Нова Зора

“Избори до дупка!” - такъв лозунг бяха издигнали сините талибани през 1990 г., след като не успяха да спечелят изборите за Велико народно събрание. И го удариха на седящи, лежащи и гладни стачки, “градове на истината”, нощни бдения със свещи и всички останали трикове, които предоставяха като политическо ноу-хау западните им ментори. Независимо от искрения идеализъм на не малка част от участващите в тези протести тогава, всъщност на малцина беше ясно за какво става дума. И какво ги очаква при “пълната и окончателната” победа на демокрацията.
Днес стачкуват тези, които наистина имат основание за това. Които не са получавали заплати с месеци и няма с какво да хранят децата си. И най-важното - които не виждат перспектива за бъдещето си, ограбено от тъмните герои на прехода.
Първи почнаха миньорите от Мадан. И успяха да стреснат дори правителството, което изгони набързо досегашния концесионер Валентин Захариев. И дори накара банките да работят през уикенда, за да изплатят закъснелите пари на хората.
Оказа са обаче, че сделката с “Горубсо” не е финализирана. И че въпросният Захариев упорито бави топката, с което пък задържа решаването на следващия проблем – този с ОЦК “Кърджали”. Но веднъж започнал, осъзнатият бунт на онеправданите не може да бъде спрян. Кърджалийските металурзи заплашиха че ще блокират и София, и КПП-то с Гърция, ако не си получат парите. А най-важното е, че към протеста им се присъединиха и работниците от други фирми в града, не получили трудовите си възнаграждения.
Вчера в Мадан, днес в Кърджали, утре в други градове - стачки до дупка! Крайно време беше българският пролетарият да се превърне в “класа за себе си”. И да разбере, че делото за спасяване на давещите се често е дело на самите давещи се...