продължение от бр. 12
Геополитиката и тайните сили на историята
Моделите на „заговор” са изключително разнообразни. В тази област безспорно най-популярна е концепцията за „юдейско-масонския” заговор, разпространена в различни кръгове. По принцип тя заслужава сериозно изучаване и трябва да признаем, че досега няма цялостен и сериозен научен анализ по темата, въпреки стотиците разработки, които или „разобличават” този заговор, или „доказват”, че той не съществува.
В настоящата разработка ще изследваме коренно различен конспирологичен модел, базиран на координатна система, различна от „юдео-масонските” версии. Ще се постараем в общи черти да опишем планетарния „заговор” на двете противополжи „окултни” сили, чието невидимо противостояние и борба предопределиха логиката на световната история. Тези сили, според нас, се характеризират преди всичко с ненационална специфика и с непринадлежност към тайна организация от масонски или парамасонски тип, а с радикално различна геополитическа ориентация.
Бели евразийци – червени евразийци
Според Парвулеску руският филиал на Ордена на евразийците след революцията възникнал в Червената армия, и по-точно – в най-секретното й отделение – ГРУ. Това, естествено, се отнася само за „червените” евразийци. „Белите” евразийци в Европа в по-голямата си част стоели близо до немските националисти. Намираме представители на този орден в Абвера, а по-късно и в чуждестранния отдел на СС и СД (най-вече СД, чийто шеф Хайдрих сам бил убеден евразиец, заради което става жертва на интриги на атлантиста Канарис). Революцията разделила руснаците на „червени” и „бели”, но от другата страна на политически обусловеното разделение съществувало друго, тайнствено геополитическо разделение на зоните на влияние между двата тайни ордена – Атлантическия и Евразийския. В червена Русия атлантистите се групирали около ЧК и около Политбюро, въпреки че до назначаването на Хрушчов, нито един откровен „атлантист” не бил заемал поста генерален секретар (Ленин и Сталин били „евразийци”, или поне се намирали под силното влияние на агентите на Евразийския орден). В средите на бялата емиграция атлантистите не били по-малко, отколкото в самата Русия. Покрай очевидните английски шпиони–либерали от типа на Керенски и други демократи и социал-демократи, дори в лагера на крайнодесните, на монархистите, атлантисткото лоби било особено мощно. Към него се числял и дори такъв „десен” философ като Бердяев и много други. (Мнозинството руски емигранти, които се озовали в САЩ, имали тъкмо такава геополитическа ориентация.)
В началото на 30-те години агентурната мрежа на ГРУ в Европа и особено в Германия проникнала дълбоко в структурите на германското и на френското разузнаване. При това мрежата на ГРУ дублирала мрежите на НКВД, а по-късно и на КГБ. Агентите на ГРУ прониквали първо в армейските структури и понякога общата евразийска платформа правела съюзници хората на ГРУ и различните европейски разузнавачи, прави ги сътрудници, и то толкова секретни, че за това не знаели дори съответните правителства, готвещи новия континентален проект. Не става дума обаче за двойни агенти, а за единство на геополитическите интереси. В Германия например ГРУ влиза в контакт с някой си Валтер Николай, шеф на „Бюро по европейския въпрос”. Благодарение на Николай ГРУ получава достъп до висшето ръководство на Абвера, СС и СД. Централната фигура в тази мрежа е самият Мартин Борман. (Този факт бил добре известен на съюзниците след разследването по повод Нюрнбергския процес, и повечето били убедени, че след 1945 г. Борман се скрил именно в СССР. Знае се, че самият Валтер Николай наистина минал към руснаците през май 1945 г.)
