Нова Зора

Наистина ли сме свидетели на добре планирана инвазия и защо турските сериали превзеха зрителите на балканските страни, а и не само? Този въпрос все по-често си задават мислещите хора напоследък.
Фактите и статистиката недвусмислено показват, че действителността е именно такава. Досега Турция е продала над 70 сериала. Територията на тяхното разпространение започва от Балканите и преминава през региона на Кавказ и Близкия изток, за да обхване целия арабски свят. На първо място по закупени сериали е Казахстан - 42 сериала, България е на второ място с 27 сериала, Азърбайджан - 23, Македония - 17, Гърция - 16, но там пиратското разпространениечрез мрежата и пласиране на дискове заедно с печатните издания е придобило такива размери, че реално я извежда напред в тази класация. Една анкета сред населението на южната ни съседка показва, че турските сериали се следят редовно от 40 % от гърците и приблизително още толкова нередовно. Освен това в Гърция ежегодно се пускат 5-6 нови турски филма. По наблюдение на гръцките журналисти гледането на турските филми е „обогатило” речника на фейсбук с много турски думи. Нещо повече, някои гръцки печатни издания вече пускат компакт дискове с уроци по турски език, а филмът „Великолепният век”, посветен на Сюлейман Великолепни Завоевателя, който е закупен и от България, както стана известно, и който в момента се разпространява в Гърция на DVD като добавка към едно печатно издание, се разграбва за часове. Във фейсбук вече могат да се срещнат откровения от типа - „Съмнявам се, че турците са ни врагове. Това е манипулация”, „Във филмите виждам, че турците не са ни врагове, а хора като нас, които обичат и страдат също като нас” и т.н. За размера на епидемията  в Гърция и нарастващото безпокойство от нея е показателен и фактът, че във фейсбук вече има изграден „Център за рехабилитация от турските сериали”. Не са малко и публикациите срещу тях в гръцката преса. Близкият до правителството в. „Етнос”, в броя си от 06.01.т.г., след като анализира надълго и нашироко феномена с турските сериали и пагубното им влияние върху установени с времето гръцки национални ценности и идеи, накрая предупреждава: „Това, което не постигнаха турците с огън и ятаган през 400-годишното робство, сега ще го постигнат с телевизията”.
В арабския свят са не по-малко разтревожени от инвазията на турските сериали, които според ислямското духовенство ерозират ислямските порядки в страните с твърд радикален ислям. По повод влиянието на сериалите арабският вестник „Тохрайм Таймс” пише: „Турция, в която от години господства светският пантюркизъм, в много скоро време ще повлияе на културата на арабския свят”. Турция все повече се превръща в модел за подражание в променящия се арабски свят. Няма да е пресилено, ако кажем, че сериалите предхождаха т. нар. арабска пролет, нещо повече, като се има предвид официалната турска позиция, те бяха инструмент в политиката й на поддръжка за промените в арабските страни.
Тревога има и сред нашите западни съседи. Сръбската преса с редица публикации на сръбски историци и най-вече след като се появи филмът за Сюлейман Завоевателя, буквално въстана срещу турските сериали.
В България обаче, освен в мрежата интернет, безпокойство и тревога няма. Нещо повече, за тяхното закупуване и разпространение се съдейства на най-високо равнище, включително и от българския парламент, и то не от ДПС, а от парламентарната група на ГЕРБ. Стигна се до абсурдното положение депутатката от ГЕРБ Гинче Караминова, заедно с някои колежки, фенки на турските сериали, да предлагат и да прокарват текстове в Закона за радио и телевизия в полза на турските сериали. Г-жа Караминова стана известна и с налудничавата идея да обяснява по радио „Дойче веле” закона, който сама пише, как да се отличават истинските врачки от измамничките.
Свидетели сме на абсурдна ситуация, при която със съдействието на държавните институции и субсидираните от продажните управляващи частни „независими електронни медии” от ефира да ни заливат старомодно-елементарни и битово затъпяващи турски сериали, в които не рядко българинът е представен като бандит, наркотрафикант и в най-невинния случай като кретен, а страната ни - като дестинация за доставка на наркотици.
