Шансовете на милиони хора да осъществят американската си мечта все повече се топят – заедно с топенето на снега и работните места, заедно със спестените бели пари за черни дни, заедно с отнемането на милиони семейни жилища от ненаситните банкери.
Президентът Джон Кенеди някога бе казал, че приливът издига всички лодки. Но днес, във времето на отлива, американците започват да забелязват, че богоизбраните, с високите мачти, са ги изпреварили значително. По време на прилива милиони хора повярваха, че наистина имат шанс да осъществят американската си мечта. Днес тези мечти си отиват с прилива.
До 2011 г. спестяванията на онези, които загубиха работата си през 2008 и 2009 г., свършиха. Същото се случи и с продоволствените чекове на безработните. Новооткритите работни места са много по-малко от броя на младите хора, които всяка година се изливат на пазара на труда. Да не говорим за хората в 50-те си години, които не могат и да мечтаят някой ден отново да си намерят работа.
Хората на средна възраст, които смятаха, че ще са без работа само за няколко месеца, се озоваха в принудителна пенсия. Абсолвентите нямат с какво да погасяват заемите, изтеглени за заплащане на образованието си. Онези, които се приютиха при близки и приятели, след като банките им отнеха жилищата, вече са клошари.
Тъмната страна на финансовия бум от предишното десетилетие изплува отново на бял свят и в Европа. Краят на еврото – нещо, за което преди не можеше и да се помисли, – сега изглежда все по-вероятен. Сигурно е, че настоящата година ще е по-лоша от предишната.
Съединените щати може би най-накрая ще задействат програми за разкриване на нови работни места, а в Европа правителствата ще разберат, че с орязване на разходите не може да се постигне много. Точно обратното – конюнктурата се влошава още повече. Без стопански растеж няма излизане от кризата. Изгряващите икономики, които успяха да се измъкнат от вихрушките през 2008-2009 г., може и да не се справят така добре с онова, което ги очаква сега. В Бразилия например растежът забуксува. Същевременно дългосрочните проблеми, като например климатичните промени и растящото неравенство по света, няма да изчезнат от само себе си. Някои от тях ще се задълбочат.
Единствената добра новина е, че работата по разрешаването на дългосрочните проблеми ще облекчи краткосрочните болежки. Инвестициите, свързани с опазването на природната среда, подобряват конюнктурата и създават работни места. Прогресивното данъчно облагане ще помогне да се смекчи икономическото неравенство и ще доведе до увеличаване на търсенето и потреблението. По-високите данъци за по-заможните могат да финансират публичните инвестиции и социалнита защита на най-бедните и безработните. Както изглежда обаче, политиката и идеологията от двете страни на Атлантика не позволяват осъществяването на този сценарий. Лудостта на тема “балансиран бюджет” ще доведе до орязване на разходите в социалната област, което на свой ред ще задълбочи неравенството. На този фон напрежението по света ще продължи да нараства.