Пактът Рибентроп-Молотов и последвалият реванш на атлантистите
Жан Парвулеску разказва крайно интересна история за Мартин Борман, приятел на Рибентроп и Валтер Николай. Тази история повдига завесата над окултната тайна за двата геополитически ордена. Арно Брекер, знаменитият немски скулптор, познавал добре Борман. Брекер разказал на Парвулеску за едно странно посещение на Борман при него, в Якелсбург. На 22 юни 1941 г., веднага след нападението на Хитлерова Германия над СССР, Борман дошъл без предупреждение, бил в шок, излизайки от канцеларията на Райха. Повтарял една и съща мистериозна фраза – „В този юнски ден Небитието победи Битието... Всичко свърши... Всичко е загубено...” Когато скулпторът го попитал какво им предвид, Борман замълчал, после тръгнал към вратата, сякаш искал нещо да каже, но размислил и излязъл, хлопвайки вратата. Това бил крахът на многолетните усилия на евразийската агентура. За атлантистите датата 22 юни 1941 г. била ден на голямото тържество – вътрешноконтиненталната война между двете най-силни евразийски държави е залог за тържеството на Атлантическия орден. И било все едно кой щял да победи. За Евразийския орден датата 22 юни 1941 г. е по-трагично събитие дори от Октомврийската революция. Важно е да се каже, че агентите на Евразийския орден правели всичко възможно, за да предотвратят конфликта. Подготовката за сключването на крайно символичния пакт „Рибентроп-Молотов” (и двамата, впрочем, убедени евразийци) се водела активно и от двете страни в течение на много години. През 1936 г., на границата на трийсетте години, Сталин застанал на страната на Евразийския орден, заповядал на Берзин, началник на ГРУ (Берзин бил изключение от правилата и агентите на атлантизма, оглавявал евразийска организация и работел същевременно в НКВД): „Незабавно прекратете всякаква активност срещу Германия”. (Нека отбележим, че Берзин игнорирал тази заповед.) През 1937 г. Хайдрих и Химлер уверявали в тайно донесение Фюрера, че „Германия вече не е мишена на дейността на Коминтерна, както и за други подривни съветски действия”.
Пактът Рибентроп-Молотов бил върховен стратегически успех на евразийците. Обаче в последния момент Силите на Океана победили. Евразийците в ГРУ, и по-широко в армията – Ворошилов, Тимошенко, Жуков, Голиков и др. - до последния момент отказвали да повярват във възможността за война, тъй като добре знаели колко сериозно е влиянието на евразийското лоби (следователно - русофилското) в Третия райх. (Те смятали национал-социалистическата антиславянска пропаганда за несъществена и повърхностна, също както марксистката демагогска интернационалистическа риторика в СССР.) Генерал Голиков (скрил дворянския си произход и истинската си рождена дата, също както и истинската си биография по повелята на често „евразийска”, орденска конспирация) дори започнал да крещи на подчинените си - ”Английска провокация! Да се разследва!”, когато получил сведения, че немците минават съветската граница. Той все още не знаел онова, което знаел Мартин Борман – „Небитието победило Битието”.
Контурите на атлантическото лоби
Тайният Орден на Атлантика има древна история. Някои автори-традиционалисти го отнасят към древноегипетското общество на инициациията и най-вече към сектата на бог Сет, чиито символи са крокодилът и хипопотамът (т.е. водни животни), а също и към Червеното магаре. (Виж Ж. Рубен, „Тайные общества на апокалиптическом рандеву”; Ж. М. Алеман, „Рене Женон и седемте кули на Дявола” и т.н.) По-късно сектата на Сет се слива с различни финикийски култове, особено с кървавия култ на Молох. Според френския конспиролог от 19 век Клод Грасе Дорсе тази тайна организация съществувала много векове след гибелта на финикийската цивилизация. През Средновековието в Европа я наричали секта на „менестрела* Морван”, чиято емблема била „Танцуващата смърт” – “Dance Macabre”. Дорсе твърди, че реформацията на Лутер е проведена по указание на същата секта и че протестантите (особено англо-саксонските и френските) и досега са под нейно влияние. Жан Парвулеску предполага, че Джузепе Балсамо, знаменитият Калиостро, е един от агентите на този таен орден, който се появява наяве в края на 18 век под маската на ирегулярното „египетско” масонство от обреда на Мемфис, а после – Мемфис-Мицраим.
