен характер, особено в медиите – радио, телевизия, печат. За да представят България и българите за най-голям противник на “македонците” навсякъде по света, в общия хор им пригласят и политици, и държавници. Нападките им са в широк диапазон - от обвинения във “великобългарски шовинизъм” до ежедневното внушение, че България е единственият неприятел, срещу който може по всяко време да се води безнаказано агресивна кампания.
- Как ще се реши проблемът с идентичността на славянското население във Вардарска Македония?
- Проблемът с идентичността предстои да се решава в бъдеще. За близо 100 години славянското население във Вардарска Македония е принуждавано три пъти да сменя своята национална идентичност – от българи, каквито са известни от векове и както те самите са се определяли, след това на „прави сърби”, по време на владичеството на Сръбско-хърватско-словенската държава (СХСД), накрая „македонци”, а през последните години, може би за четвърти път, вече са „антични македонци”.
- Но това повдига един друг въпрос...
- Да, с новите антични тези възниква основателно въпросът дали политиците и особено научните среди в Скопие се отказват от „доказателствата” срещу българската наука, че славянското население в областта Македония по своята история, език, бит, култура, борби за национално освобождение е българско, част от българската нация?!