Нова Зора

Напоследък българските медии все по-често, с голям интерес, подробно и почти с обич проследяват ежедневието на доскоро недолюбвания от тях самите президент Георги Първанов – къде е бил, с кого се е срещал, какво е казал, най-вече какво възнамерява да прави и кога ще действа... Още сега се чувства нетърпеливото им очакване, голямата им тръпка от предполагаемата буря, за която и те грижливо събират черни облаци... Защо ли е това специално внимание тъкмо сега към особата му?
Наистина, трябва да си напълно политически неграмотен човек, за да не се досетиш, че това е големият им шанс – така да подгреят нещата, че да нажежат до бяло отношенията Станишев-Първанов, да предизвикат голям политически скандал, а после ехидно да се насладят на резултатите от него, витиевато описвайки как захлъхва ехото след страховития гръм. Провокацията е съшита с бели конци – нали от растящото напрежение между предишния и настоящ лидер на БСП следва да се очаква разцепление в ръководството й, а всяко разделяне е непременно свързано с последващо отслабване, ако вече не и съдбоносно разтърсване на някога милионната партия, все още смятана за опасен трън в петите на съвременните ни Нероновци?
Във всичко това, което правят медиите, няма нищо изненадващо: така им е поръчано, за това им плащат, такова хоро играят. Неприятното в случая е, че те дори не са принудени да търсят някакъв повод – такъв направо им се сервира на тепсия, поднесен с обилна гарнитура от изпуснати думи и фрази, от недомлъвки, от все по-ясно изразени щения и апетити, докато най-накрая стана явно: г-н Първанов ще се бори за лидерското място на предстоящия конгрес на БСП – позиция, която отново може да го изстреля в управленските върхове на държавата.
Вярно, че след като е бил на най-високия, вторият връх не е чак толкова привлекателен, да не говорим за някакви по-редови позиции, все пак това е къде по-добра перспектива от заплахата да се върнеш в някой студен кабинет на “синодалните старци от БАН”, на които Симеон Дянков отдавна е вдигнал мерника.
Странни асоциации предизвиква това поведение на г-н Първанов. Изглежда, 12-годишният му престой на българския политически Олимп завинаги е превърнал прозрението на бледоликия младеж от Ючбунар в негова иманентна същност:
“Аз съм принц по рождение
и всички богове са мои братя...”
Явно, г-н Първанов е дълбоко убеден, че лидерското място по право му принадлежи и че лактите му са безпардонно силни, за да си го осигури отново. Тъжно е, че мъж като Георги Първанов, който добре защити позициите си като президент – строен, елегантен, с осанката на съсредоточен и сдържан човек, с добро образование, култура и интелигентност, така бързо, пошло и евтино се срина до позициите на най-елементарен кариерист. Тъжно и болно е!
От гледна точка на етиката, това е грубо и безапелационно поведение на агресивен алитерат съобразно формулата “Стани ти, да седна аз!”
Крайно неприемливо, г-н Първанов, за личност от Вашия ранг! От гледна точка на морала, като по-обобщена философска категория, подобно поведение е категорично осъдително и некрасиво, защото първо е нечестно, неколегиално, неподозирано егоистично, бих казала нагло, още повече че всички помним горделивото Ви изявление, че няма да се върнете в БСП. Помним и предприетите действия, за да сторите това, усилията да създадете прословутото движение “АБВ” – явно като алтернатива на лявата партия.
От гледна точка пък на интересите на БСП, действията на г-н Първанов са не само недопустими, те просто са база за фракционерство в нея на основата “Ще видим кой ще победи!”, на което са посветени редовните му обиколки из цялата страна и своеобразната агресия на принц, за какъвто вече се смята г-н Първанов.
Историкът Първанов обаче добре би трябвало да знае какви са последиците от фракционерство, от групички и секти, в която и да е партия, а държавникът Първанов – още по-добре да усеща гибелните последствия за нея и за държавата от подобно разколничество.
Някак много естествено се раждат въпросите към Вас, г-н Първанов.
Защо тъй упорито вървите към разцеплението на БСП? Дали никак не Ви е заболяло от факта, че старите партийни кадри и до днес боледуват от подозренията, че точно Вие бяхте човекът – лидер на БСП, който с неподозирана леснина и неочаквано бързо предаде и БСП, и властта през бурната 1997 година?
Никак ли не Ви смущават и съмненията сега, че ако станете отново лидер на БСП, ще осъществите курс към сближаване с ГЕРБ – може би в името на по-съкратени срокове в изпълнението на програмата на Световната банка?
И не Ви ли се струва, че със сегашните си действия, които водят директно до разцепление, дори до гибел на БСП, Вие фактически отговаряте утвърдително на старите, съвсем неотшумели още подозрения към Вас за безпринципност и съглашателство?..
Лидерът Първанов е длъжен не само да знае, а и безапелационно да изпълнява от 100 години просъществувалия закон за партията: с всички сили и средства грижливо да отглежда (или да създава условия за това) нови кадри, особено ако в тях има висок потенциал.
Защо тъкмо сега се оказвате в точно противоположната позиция? Защо тъкмо сега потъпквате принципите на единството, защо се опитвате така грозно да препънете Сергей Станишев? Не се ли досещате, че омерзявате с поведението си всички честни социалисти?
