Нова Зора

Медиите постоянно ни натрапват една формула: мутри плюс чалга е равно на елит. Другояче казано: анаболи плюс силикон. За част от нас този „елит“ е в кавички. Но в кавички или не, не можем да не признаем, че той шества из родното медийно пространство вече повече от десетилетие. И като че ли взехме да свикваме с него. Конкурси от най-различен характер, премиери по различни поводи, коктейли в клубове и нощни барове, откриване на офиси и магазини – навсякъде е той, въпросният „елит“. Телевизионните камери го обичат, журналистите му се покланят, вестниците му отделят челните страници, сутрешните блокове на телевизиите му се радват...
Все по-рядко си задаваме въпроса кои са всъщност тези люде, изместили безапелационно от фокуса на общественото внимание наистина достойните за уважение и популярност личности – учени, писатели, артисти, художници, учители? Всеки може да отговори – това са мъжаги с дебели вратове и златни синджири на шиите, притежатели на капитали, на които трудно може да се докаже произходът, ексучастници в т. нар. силови групировки, водещи фигури от подземния свят, всички те, от една страна, от друга „достойните“ им партньорки: фолкаджийки, „миски“ от не знам какви си конкурси, манекенки от десетките модни агенции и т.н.
Всяка крачка на тези хора се следи като че с увеличителна лупа и се предлага на общественото внимание: бракове, любовни връзки, разводи и изневери, пластични операции, покупки на нови автомобили, задгранични пътешествия. Жълтите, а и не само жълтите издания, станаха най-тиражните вестници и списания именно с подобна тематика. Дори най-представителните медии вече боледуват от тази „модерна“ болест. До най-сериозните публикации, да речем от областта на вътрешната или международна политика, току лъсне силиконовият бюст (или задникът) на някоя „елитна“ барби, прегърнала своя мускулест, надут с анаболи, “любим” от последната седмица. И това непременно трябва да бъде съобщено на жадната за подобен род информация българска публика.
Всичко това, на фона на потресната икономическа криза, обхванала Европа и света. Всичко това - на фона на нестихващата война в Афганистан и Ирак, на седемдесет загинали футболни фенове в Египет, а с прискърбие, и на фона на трагедията в нашето село Бисер, където язовирните води буквално удавиха населеното място. Страната ни бе в траур за жертвите, но силиконовите красавици същия ден не слязоха от челните страници на вестниците. Нищо не омилостивява, не натъжава, не стряска онези, които са решили да направят герои на нашето време „Златките“, футболните съпруги, които си разменят нещо си, мускулестите мутри с не толкова „нежни“ имена от фауната и флората.
Не е ли всичко това услужлив опит да се отклони внаманието на обществото от съществените проблеми на живота ни в момента? Не е ли всичко това заместител на истинските добри новини, които отдавна отсъстват в ежедневието ни? И не сме ли главните виновници самите ние, които послушно вдигаме рейтингите на тв-каналите с преобладаващ „жълт“ цвят, на тиражите на вестниците със същия цвят, за които послушно даваме своите левчета?
Допреди десетина и повече години се славехме като една от най-интелигентните нации в Европа заедно с евреите. Нямам впечатления от състоянието на духовността в днешен Израел. Но ми е обидно за нас, българите, които приемаме да ни пробутват за „елит“ посредствеността, кича, насилието, простащината. Отдавна не съм виждал на малкия екран сериозни имена от литературата ни като например Първан Стефанов или Петър Караангов, Антон Дончев или Деян Енев. Обидно ми е и за сериозните творци в държавата ни, когато медиите обявяват да речем някоя певица и за „писателка“, защото любовникът й платил разноските по излизането на писанията й. Или когато тя съобщава с гордост, че смята да издаде отделно в „стихосбирка“ текстовете на чалгите си, които сама съчинила. Участието й в безвкусни телевизионни реклами пък й дава основание да се смята и за киноактриса. Пък току-виж, взела и да рисува. Тогава да му мислят Светлин Русев или Борислав Стоев и другите наистина талантливи художници...
„Елитът“ на мутрите и чалгата е опасен. Не толкова за нас, по-възрастните. Ние вече имаме изграден някакъв имунитет. Но за младите хора е направо страшен. Страшен е, защото насажда у тях безвкусица, егоизъм, празно самочувствие, грубиянщина, подменя истинските стойности с фалшиви. За духа това е болест с непредвидими последици. Колкото по навреме го осъзнаем, толкова по-добре. Защото бъдещето на страната не бива да се оставя в ръцете на подобен „елит“!