Признание за съпричастността на управляващите към този процес са и откровенията, които направи турският посланик Исмаил Арамаз при безмълвната подкрепа на министъра на културата Вежди Рашидов в началото на март т.г. „Със задоволство виждам, че турските сериали се следят по българските телевизии и това показва, че няма предубеждения и предразсъдъци”. Нашите безродни и неграмотни управляващи не могат да разберат, че със своето бездействие и тъпо съзерцание стават проводници на неоосманската политика, чийто теоретик е сегашният външен министър на Турция проф. Давутоглу. Същността на доктрината Давутоглу, за която нашите нечетящи управляващи нямат и представа, е възстановяване на Османската империя чрез пълно икономическо, религиозно и културно-образователно интегриране на Турция с бившите нейни вилаети под измамното мото „нулеви проблеми със съседите”. Зад  това мото протича, и за тези цели умело се използва, и тоталната експанзия на турските сериали.
Най-пълна илюстрация и апотеоз на тази политика обаче безспорно е филмът за Сюлейман Завоевателя, който взриви Сърбия и както става ясно, е закупен и от България. Чрез идеализация на образа на османския завоевател и сълзливо-сантиментални измислици се прави опит да се прекрои и преиначи истинската история на кланетата и унищожаването на културата на завладените народи. В осъществяването на тази експанзия участва и лично президентът на Турция Абдулах Гюл, който отдели един ден от посещението си в Македония през 2008 г., за да посети снимачната площадка на сериала „Сбогом Румелия”.
Защо все пак експанзията на турските сериали у нас също е успешна и какви могат да бъдат логичните обяснения за този успех? В тази връзка не са достатъчни само досегашните обяснения, които важат за всички страни, както и елементарният отговор, че в България ние гледаме това, което ни „сервират” националните телевизии (защото освен турските, техните програми изобилстват и от много други предимно американски и български „мол” продукции).
Един по-задълбочен поглед в интернет и във фейсбук показва, че е налице разминаване в ценностите, които се прокарват от родните телевизионери, и тези, от които се нуждаят повечето от зрителите. Оказва се, че хората са гладни за ред, уважение, спокойствие и нормален живот, който им отне налаганият повече от двадесет години див капитализъм в България. Излиза, че да се „живее” чужд живот и да обсъждаш драмите на семейството на Али Реза е по-лесно, отколкото да се замислиш и да обърнеш внимание на тежките проблеми, пред които си изправен ежедневно - безработица, високи цени и мизерия. На следващо място, на хората им омръзна шествието от екрана на „изуй гащи” културата, чието съдържание е само разврат, пошлост, култ към секса и насилието, егоцентризма, толерантност към безбрачието, хомосексуализма и наркотиците.
В търсене на спасение от тази лавина на пошлостта по пътя към здравия традиционен морал, който е единствен регулатор на семейството, хората превключват на турския сериал, където макар и архаично елементарен, той е на преден план. Нашата телевизия и една голяма част от новоизлюпените дейци на културата не могат да дадат това на българския зрител, защото забогатели в криминалния преход с парите от слугинажа при управляващите, живеят в своя измислен свят по холивудски образ и подобие и най-вече защото техният морал и ценностна система също са деградирали. Нескопосните им опити чрез скъпо платени и блудкави български сериали “по формат” като „Стъклен дом”, „Седем часа разлика” и „Домашен арест”, или тъпи и почти порнографски шоупрограми да изместят интереса към себе си, само засилват търсенето и гледаемоста на турските сериали.  
За съжаление такава е нашата действителност и въпросът за сериалите не е само една безобидна сантиментална тема, както някои от управляващите и медийни манекени се опитват да ни внушават. Този въпрос все по-ясно придобива очертанията на една добре планирана и умело експлоатирана политика за реализиране на неоосманските амбиции на турското правителство.
Ясно е ,че за правителството на ГЕРБ, което постоянно доказва, че не действа национално отговорно, а работи като колониална администрация, въпросът за противодействие на политиката на неоосманизма от страна на турското правителство въобще не стои. Нещо повече, то е вече неин проводник. Фактът, че даде въздушното ни пространство на турските ВВС, че провежда своите заседания в Анкара и там договаря подготвяне на филмови копродукции, създаване на турски културни центрове, реставрацията на джамии, е най-яркото потвърждение. И за да няма съмнение чия воля изпълнява правителството на троянските коне, ще цитираме заключенията на доклада на американското посолство в Анкара от 20.10.2010 г. „Какво се крие зад новата външна политика на Турция”, който Уикилийкс публикува наскоро: ”Един от основните стълбове на новата външна политика на Турция е неоосманизмът... провеждането й съвпада с интересите на САЩ... Отговорността за протичане на събитията и в бъдеще следва да се предоставя на водещите регионални сили, защото то съвпада с интересите и целите на САЩ в региона”.
Без коментар, както се казва.