Аз не съм адвокат на Станишев, пък и той въобще не се нуждае от каквато и да било защита. Не съм и Ваш обвинител и съдия. Но цялата ми съвест на комунист се бунтува от това, което сте предприели, и което вършите единствено от егоистични цели. Цялата партия вижда и как само Вие не оценихте, че години наред, обрулван от отровните стрели на тогавашната опозиция в лицето на Бойкоборисовци, на Костовци, на Мартиндимитровци, на Воленсидеровци и др., упорито израстваше и като партиен, и като държавен лидер Сергей Станишев? Интелигентен, образован, той няма лактите на момчето от Сирищник, но пред Вас има едно огромно предимство – извървеният път, натрупаният опит в ръководството на икономиката. Много неща не би трябвало да му се простят (част от които и с Ваше участие).
Не е безгрешен, но бъдете честен да споделите греха му за тройната коалиция, от която БСП обра само негативите. Но нима отричате, че идеята беше Ваша? И безпринципните компромиси с военните контингенти, и те бяха предимно Ваши, и американските бази у нас, и протакането на строежа на АЕЦ “Белене”, и формирането на несменяем партиен елит и т.н. И натрапването от Вас на т. нар. мажоритарен избор, както и на настояването Ви европейските и нашите парламентарни избори да са разделени.
Но Станишев успя, въпреки всичките хули, въпреки скъперническата подкрепа от Брюксел, въпреки яростната съпротива на опозицията, успя да активизира българската икономика, да осигури сравнително висок ежегоден ръст в развитието й. Правителството на С. Станишев успя на няколко пъти да повиши с по около 10 % работните заплати и пенсиите въпреки несгодите на коалиционната формула. Спомнете си и това, че лично президентът Буш го нарече мистър Клийн, сиреч, чист откъм корупционни наклонности.
Министър-председателят Станишев успя най-сетне да запази от сътресения държавата, осигурявайки й финансов стабилитет с висок, 8,2 млрд. лева, резерв, за разлика от сегашния стабилитет на сиромашията със замразени във фризера социални проблеми.
Може би моята оценка да не е съвсем вярна, може дори да е напълно погрешна оценката ми за възможностите на Станишев, но това означава ли, че и Партията на европейските социалисти, също като мен греши, като го избра за свой председател, макар и с временен мандат? Не намирате ли, че има нещо толкова грозно и подло в опита Ви да го препънете тъкмо когато предстои  да бъде избран и за постоянен председател на ПЕС? А това е толкова окуражаващо за БСП! Колко отдавна, от времето още на Коларов и Димитров, България не е имала лидер на такава висока и отговорна световна позиция във вдъхновяващото движение за социален хуманизъм и човешки прогрес. Нима не е чест и гордост за всеки от нас, още повече че от тези си позиции Станишев би могъл да бъде изключително полезен не само за БСП, а преди всичко за България?!
Но тук много остро изпъква въпросът – какви послания ще изпрати БСП към форума на европейските социалисти, ако след Вашите (защо да не го кажем направо?) разколнически действия бъде провален изборът на Станишев тук за лидер на партията си? Не мислите ли, че вместо да го подкрепим, всъщност с Вашата разколническа дейност ние го предаваме!
Нима няма да сте лично Вие причината, за да се лепне още едно позорно и срамно петно върху лицето на България и българите, че не знаят какво искат, за какво се борят, и че сами провалят съдбата и шансовете си...
Нали основната Ви задача като президент, г-н Първанов, беше да воювате за авторитета на Р България по света? Настойчиво искам отново да Ви запитам – все по този начин ли я изпълнявахте тази задача 12 години?
Много убедено съм гласувала за Вас, като за най-добрия вариант! И все още Ви вярвам, за да приема сегашното Ви поведение другояче освен като предателство към БСП. Това ми дава правото да Ви посъветвам: не мислите ли, че може да останете като един нов Херострат, запалил храма на социалистическата идея? Не мислите ли, че обслужвате старата мечта на нашите и световните реакционери да бъде разгромена Българската социалистическа партия? И дали осъзнавате, че с нейната смърт не се цели всъщност смъртта на социалистическата идея тук, на българска земя? Защо го правите, г-н Първанов? Само заради егото ли? Ако е така, значи нямате място сред нас.
Идеите, г-н Първанов, умират трудно. Но е позорно, когато върхът на копието стават бивши президенти, отхранени от доверието и труда на хиляди хора, на много поколения. И когато нанасят смъртоносния удар, прошка не може да има.
Не се самоотричайте като успешен президент! Не ни отнемайте самочувствието, че кадрите на БСП са преди всичко качествени и успешни, че винаги голямата доминанта на тяхната дейност и живот са интересите на България. Бяхте твърде нависоко, за да си разрешите сам самичък да паднете толкова ниско до нивото на обикновена маша, егоист и кариерист.
Силно ще ни боли от това – и мен, и партията, която Ви даде толкова шансове в живота и която заслужава подкрепа в най-трудните си дни. И Вас.
Има грешки, които не се прощават дори от собствената съвест, особено ако я притежаваш!

Без извинение,
Тодорка ЖЕКОВА
с. Кацелово, обл. Русе