Предисторията на символите на атлантистите, изложена по-горе, характеризира същността на геополитическата и културно-икономическата им стратегия. Същността е в акцента на „хоризонталните” ценности, в изнасянето на преден план на нисшите аспекти на човешкото същество и обществото като цяло. Но това не значи, че атлантизмът е тъждествен на вулгарния материализъм, и все пак централното място в него е отредено на „материалния”, чисто икономически, търговски аспект на човешката дейност. Ценностната система е сведена до чисто човешко (биологично, б.р.) ниво и предполага индивидуализъм и радикален антропоцентризъм, който е свойствен на атлантизма във всичките му проявления.
Паралелно с това по необходимост се появява и характерният „атлантически” скептицизъм и депресивната ирония към идеалното, към надчовешкото измерение на живота. Наистина образът на Червеното магаре и Танцуващата смърт прекрасно отразяват същността на „атлантическия” скепсис.
По една странна логика на историята, след реформите на Лутер най-радикалните форми на протестантското, индивидуалистичното, критичното обществено и религиозно съзнание са „привлечени” като от магнит към атлантическия регион – към Англия и още по на Запад, още по-надълбоко в Атлантика – към Америка. Тук намират благодатна почва и най-крайните форми на радикалния протестантизъм в лицето на баптистите, квакерите, мормоните. (Ж. М. Алеман отбелязва символичното съвпадение – Христофор Колумб тръгва на атлантическо пътешествие, което завършва с откриването на Америка, от пристанище Кадис, което е важен исторически център на финикийските колонии в Иберийския полуостров.) Утвърждаването на Ордена на Атлантика в крайния Запад и създаването на особена чисто атлантическа цивилизация в САЩ, по проект на същия този орден, е всъщност междинен етап в плановете на „нео-картагенските” атлантисти. Следващата стратегическа стъпка е износ (експорт) на атлантическия модел по другите континенти, геополитическа колонизация на цялата планета, пренасяне на Запада в мистичен и геополитически смисъл върху целия свят, включително, разбира се, и върху самия Изток. Затова мрежата на атлантическата агентура в държавите на Евразия не само има отбранителна цел (отслабване на алтернативния геополитически съюз), но и предвижда настъпателни действия. Авангардът на „атлантизма” в Евразия стават „левите”, „анархичните” нелегални движения, въпреки че сред тях винаги е имало и вътрешна евразийска опозиция. Само че „икономическият социализъм” и „комунизмът” в своя теоретичен и чист вид следва да бъдат признати като форма на „атлантистка” пропаганда, като политико-социални маски на тайния Орден на Червеното магаре. Ако вземем под внимание спецификата на геополитическите и окултните доктрини на атлантическия полюс, ще стане съвсем ясно и разбираемо защо „левите” нелегални движения били поощрявани от англо-саксонските държави в континенталните европейски и евро-азиатски страни. Докато в същото време в Англия, и особено в Америка, „комунистите” и „социал-демократите” представляват нищожен процент.
За атлантисткото лоби „левите” винаги са били петата колона в Евразия. Оттук и естествената хармония на руските атлантистки настроени комунисти и англо-саксонските капиталисти. Хармония, която често озадачава външните изследователи и историци, недоумяващи как е възможно такова взаимно разбиране на „класовите врагове” – „месианистите” болшевики с тяхната диктатура на пролетариата, и банкерите от Уолстрийт с техния култ към Златния телец.
Тайното общество на Танцуващата смърт, Червеното магаре, „менестрелите на Морван”, Братството на Океана – тези образи ще ни помогнат да постигнем логиката на световното атлантистко лоби, което се стреми не само да защитава своите „острови”, но и да превърне цялата планета в „Картаген”, в един всеобщ „човешки пазар”.
следва
