Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2012 Брой 13 (2012) ЧЕТЕТЕ ИСТОРИЯТА, ГОСПОДА!

ЧЕТЕТЕ ИСТОРИЯТА, ГОСПОДА!

Е-поща Печат PDF

От 134-годишната история на съвременна България, може да се направи извод, че винаги, когато сме били „скарани“ с Русия, сме губили. Така е било по времето на Първата световна война, така е било и с Втората световна война. Очакваме обаче руснаците винаги да ни прощават „волностите“ като на малко дете. Те винаги трябва да ни „разбират“, а ние да се държим както ни кефне. Или по-точно както го иска някой по-голям „батко“ - по-рано Германия, а сега САЩ.

А руснаците са също така чувствителни с техните славянски православни души като нас. Помня какво неудобство изпитвах да отговарям по телефона на приятели от Москва, че Паметникът на Альоша, за който се пее в чудесна песен, не е взривен и няма да бъде никога разрушен. Слава Богу, Ж. Желев и Б. Елцин подписаха съответната конвенция, след което руските и съветските паметници у нас са под попечителството на държавата.
След 1944 г. що съветски специалисти минаха през България да строят фабрики и заводи! После ни изкупуваха десетки години онова, което не можехме да продадем на Запад. Опрощаваха ни дългове за милиарди. И ние свикнахме да се държим като галено дете.
След проекта „Бургас-Александруполис“ отказваме на Москва втори голям проект, при това с полза главно за нас. Румънци и най-вече турци енергично строят атомни електроцентрали, макар че са на кръстопът от газови и петролопроводи. На всичко отгоре са и активна земетръсна зона.
За АЕЦ „Белене“ сме получили лиценз за терена (много важно нещо), хвърлили сме стотици милиони за проектиране, вече близо два милиарда за строителство и още ще плащаме неустойки... Искаме руснаците да ни разберат, да ни простят, да ни  намалят цената на газта, да ни изпратят един милион туристи, да ни купуват каквото имаме за продан... Боя се, че някои у нас много подценяват братушките!
Разбира се, дружбата между нашите два православни братски народа не може с лека ръка някой да я прекъсне. Но с необмислени действия се нанасят рани, които трудно зарастват!
Четете историята, господа и се учете от нея!

Любомир КОЛАРОВ, председател на Софийско сдружение „Ал. Невски“

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар

Още по темата